На 9 ноември 2026 години се изпълват 37 години от падането на Берлинската стена: символ на разделението след Втората световна война. 
Това е стената, която делеше не само двете Германии - ГДР и ГФР, а стената между два свята, между две системи, между два напълно различни модела. 

9 ноември 1989 години е един от дните, които преобразиха Европа. 
Напрежението в източния лагер се покачва с всеки изминал ден, като началото на процеса е през август 1989 година. Тогава, на 23 август, Унгария отменя ограниченията на границата си с Австрия и голям брой бежанци от ГДР щурмуват браздата. В големите градове на ГДР – „витрината на социализма, започват протести. Свободата вече се усеща във въздуха. Лидерът на компартията в Източна Германия – Ерих Хонекер, подава оставка на 18 октомври. 

Малко по-рано, на 6–7 октомври 1989 г., се разиграват и други ключови събития. По време на честванията на 40-годишнината от създаването на ГДР в Берлин, съветският лидер Михаил Горбачов дава да се разбере, че съветските войски няма да се намесят, за да спасяват режима. Бащата не перестройката произнася прочутата си фраза: „Животът наказва тези, които закъсняват“. 

Партийни другари на Хонекер тълкуват думите му като благословия за действие. На 18 октомври 1989 г. по време на заседание на Политбюро премиерът Вили Щоф неочаквано предлага като първа точка от дневния ред освобождаването на Хонекер и избирането на Егон Кренц за генерален секретар на компартията. След като всички са „за“ Хонекер подписва декларация за своето оттегляне „по здравословни причини“.

Опитите на Кренц да спаси режима обаче се оказват неуспешни. Впрочем, правителството на ГДР подготвя нов, по-либерален правилник за пътуване на своите граждани в чужбина, но едно объркване дава началния тласък на други, непредвидени от управляващите исторически събития. По време на живо предаване членът на Политбюро Гюнтер Шабовски представя новите правила, но въпросът откога влизат в сила го изненадват неподготвен. „Доколкото знам... това влиза в сила веднага, незабавно“, казва Шабовски. 

Следва мълния в медиите: „ГДР отваря границите си, бариерите са вдигнати“.

Половин час преди полунощ на пункт „Борнхолмер щрасе“ в Берлин вече има десетки хиляди, които скандират „Отворете портата!“. За да предотврати безредици, хаос и насилие граничният командир Харалд Йегер действа на своя глава и заповядва: „Вдигнете бариерата!“
В следващите часове хиляди преминават в Западен Берлин, гражданите се прегръщат, пият шампанско и започват да рушат Стената с чукове и подръчни инструменти. Кадрите от тези моменти обикалят света, историята става необратима. 

Горбачов спазва обещанието си. На 11 ноември той провежда телефонен разговор с канцлера на Западна Германия Хелмут Кол. Съветският лидер уверява Кол, че Москва няма да използва сила, но настоява Германия да гарантира, че процесът ще остане мирен и няма да застраши сигурността на съветските войници в базите им.

Стената, изградена през 1962 година, се е състояла от 45 хиляди бетонни блокове със заострен връх. Въпреки нея, въпреки препятствията и дулата, над 5 хиляди души, рискувайки живота си, успяват да избягат на Запад. Днес части от нея са останали, за да напомнят за времето, когато между два свята се издигаше плътна стена, охранявана с оръжие.
Промените обхванаха цяла Източна Европа. 
В България те започнаха само ден след падането на Стената. На 10 ноември 1989 година от ръководните си постове – генерален секретар на ЦК на БКП и председател на Държавния съвет, бе отстранен Тодор Живков. 
На 3 октомври 1990 година Германия се обедини отново след разделение, продължило 41 години.