ДНЕС+  публикува поредица от материали, които ще разглеждат проблеми, свързани  с българските деца, които живеят в условията на родителски конфликт.

Семейството е най важно – то е здрава опора за всички в него. Когато има неразбирателство най-много страда детето. Важни за него са възпитание, морални ценности, обич и разбиране. В семейства, преминаващи през раздяла или напрегнати отношения, често възникват невидими съюзи, които не се изговарят, но диктуват поведението на всички.

Понякога родител и дете се обединяват срещу другия родител, други случаи част от роднините се съюзяват в  борбата срещу някого, или нов партньор срещу другия родител. Това често е ,,емоционален капан“ за детето. В много семейства напрежението между родителите не остава само между тях. То прониква невидимо в света на децата, които – макар и без думи да го заявяват – започват да носят последствията от случващото се. продиктуван от инстинкта да оцелеят емоционално.

Всяко семейство има история – понякога топла и грижовна, друг път тежка, изпълнена с мълчание, страх или срам. Психологията нарича това семейни сценарии: невидимите правила и убеждения, които определят какви отношения са „приемливи“- онези модели на поведение, отношения и очаквания, които се предават от поколение на поколение. Понякога те не се описват с думи, а с преживявания, усещане и повторение. Семейният сценарий е неосъзнат модел. Той често започва много по-назад, отколкото си представяме – в живота на родители, и поколения преди тях. Децата ги възприемат без думи, или просто като част от атмосферата в дома. Сценариите се предават чрез различни послания: езика на тялото, реакциите към емоции, начина, по който се разрешават конфликти, мълчание и семейни тайни.  Когато отношенията между родителите станат напрегнати, децата често започват да се адаптират така, че да съхранят семейството. В семейната психология това са познатите роли на: ,,Героя“, ,,Бунтаря“ и ,,Миротвореца“. „Героят“ – детето, което трябва да бъде силно, „бунтарят“ – гласът на потиснатата болка и „миротворецът“ – детето, което застава между два огъня.

Всяко семейство има история - може да пази и тайни и за някои от тях почти не се говори. Някои са болезнени, други  - изпълнени със срам, страх, или вина. Фамилните тайни са една от най-трудните и често подценявани форми на емоционално  напрежение в семейството. Децата са много чувствителни и интуитивни към семейната атмосфера. Те разчитат  промени в тона и поведението, внезапни паузи или смяна на темата, виждат затворените врати, прошепнати разговори, напрежение при споменаване на определен човек или тема. Те порастват в свят, в който истината е опасна, а въпросите са забранени. Живеейки в тази обстановка родителите не разбират че това утежнява детското преживяване. За детето това е тежест, за която то няма обяснение, никой не споделя с него и то няма информация. В много семейства конфликтът не се изразява чрез скандали, а чрез тишина. Няма викове, счупени предмети или физически сблъсъци. И въпреки това атмосферата тежи. Мълчанието се превръща в силно послание, а думите, които не са изречени, понякога раняват повече.

Това са „тихи конфликти“ – невидимите напрежения, които се събират между родителите като въздух пред буря. И макар те да вярват, че „щом не се караме, децата не страдат“, практиката и психологическите изследвания показват друго.

Ако детето е отраснало с традициите в сплотено семейство, на честни, уважаващи се роднини, то има шанса да расте в спокойна среда. Има деца, които са нямали „късмет“ и са отраснали в напрежение, страх да изразят чувствата си, постоянни забележки и недооценяване, породено от различни фактори. За да расте детето спокойно, с увереност и самочувствие, трябва постоянно да бъде поощрявано и високо ценено. В някои случаи детето не участва пряко, но емоционално е въвлечено в конфликта, опитвайки се да не нарани никого и същевременно да не бъде изоставено. Прекалено трудно е за детската психика да участва в тежки взаимоотношения и да запази лоялност. То обича и двамата си родители, а трябва да прави избор.

Не всяка двойка се разделя заради липса на любов. Понякога раздялата започва там, където различията пречат на общуването, а напрежението постепенно се прехвърля върху децата. Темпераментът на родителите и степента на тяхната лична независимост са едни от най дълбоките ,,скрити двигатели”  на семейните конфликти. Детето неволно се превръща в емоционален партньор на своя родител. Това се нарича родителска инверсия – ситуация, в която ролите се обръщат: детето става утешител, съветник, довереник, а родителят – човекът, който търси стабилност и подкрепа. Така детето се превръща в родител. Една от най-тихите, но най-натоварващи форми на семейна роля е моментът, в който детето започва да изпълнява емоционалните функции на възрастен.

Семейните митове („ние не спорим“, „ние не показваме слабост“) също пречат на здравата комуникация. Когато в едно семейството ,,не се спори“, това означава, че трудните теми не се обсъждат. На пръв поглед това звучи като стремеж към хармония, но всъщност  потиска здравословните разговори и води до напрежение. Как това пречи на комуникацията;

• Избягват се трудни теми, които може да включват емоционални, здравни, финансови или др.;
• Потискане на негативни чувства като гняв, страх, тревога;
• Липса на открито изразяване на нужди, мълчи се за проблеми, за да не се развали „мира у дома“.

Децата копират този модел и не умеят да изразяват чувства и емоции. Не се чувстват подкрепени, живеят сами със страховете си, натрупва се скрито напрежение, което може да се изрази в психическа форма. Започват да изпитват тревога при най-малък спор или открит разговор. Израстват с убеждението, че мълчанието и добрите отношения са най-важни.

Здравата семейна среда не се изгражда чрез потискане на проблемите, а чрез готовност за открито общуване, уважение към различията и смелост да се изразяват истинските чувства. Така в семейната среда всеки може да бъде чут, приет и разбран. Те  трябва да са модел, пример и повод за гордост, но в някои ситуации когато всичко се обърка се получава обратното. За да се чувства детето добре в новосъздадена ситуация на раздяла, то се нуждае от нежност и любов от двамата. Ролята на никой от тях не може и не бива да бъде заменяна.

За да е щастливо и спокойно едно дете и да се вижда искрата в очите му трябва да расте в спокойна среда. Важното в тежки ситуации е да не се застава на страната на единия родител, да се наблюдава поведението на детето за промени в настроението му, концентрацията и начин на живот.

Ролята на специалистите в подпомагането на този процес е важна и да се потърси помощ от тях е отговорност. Фондация „Владиславово“ единствена във Варна предлага услугата „Контактен център“. В Комплексите за социални услуги на фондацията в район „Аспарухово“ и в район „Владиславово“ се предоставят общодостъпни и специализирани услуги, включващи психологически и социални консултации. Контактният център е място, където детето е на първо място. В безопасна и спокойна среда децата на разделени родители могат да се виждат с родител, с когото не живеят. Там се провеждат срещи под наблюдението на социални работници и психолози, които гарантират, че времето заедно е сигурно, спокойно и насочено към детето.

Целта е една, но дълбока – детето да не се чувства разкъсвано, да не се страхува, и да знае, че и двамата му родители го обичат.

Материалът е част от рубриката "Детето в центъра" - поредица на Фондация "Владиславово", която насочва вниманието към преживяванията на детето и нуждата да бъде чуто и защитено.

Андрияна Русева, Фондация "Владиславово": Когато родителите се разделят, детето не бива да страда
Фондацията предоставя услугата „Контактен център“ в своите Комплекси за социални услуги в район „Аспарухово“ и „Владиславово“, и е единственият доставчик на територията на Варна с този вид дейност.

Детето в сянката на родителски конфликт
Как влияят родителските конфликти на емоционалния свят на детето

Между два огъня – когато детето е посредник между родители
Децата в ролята на "вестоносци" и как това ги натоварва

Емоционалните рани, които не се виждат
Невидимите травми при деца, изложени на хроничен конфликт

Детето не е инструмент: Kак да спрем родителската манипулация
Признаци на емоционално изнудване и начини за намеса

Какво означава „детето да е центъра“ – професионален и човешки поглед
Превеждане на принципа „най-добрият интерес на детето“ в реални действия

Когато любовта се превърне в битка за контрол
Разбиране на динамиката на раздялата и пътя към осъзнаване.

Как се разговаря с гневен родител
Комуникационни техники и човешки подход.

Висококонфликтните родители – предизвикателство без лесни решения
Как се работи без компромис и с много емоции

Краят на конфронтацията и началото на сътрудничеството
Примери за възстановяване на диалога между родители

Когато съдът решава, но семейството не се лекува
Дългосрочната „работа на терен“ на социалните работници след съдебните решения в бракоразводни дела

Новите семейства – предизвикателства след раздяла
Смесени семейства, нови партньори и адаптация на децатa

Ролята на ЦОП в защита на детето при семейни конфликти
Как центровете за обществена подкрепа изграждат мостове между институциите  и семействата

Посланието към родителите: Детето има нужда от двама ви
Целта е еднаква и за двамата родители – щастието и спокойствието на детето им

Психологът в окото на бурята
Как специалистите се справят с напрежението и собствените си емоции при родителски конфликт.

Социалният работник като посредник в трудната роля между родители и институции
Дилеми и отговорности в ежедневната работа на терен.

Как се пази неутралност, когато родителите воюват
Баланс между емпатия, граници и професионална обективност

Когато специалистите също имат нужда от подкрепа
Професионално прегряване, супервизия и вътрешна устойчивост.

Между закона и човещината
Родителското отчуждение представлява процес, при който едно дете се отчуждава от единия родител вследствие на манипулации, натиск или конфликти между родителите

Какво можем да научим от родителите, които се справиха?
Позитивни истории и уроци от практиката на специалистите

Детето в центъра: гласът, конфликтът и надеждата – разговори за семейството
Разговoри за конфликта, надеждата и хората, които защитават най-ценното – детството

Семейните роли и невидимите сценарии
„Герой“, „бунтар“, „миротворец“ – как децата ги приемат при конфликт

Семейните сценарии, които се предават през поколенията
Хубавите незабравими детски спомени изграждат бъдещата личност, един уверен, силен и достоен човек

Какво стои зад „тихите“ конфликти и как децата усещат неизказаното
Тихите конфликти са шумни за детското сърце - неизказаното тежи, мълчанието говори

Невидимите съюзи в раздробените семейства: Kак се отразяват на детето
Прекалено трудно е за детската психика да участва в роднинските взаимоотношения и да запази лоялност

Родителска инверсия: Когато детето става „емоционален партньор“ на родителя
Една от най-тихите, но най-натоварващи форми на семейна роля е моментът, в който детето започва да изпълнява емоционалните функции на възрастен

Фамилните тайни и как напрежението около тях утежнява детското преживяване
Семейните тайни имат способността да променят атмосферата, общуването в семейството и чувството за сигурност.

Ролята на родителските темпераменти и несъвместимостта като основа на конфликта
Понякога раздялата започва там, където различията пречат на общуването, а напрежението постепенно се прехвърля върху децата

Детето като медиатор: Рискове, последствия и разпознаване
Вместо да играе, да се чувства свободно, детето се превръща в малък възрастен

Как семейните митове („ние не спорим“, „ние не показваме слабост“) пречат на здравата комуникация
На пръв поглед това звучи като стремеж към хармония, но всъщност  потиска здравословните разговори и води до напрежение

Конфликтът – личен или наследен?
Как миналото на родителите формира тяхното поведение