Как миналото на родителите формира тяхното поведение

ДНЕС+  публикува поредица от материали, които ще разглеждат проблеми, свързани  с българските деца, които живеят в условията на родителски конфликт.

Конфликтите в семейството често са резултат не само на лични преживявания, но и на наследствени модели на поведение, зародили се още от детството. Миналото формира начина, по който се изразяват емоции и се реагира в напрегнати ситуации. Затова конфликтите в семейството може да бъдат лични или наследени.

 Самите родители са отраснали в определена среда, в която научават кое е ,,нормално“ в общуването, как се решават спорове, безопасно ли е да се изразяват чувства и емоции, какво означава близост и доверие и дали слабостта е приемлива. Тези несъзнателни уроци се превръщат в модели, които възрастният автоматично прилагат и в собственото си семейство.

Различните примери дават отговори: ако родителите на деца сами са чували при конфликти скандали на техните родители, започват да вярват, че това е единствения начин да бъдат чути. Ако родителите са мълчали за проблемите си, в зрялата си възраст човек може да избягва разговори и да се затваря в себе си. Наследствен конфликт възниква, когато индивидът реагира не според реалната ситуация, а от стари спомени от детството.

В повечето случаи двата типа се преплитат - настоящият активира стари емоции, които го правят по-силно изразен. Премълчаните преживявания от миналото могат да оформят стила на поведение в зряла възраст. Тези преживявания създават реакции като защита, агресия, мълчание, контрол, отдалечаване.

Така старите модели стават част и от поведението на следващото поколение. Децата наблюдават и копират. Те усвояват стила и поведението на родителите. Този цикъл може да бъде прекъснат. Процесът трябва да започне първо с осъзнаване - когато родителят разбере от какво се провокират личните му реакции и започне да се държи по различен от заучения модел начин. Важно е да се работи със старите травми, да се постигне разбиране на собствената семейна история. От това може да започне открит диалог и да се градят нови, по-здрави модели на общуване.

Осъзнатият родител е способен да промени семейната култура и да създаде среда, в която чрез разговор се решават конфликтите, а не чрез страх, мълчание или агресия.

Материалът е част от рубриката "Детето в центъра" - поредица на Фондация "Владиславово", която насочва вниманието към преживяванията на детето и нуждата да бъде чуто и защитено.

Андрияна Русева, Фондация "Владиславово": Когато родителите се разделят, детето не бива да страда
Фондацията предоставя услугата „Контактен център“ в своите Комплекси за социални услуги в район „Аспарухово“ и „Владиславово“, и е единственият доставчик на територията на Варна с този вид дейност.

Детето в сянката на родителски конфликт
Как влияят родителските конфликти на емоционалния свят на детето

Между два огъня – когато детето е посредник между родители
Децата в ролята на "вестоносци" и как това ги натоварва

Емоционалните рани, които не се виждат
Невидимите травми при деца, изложени на хроничен конфликт

Детето не е инструмент: Kак да спрем родителската манипулация
Признаци на емоционално изнудване и начини за намеса

Какво означава „детето да е центъра“ – професионален и човешки поглед
Превеждане на принципа „най-добрият интерес на детето“ в реални действия

Когато любовта се превърне в битка за контрол
Разбиране на динамиката на раздялата и пътя към осъзнаване.

Как се разговаря с гневен родител
Комуникационни техники и човешки подход.

Висококонфликтните родители – предизвикателство без лесни решения
Как се работи без компромис и с много емоции

Краят на конфронтацията и началото на сътрудничеството
Примери за възстановяване на диалога между родители

Когато съдът решава, но семейството не се лекува
Дългосрочната „работа на терен“ на социалните работници след съдебните решения в бракоразводни дела

Новите семейства – предизвикателства след раздяла
Смесени семейства, нови партньори и адаптация на децатa

Ролята на ЦОП в защита на детето при семейни конфликти
Как центровете за обществена подкрепа изграждат мостове между институциите  и семействата

Посланието към родителите: Детето има нужда от двама ви
Целта е еднаква и за двамата родители – щастието и спокойствието на детето им

Психологът в окото на бурята
Как специалистите се справят с напрежението и собствените си емоции при родителски конфликт.

Социалният работник като посредник в трудната роля между родители и институции
Дилеми и отговорности в ежедневната работа на терен.

Как се пази неутралност, когато родителите воюват
Баланс между емпатия, граници и професионална обективност

Когато специалистите също имат нужда от подкрепа
Професионално прегряване, супервизия и вътрешна устойчивост.

Между закона и човещината
Родителското отчуждение представлява процес, при който едно дете се отчуждава от единия родител вследствие на манипулации, натиск или конфликти между родителите

Какво можем да научим от родителите, които се справиха?
Позитивни истории и уроци от практиката на специалистите

Детето в центъра: гласът, конфликтът и надеждата – разговори за семейството
Разговoри за конфликта, надеждата и хората, които защитават най-ценното – детството

Семейните роли и невидимите сценарии
„Герой“, „бунтар“, „миротворец“ – как децата ги приемат при конфликт

Семейните сценарии, които се предават през поколенията
Хубавите незабравими детски спомени изграждат бъдещата личност, един уверен, силен и достоен човек

Какво стои зад „тихите“ конфликти и как децата усещат неизказаното
Тихите конфликти са шумни за детското сърце - неизказаното тежи, мълчанието говори

Невидимите съюзи в раздробените семейства: Kак се отразяват на детето
Прекалено трудно е за детската психика да участва в роднинските взаимоотношения и да запази лоялност

Родителска инверсия: Когато детето става „емоционален партньор“ на родителя
Една от най-тихите, но най-натоварващи форми на семейна роля е моментът, в който детето започва да изпълнява емоционалните функции на възрастен

Фамилните тайни и как напрежението около тях утежнява детското преживяване
Семейните тайни имат способността да променят атмосферата, общуването в семейството и чувството за сигурност.

Ролята на родителските темпераменти и несъвместимостта като основа на конфликта
Понякога раздялата започва там, където различията пречат на общуването, а напрежението постепенно се прехвърля върху децата

Детето като медиатор: Рискове, последствия и разпознаване
Вместо да играе, да се чувства свободно, детето се превръща в малък възрастен

Как семейните митове („ние не спорим“, „ние не показваме слабост“) пречат на здравата комуникация
На пръв поглед това звучи като стремеж към хармония, но всъщност  потиска здравословните разговори и води до напрежение