Тихите конфликти са шумни за детското сърце - неизказаното тежи, мълчанието говори

ДНЕС+  публикува поредица от материали, които ще разглеждат проблеми, свързани  с българските деца, които живеят в условията на родителски конфликт.

В много семейства конфликтът не се изразява чрез скандали, а чрез тишина. Няма викове, счупени предмети или физически сблъсъци. И въпреки това атмосферата тежи. Мълчанието се превръща в силно послание, а думите, които не са изречени, понякога раняват повече.

Това са „тихи конфликти“ – невидимите напрежения, които се събират между родителите, като въздух пред буря. И макар те да вярват, че „щом не се караме, децата не страдат“, практиката и психологическите изследвания показват друго:
Децата изключително добре усещат неизказаното, те имат впечатляваща интуиция. Как може да изглежда подобен конфликт:

• затворени врати, които хлопват без звук;
• погледи, които се разминават;
• разговори, които внезапно млъкват, когато детето влезе;
• дълги мълчания, зад които има напрежение;
• студена вежливост, по-страшна от гнева.

Тишината не е празно пространство, тя е пълна с това, за което никой не говори. И тогава детето, потопено в своята лична „тишина“, започва да си задава въпроси:
- „Аз ли направих нещо?“
- „Ще се разделят ли?“
- „Как да ги накарам да са добре?“

Тези убеждения може да оставят дълбоки рани.

Тихите конфликти могат да създадат:
• свръхбдителност и тревожност;
• трудност в разпознаване на емоции;
• убеждението, че конфликтът е опасен;
• затруднения в близки отношения в бъдеще.

Децата нямат нужда от обяснения, за да разберат, че нещо не е наред. Те наблюдават лицата, интонацията и жестовете, усещат промяната в рутинните дейности, забелязват отсъствието на смях, преживяват тревожност без видима причина, често поемат вината върху себе си.

Тихите конфликти са шумни за детското сърце - неизказаното тежи, мълчанието говори.

Един спокоен разговор може да лекува повече от тишина, защото децата не чуват думите, но усещат всичко останало. Те трябва да живеят в дом, в който въздухът е лек, а тишината — спокойствие, а не страх.

Материалът е част от рубриката "Детето в центъра" - поредица на Фондация "Владиславово", която насочва вниманието към преживяванията на детето и нуждата да бъде чуто и защитено.

Андрияна Русева, Фондация "Владиславово": Когато родителите се разделят, детето не бива да страда
Фондацията предоставя услугата „Контактен център“ в своите Комплекси за социални услуги в район „Аспарухово“ и „Владиславово“, и е единственият доставчик на територията на Варна с този вид дейност.

Детето в сянката на родителски конфликт
Как влияят родителските конфликти на емоционалния свят на детето

Между два огъня – когато детето е посредник между родители
Децата в ролята на "вестоносци" и как това ги натоварва

Емоционалните рани, които не се виждат
Невидимите травми при деца, изложени на хроничен конфликт

Детето не е инструмент: Kак да спрем родителската манипулация
Признаци на емоционално изнудване и начини за намеса

Какво означава „детето да е центъра“ – професионален и човешки поглед
Превеждане на принципа „най-добрият интерес на детето“ в реални действия

Когато любовта се превърне в битка за контрол
Разбиране на динамиката на раздялата и пътя към осъзнаване.

Как се разговаря с гневен родител
Комуникационни техники и човешки подход.

Висококонфликтните родители – предизвикателство без лесни решения
Как се работи без компромис и с много емоции

Краят на конфронтацията и началото на сътрудничеството
Примери за възстановяване на диалога между родители

Когато съдът решава, но семейството не се лекува
Дългосрочната „работа на терен“ на социалните работници след съдебните решения в бракоразводни дела

Новите семейства – предизвикателства след раздяла
Смесени семейства, нови партньори и адаптация на децатa

Ролята на ЦОП в защита на детето при семейни конфликти
Как центровете за обществена подкрепа изграждат мостове между институциите  и семействата

Посланието към родителите: Детето има нужда от двама ви
Целта е еднаква и за двамата родители – щастието и спокойствието на детето им

Психологът в окото на бурята
Как специалистите се справят с напрежението и собствените си емоции при родителски конфликт.

Социалният работник като посредник в трудната роля между родители и институции
Дилеми и отговорности в ежедневната работа на терен.

Как се пази неутралност, когато родителите воюват
Баланс между емпатия, граници и професионална обективност

Когато специалистите също имат нужда от подкрепа
Професионално прегряване, супервизия и вътрешна устойчивост.

Между закона и човещината
Родителското отчуждение представлява процес, при който едно дете се отчуждава от единия родител вследствие на манипулации, натиск или конфликти между родителите

Какво можем да научим от родителите, които се справиха?
Позитивни истории и уроци от практиката на специалистите

Детето в центъра: гласът, конфликтът и надеждата – разговори за семейството
Разговoри за конфликта, надеждата и хората, които защитават най-ценното – детството

Семейните роли и невидимите сценарии
„Герой“, „бунтар“, „миротворец“ – как децата ги приемат при конфликт

Семейните сценарии, които се предават през поколенията
Хубавите незабравими детски спомени изграждат бъдещата личност, един уверен, силен и достоен човек