Разговoри за конфликта, надеждата и хората, които защитават най-ценното – детството.

ДНЕС+  публикува поредица от материали, които ще разглеждат проблеми, свързани  с българските деца, които живеят в условията на родителски конфликт.

В продължение на месец ДНЕС+ даде трибуна на специалисти и експерти, за да разкажат за невидимите битки, които се водят в семейната среда, за усилията, които правим като общество, за да поставим детето в центъра. Темите, които разглеждахме, очертаха ясна картина: зад всеки конфликт стои едно дете, чиито чувства, страхове и нужди не бива да бъдат пренебрегвани. Говорихме за семейства, за раздели и за битки, които често се водят тихо – зад затворени врати, пред уплашени очи. Видяхме как едно дете може да попадне „между два огъня“, да носи думи, които не са негови, и страхове, които не принадлежат на детството.

„Емоционалните рани не се виждат – и затова най-често остават неизлекувани.“ Писахме за моменти, в които любовта се превръща в битка за контрол, а раздялата – в раздробяване на доверие, сигурност и спокойствие. Разказахме за гневни разговори, за родители, които забравят, че детето не може да бъде посредник, съюзник или инструмент.

„Детето не е страна в конфликта – то е неговата първа жертва.“

Но говорихме и за промяната. За онези редки, но толкова ценни мигове, когато гневът отстъпва пред осъзнаването, че детето има нужда от и двама родители — не за да избира, а за да принадлежи.

Гласът на специалистите отново и отново ни напомняше: когато родителите воюват, детето мълчи. Но това мълчание тежи повече от всеки вик.

Социални работници, психолози, медиатори – онези тихи опори, които влизат в най-болезнените моменти на едно семейство. Те разказаха за това да бъдеш неутрален, когато около теб има само болка. За границата между закона и човечността.

„Понякога най-голямата смелост е да останеш спокоен в окото на бурята.“

Те са тези, които не позволяват детето да остане само.
Те са мостът между конфликт и надежда.

В първата рубрика – „Детето в центъра“ – видяхме как хроничните родителски конфликти се превръщат в емоционална буря за най-малките. От „детето в сянката на конфликта“ до „детето, което никой не чува“, експертите описваха онези невидими рани, които не оставят синини, но оставят белези в душата.
Когато децата стават посредници между родители, когато се превръщат във „вестоносци“ или средство за наказание, те преживяват товар, който не би трябвало да носят. Именно тези истории ни напомниха, че зад правни дела и родителски амбиции винаги стои едно истинско дете, което има нужда от спокойствие, предвидимост и любов.

Втората рубрика – „От конфликта към разбирателството“ – показа, че дори когато „любовта се превърне в битка за контрол“, промяната е възможна. Специалистите говориха за разговор с гневен родител, за висококонфликтните ситуации, в които компромисът изглежда невъзможен, и за малките стъпки, които връщат диалога между двама души, забравили защо някога са били заедно.
Разгледахме и реалността след съдебните решения – как „семейството не се лекува“ само с постановление, защото възстановяването продължава на терен, в присъствието на психолози, социални работници и специалисти от центровете за обществена подкрепа.
И може би най-важното послание от тази рубрика беше едно: „детето има нужда от и двама ви“ – една проста истина, която често се губи в шумния свят на раздялата.

Третата рубрика – „Гласът на специалиста“ – отведе читателите зад кулисите на професиите, които често стоят на границата между разума и емоцията. Психолозите, социалните работници и медиаторите разказаха за „окото на бурята“, за ролята на посредник между родители, институции и понякога между отчаяни и уплашени деца.
Те говориха и за своите дилеми – как се пази неутралност, когато родителите воюват; как се вземат решения между закона и човещината; как самите те се справят с напрежението и нуждата от подкрепа.
Техните разкази ни напомниха, че зад професионалната роля стоят хора – с емпатия, умора, но и с огромна устойчивост. И че именно специалистите често са тези, които превръщат конфликтите в път към възстановяване.

Научихме, че:

• детето не трябва да бъде инструмент, посредник или разменна монета;
• конфликтът може да бъде овладян, когато се погледне през очите на детето;
• смесените семейства, новите партньори и промените след раздялата са предизвикателни, но преодолими;
• специалистите имат ключова роля – не само като професионалисти, но и като хора, които помагат на родители да видят отвъд болката си.

Тази поредица от теми не беше просто  проект. Тя беше разговор за ценностите – за любовта, която променя форма, но не бива да намалява; за родителството, което продължава дори когато партньорството приключи; за децата, които трябва да растат в сигурност, а не в страх.

Защото в центъра на всичко стои детето – и то заслужава да бъде чуто.

Материалът е част от рубриката "Детето в центъра" - поредица на Фондация "Владиславово", която насочва вниманието към преживяванията на детето и нуждата да бъде чуто и защитено.

Андрияна Русева, Фондация "Владиславово": Когато родителите се разделят, детето не бива да страда
Фондацията предоставя услугата „Контактен център“ в своите Комплекси за социални услуги в район „Аспарухово“ и „Владиславово“, и е единственият доставчик на територията на Варна с този вид дейност.

Детето в сянката на родителски конфликт
Как влияят родителските конфликти на емоционалния свят на детето

Между два огъня – когато детето е посредник между родители
Децата в ролята на "вестоносци" и как това ги натоварва

Емоционалните рани, които не се виждат
Невидимите травми при деца, изложени на хроничен конфликт

Детето не е инструмент: Kак да спрем родителската манипулация
Признаци на емоционално изнудване и начини за намеса

Какво означава „детето да е центъра“ – професионален и човешки поглед
Превеждане на принципа „най-добрият интерес на детето“ в реални действия

Когато любовта се превърне в битка за контрол
Разбиране на динамиката на раздялата и пътя към осъзнаване.

Как се разговаря с гневен родител
Комуникационни техники и човешки подход.

Висококонфликтните родители – предизвикателство без лесни решения
Как се работи без компромис и с много емоции

Краят на конфронтацията и началото на сътрудничеството
Примери за възстановяване на диалога между родители

Когато съдът решава, но семейството не се лекува
Дългосрочната „работа на терен“ на социалните работници след съдебните решения в бракоразводни дела

Новите семейства – предизвикателства след раздяла
Смесени семейства, нови партньори и адаптация на децатa

Ролята на ЦОП в защита на детето при семейни конфликти
Как центровете за обществена подкрепа изграждат мостове между институциите  и семействата

Посланието към родителите: Детето има нужда от двама ви
Целта е еднаква и за двамата родители – щастието и спокойствието на детето им

Психологът в окото на бурята
Как специалистите се справят с напрежението и собствените си емоции при родителски конфликт.

Социалният работник като посредник в трудната роля между родители и институции
Дилеми и отговорности в ежедневната работа на терен.

Как се пази неутралност, когато родителите воюват
Баланс между емпатия, граници и професионална обективност

Когато специалистите също имат нужда от подкрепа
Професионално прегряване, супервизия и вътрешна устойчивост.