Само дипломацията може да сложи край на войната в Украйна

Матю Перис, Сънди Таймс

Не обръщайте внимание на привържениците на принципа "нито педя земя". Каквото и да казват те, украинците са готови да разменят територия срещу надеждни гаранции за сигурност.

Едно от главните проклятия, които Доналд Тръмп нанася на света, е, че той разваля добрите идеи, като се свързва с тях. С наближаването на зимата необходимостта от сключване на споразумение между Украйна и Русия става все по-належаща. В това той е прав. Но с непредпазливите си изказвания Тръмп осквернява самата идея за компромис.

Президентът на САЩ обижда Володимир Зеленски, докато неговият пратеник Стив Уиткоф възхвалява Владимир Путин, наричайки го (думата засяда в гърлото) "хуманист". Гротескно изкривената от възхищение към Путин сделка, която Тръмп явно предвижда, кара разумните хора да се отвърнат с отвращение.

По този начин на онези, които не смятат Путин за хуманист, възхищават се на Зеленски, но в същото време искат да сложат край на тази война, им се избива почвата под краката.

Конфликтът ще трябва да бъде уреден. Понякога е необходимо да се сключват сделки дори с най-лошите хора. Джордж Осбърн поне има смелостта да го каже. Ето какво каза бившият министър на финансите в неотдавнашно издание на подкаста "Political Currency": "Какъв е приносът на Великобритания към дискусията за това как може да се опитаме да сложим край на този конфликт? Или просто сякаш сме се предали? Просто казваме: "Каквото и да стане, ние сме 100% за Украйна и не се опитваме да намерим компромис"".

"Нито педя земя", заяви бившият министър на отбраната Бен Уолъс. А какво смята за постижимо тази бригада от "диванни воини", които прокарват този принцип? Путин да обяви пълна капитулация, да се оттегли от Крим, да изтегли войските си от цялата територия на Източна Украйна и... И какво след това? Ще се самоубие ли? Ще подаде ли оставка? Или ще бъде свален в резултат на кремълски преврат и заменен с някой симпатичен либерален демократ, след което Русия ще обяви, че войната е била ужасна грешка, и ще отдели трилиони от своята изпитваща затруднения икономика като репарации? Да не се остави на Кремъл никакъв път за отстъпление и да се разбие унизената Русия на пух и прах?

Привържениците на принципа "нито педя земя" живеят в свят на приказки. Това, че Русия ще се обезкръви и просто ще се срине, не попада нито в сферата на възможното, нито в сферата на нечии интереси, с изключение на Китай.

Съществува обаче по-вероятен изход, ако компромисът бъде отхвърлен — тази война ще продължи безкрайно, късметът ще се накланя ту към едната, ту към другата страна, стотици хиляди млади хора от двете страни ще загиват, а хазните на европейските страни, финансиращи войната, ще продължават да губят милиарди. Струва си да погледнем някои цифри.

Към момента няма официални данни за разходите по тази война, но според една от правителствените оценки Великобритания е отпуснала на Украйна 25 млрд. паунда, като ние не сме най-щедрият донор: Германия отпуска повече, помагат и още 11 европейски държави.

И не забравяйте, че всяка електроцентрала, склад, жилищен блок, железопътна линия или мост, които виждаме да изчезват в оранжевите светкавици на нощните обстрели, ще трябва да бъдат възстановени. По-голямата част от тези разходи тепърва предстои.

Няма също така достоверни данни за онова клане, което лишава Украйна и Русия от стотици хиляди мъже, всеки от които е безценен за тези, които са ги обичали. Вашингтонският Център за стратегически и международни изследвания предполага, че към юни загубите на Украйна са възлизали на 125 000 до 150 000 военнослужещи, а на Русия - до 450 000.

Това са над половин милион мъже, без да се смята много по-големият брой тежко ранени и останали завинаги инвалиди. Всеки един от тях е син на своята майка, всеки е огромна семейна трагедия. Как можем да оценим тази болка ние, които от далеч симпатизираме на една от страните, призоваваме я да не отстъпва нито крачка и — намирайки се в безопасност — заплашително разсъждаваме за Честта с главна буква?

Честта е хълм, на който са загинали твърде много хора. Повръща ми се от тази самохвални дрънкания на коментаторите, на които никога няма да се наложи да се сражават.

По дяволите честта. А какво ще кажете за реализма, за упоритостта в стремежа не към абсолютна победа, а към безпристрастно признаване на това, което е в рамките на нашите възможности, и на това, което не е? Нека се отвърнем от абстрактните понятия и се обърнем към конкретни предложения.

Някои жизнеспособни идеи изплуват на повърхността. Когато бях в Украйна, наистина усетих сред младите хора, с които разговарях, полускрита готовност да обмислят сделка. При какви условия?

Първо да се прекрати огънят, след това да се извадят картите. Какво би могла Русия да си запази? Крим, разбира се, който исторически не е бил част от Украйна. След това — преразглеждане на ситуацията в източните региони, където руският език е майчин за по-голямата част от населението. Настоящите фронтови линии биха станали отправна точка, но всичко ще бъде много по-сложно. Всичко това би се превърнало в пазарлък: циничен, мръсен, проточен. Но точно така завършват много войни.

Обаче има нещо много по-важно, нещо изключително значимо и абсолютно ключово (както разбрах, докато бях там) за разкриването на скрития стремеж на Украйна към компромис. Сигурността. Защо да отстъпиш една трета от това, за което претендираш, ако след няколко години Владимир Путин се върне, за да откъсне още едно парче? Именно дълбокото недоверие, че споразумението ще бъде спазено, а не враждебността към самата идея за уреждане на конфликта, според мен възпира украинците от преговори.

Ние — Европа и Америка — можем да предложим решение. Членството в НАТО, което предизвиква ярост у Русия, е твърде радикална стъпка. Но пътят към присъединяване към Европейския съюз? Това е възможно при условие, че се гарантира сигурността чрез забележимо и постоянно присъствие на европейски, американски и международни (но не от НАТО) наблюдатели. САЩ биха изиграли ключова роля в реализацията на тази идея. И не съм сигурен, че Тръмп, който наистина иска да бъде считан за миротворец, би отхвърлил такава възможност.

Първата реакция на Русия ще бъде безусловно отхвърляне на подобно предложение, докато Зеленски ще съобщава неохотно за всичко, на което Украйна в крайна сметка би могла да се съгласи. Но разумните сили в Кремъл вероятно търсят начини да обявят победа и едновременно с това да сложат край на конфликта. Възможно е и двете страни вече на частно ниво да виждат смисъл в такъв вариант.

Сложността се състои в това как да се премине от настоящата ситуация към желания резултат. Но именно за това съществува дипломацията. Време е да се опита.