Фронтовата ивица в сблъсъка е почти застинала, а нито една от страните не успява трайно да завладее нови територии

Десетилетия наред огромни суперколонии от аржентински мравки водят ожесточена война в района на Сан Диего, Калифорния. Сблъсъците отнемат живота на милиони насекоми, но границите между враждуващите групи почти не се променят. Според учените конфликтът има изненадващи прилики с продължителните войни между хората.

Аржентинската мравка (Linepithema humile) произхожда от Южна Америка. Видът е териториален и проявява агресия към представители на други колонии. Мравките използват химически сигнали и антените си, за да разпознават себеподобните си и да различават потенциалните врагове от тези, които приемат за свои.

През XIX век, а вероятно и по-рано, видът се разпространява случайно по света чрез презокеанската търговия. Мравки пътуват с товарни кораби от Южна Америка и достигат Европа, Япония и други части на света.

Новите популации произлизат от сравнително малък брой основатели и имат по-ниско генетично разнообразие. Това допринася за необичайна социална организация. Мравките от отделни гнезда започват да се разпознават като родствени и престават да се нападат. Така множество гнезда с различни царици се обединяват в огромни кооперативни структури, известни като суперколонии.

Когато обаче такива суперколонии се срещнат с други групи, развили се независимо в продължение на поколения, резултатът може да бъде постоянен конфликт.

Пет суперколонии се конкурират за територия в Южна Калифорния. Това показва изследване, публикувано през 2006 г. в научното списание Molecular Ecology. Най-голямата контролира ивица от крайбрежието с дължина около 1000 километра. Около нея са разположени поне три по-малки суперколонии, които заемат територии с размерите на отделни градове.

Границите между владенията им са ясно очертани и на места се намират само на няколко метра една от друга. Когато мравките от съседните групи се срещнат, често избухват ожесточени битки.

Изследователите от Калифорнийския университет в Сан Диего регистрират сражения при около 40% от посещенията на наблюдаваните места. Средно в един сблъсък загиват около 15 000 работнички.

При продължителните конфликти броят на жертвите става още по-внушителен. В рамките на шестмесечното проучване учените изчисляват, че най-малко 15 милиона работнически мравки са загинали при граничен конфликт край езерото Ходжис, северно от Сан Диего.

Тези данни показват мащаба на насилието дори в сравнително ограничен участък. Ако подобни сражения продължават десетилетия по цялата граница между суперколониите, общият брой на загиналите може да достигне милиарди.

Особено впечатляващо е, че въпреки огромните загуби териториалните граници почти не се променят. Те могат да се изместват ту в едната, ту в другата посока, но нито една от страните не успява трайно да завладее нови територии.

Това напомня за позиционната война на Западния фронт през Първата световна война. Тогава противниковите армии се окопават и водят продължителни сражения, които отнемат огромен брой човешки животи, без фронтовата линия да се измества съществено. Можем да правим аналогии и с войната между Иран и Ирак, а и с други конфликти от съвременността ни.

При мравките обаче може да липсва дори механизмът, който би позволил постепенно прекратяване на конфликта.

В публикация в Scientific American от 2011 г. биологът Марк Мофет обяснява, че аржентинските мравки не проявяват т.нар. "ефект на познатия враг". При някои териториални животни продължителното съжителство с конкретен съсед води до намаляване на агресията към него в сравнение с реакцията към непознати съперници.

Този механизъм може да доведе до своеобразна демилитаризирана зона, в която сблъсъците постепенно спират. При подходящи условия двете групи могат да се разграничат и да прекратят взаимните нападения.

Според Мофет аржентинските мравки не разполагат с подобна възможност. В естествената си среда в Южна Америка те често се сражават по заливните равнини. Когато водите се покачат, боевете временно спират, но конфликтът не се разрешава окончателно. След оттеглянето на водата сблъсъците могат да продължат.

Не е ясно какво е състоянието на войната между суперколониите в района на Сан Диего днес. Според публикацията конфликтът не е бил обект на академични изследвания от около две десетилетия. Затова остава неизвестно дали границите са се променили, дали балансът на силите е различен и дали има признаци за прекратяване на сраженията.