Европейските първенства извървяха дълъг път, а след седмици започва третият шампион с 24 участника

По-малко от месец ни дели от старта на Европейското първенство по футбол в Германия, на което 24-те най-добри отбора на континента ще се впуснат в битка за званието шампион на Европа.

В продължение на точно един месец ще ни очакват общо 51 мача на топ ниво, участие в които ще вземат почти половината членки на УЕФА.

За добро или лошо, подобно на тенденциите в целия футбол, Европейските първенства също претърпяха метаморфоза и за трети път ще бъдат в този рекордно разширен вариант, с някога немислимите 24 участника.

Причините зад това увеличение са няколко, но водещата при всички положения е чисто финансовата, защото колкото повече мачове се играят на един подобен голям форум, толкова по-големи са приходи от реклами, телевизионни права и т.н. по цялата финансова верига.

Дали чисто спортно-технически подобна експанзия е оправдана е друг въпрос, но фактитe са такива, че за 64 години от съществуването си и общо 16 издания, Европейските първенства четири пъти сменяха състава си и претърпяха увеличение с 20 тима през тези години.

Всичко започва с едва четири учaстника във финалния турнир. Формат, който се запазва в първите пет Европейски първенства.

На фона на напрегната следвоенна обстановка, бойкоти, забрани и далеч по-малко футболни нации заради наличието на страни като Югославия и СССР, само 17 отбора се включва в предварителната фаза на първото Европейско.

Те играят елиминации на разменено гостуване, докато не остават само четири тима. Франция, СССР, Югославия и Чехословакия.

През онази 1960-а страни като Западна Германия, Италия, Нидерландия и Англия изобщо не участват в надпреварата, а управляваната от Франко Испания отказва да играе срещу СССР по политически причини.

Дори и преди финалния турнир, който е пратен във Франция, напрежението е налице. Три страни от Източния блок, които искат да демонстрират своята футболна мощ на Запада. Жребият противопоставя Франция и Югославия на единия полуфинал в Париж, а Чехолсовакия и СССР играят час по-късно в Марсилия.

Първият гол в историята на европейски финали е вкаран от Милан Галич, който открива резултата в Париж, а в крайна сметка Югославия детронира с 5:4 домакина, докато съветският тим се справя лесно с чехословаците - 3:0.

В крайна сметка СССР печели турнира с 2:1 във финала след продължения. Футболът на Източния блок бележи тотален триумф със съветска титла, югославско сребро и трето място от Чехословакия, а форматът с финална четворка се запазва в следващите 20 години.

Снимка: Getty images

За първенството през 1968-а за първи път се въвежда груповата фаза като форма на квалификации.

За първи път пътят до финалите на Европейскто става доста дълъг, включва осем мача и продължава две години. Финалният турнир обаче си остава в добре познат формат от 4 тима.

Така победителите от осемте групи, сред които и България тогава, играят допълнителни елиминации, за да определят финалната четворка. Родните национали губят с общ резултат 3:4 от бъдещият домакин и впоследствие шампион Италия.

Петото Европейско първенство през 1976-а в Югославия е последното с формат от 4 отбора и последното, на което домакинът е определя едва, след като вече са ясни участниците на шампионата. Чехословакия, Западна Германия, Нидерландия и Югославия се класират, а УЕФА определя западните ни съседи за домакини с мачове в Белград и Загреб.

Това е последния случай, в който домакин преминава през квалификациите. Това също така е единственият голям форум, на който нито един мач не се решава в редовното време. Разбира се, при едва четири двубоя това не е толкова трудно да се случи.

Колкото до самата надпревара, дузпата на Антонин Паненка - онова магическо копване, носещо и до днес името на чеха е последното отиграване на Европейско първенство във формат с четири тима.

След огромния успех, който първенствата започват да бележат, УЕФА решава, че броят отбори трябва да се удвои, а домакин да се определя предварително, за да може да се направи далеч по-добра организация, защото вече се изискват четири стадиона в четири града за провеждането на шампионата.

Така за Евро 1980 домакин е избран Италия. Останалите седем тима се допълват чрез седем квалификационни групи, като световният първенец Англия, европейският първенец Чехословакия, заедно с Испания, Западна Германия, Белгия, Нидерландия и Гърция съставляват първият европейски шампионат с осем тима.

Рим, Миално, Неапол и Торино посрещат мачовете, а в онзи формат няма елиминации след групите. Победителите в двете групи (Белгия и Германия) играят финал, а подгласниците им (Чехословакия и Италия) се изправят в мач за третото място.

Срещата между Чехословакия и Италия в Неапол, която се решава чрез общо 18 дузпи, 17 от които вкарани и една пропусната от Фулвио Коловати, е и последният мач за трето място на Европейското първенство.

Такъв повече не се изиграва, а и на този етап не се и планира да има такъв в бъдеще.

За следващото Европейско през 1984-а във Франция, когато водените от Мишел Платини "петли" стигат до титлата, УЕФА решава да въведе и елиминационни мачове след груповата фаза.

Победителите от двете групи играят полуфиналите срещу вторите тимове от срещуположната група.

Следващата голяма и съществена промяна идва за Евро 1996. Това е първото Европейско, което се играе с бройка от 16 отбора.

На фона на политическата обстановка и драстичното увеличение на членките на УЕФА след разпада на СССР и Югославия, също така на фона и на увеличаващия се формат на Мондиалите на 32 отбора, логичното увеличение идва и за европейските първенства.

Англия е избрана да посрещне 16-те тима, които са разделени в четири групи по четири. За първи път виждаме две елиминационни фази преди финала - четвъртфинал и полуфинал, както и впечатляващата бройка от осем отбора домакини.

Това също така е първото Европейско, в което се използва триточковата система както в квалификациите, така и на самия турнира.

Снимка: Getty Images

Този формат от 16 отбора се оказва доста успешен и атрактивен, като се задържа цели пет първенства, колкото и първенства е използван форматът с 4 тима.

Заради по-сериозната бройка отбори и по-сложната организация, три от петте първенства с 16 отбора са организирани от две страни. Белгия и Нидерландия доказват на света, че съдомакинството е възможно и успешно на Евро 2000. Осем години по-късно шампионатът бе посрещнат от Австрия и Швейцария, а през 2012-а домакини бяха Полша и Украйна.

Така се стигна и до 2016 година. 56 години след дебютните европейски финали с четири тима във Франция, 36 години след увеличението им до осем отбра в Италия, както и две десетилетия след бройката от 16 отбора в Англия, видяхме и първото Европейско първенство с 24 тима.

Почти половината от 55-те членки на УЕФА бяха във Франция, за да изиграят рекордната бройка от 51 мача за шампионат на Стария континент.

Снимка: Getty images

Формат, който предвиждаше продължаване напред за четири тима, заели трето място в своите групи, както и формат, който за първи път ни предложи фаза на осминафинали на Европейско.

Следващата фаза на ексцентричността на УЕФА бе експериментът с Евро 2020, което нямаше страна домакин, а се проведе в 11 различни европейски града.

На фона на сложното Европейска откъм логистична организация, мачовете разпръснати от Баку до Севиля, този шампионат бе съпътстван и от пандемия, която допълнително усложни ситуацията.

От УЕФА признаха, че организирането на подобно първенство е било грешка и експеримент, който няма да се повтори. Именно заради това сега виждаме класическо първенство - една стана домакин в лицето на Германия.

А дали форматът с 24 тима е най-оптималният е тема, която ще продължи да е обект на доста спорове.

Подобна бройка отбори прави квалификациите за фаворитите твърде лесни, без особени рискове и доста често с трудността на контролни мачове.

Естествено, че това отваря доста шансове на по-малките футболни нации, като Исландия, Северна Македония и Грузия са доказателството, но пък обратното мнение е, че прекаленото разширяване на първенствата се отразява значително и на качеството.

Не си мислете, че експериментите ще спрат. Поне в следвщаите 10 години не се предвижда смяна на формат, но пък ще има интересни решения като домакинства.

През 2028-а Европейското ще бъде в две държави, но в общо пет футболни нации. Англия, Северна Ирландия, Шотландия, Уелс и Ирландия. Пет отбора домакини.

През 2032-а пък ще имаме съдомакинство между две страни, които не са съседни, нито са особено близки като култура - Италия и Турция.

Ясно е, че с течение на годините ще им и още промени и нестандартни решения, толкова много, колкото е имало и в предишните 64, в които съществуват европейските футболни първенства./Dir.bg

Снимка: Getty images