Придобиването на собствено жилище става все по-трудно в Европа, а наемането вече не е само временен етап, а трайна реалност за все повече домакинства, показва ново проучване.

Индексът Forever Renter Global Index анализира жилищни данни за 39 държави от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), като проследява къде постоянното живеене под наем е най-разпространено. Европейските държави са 28 от общо 39-те страни в изследването, или 71,8% от разглежданата извадка.

Това поставя европейския жилищен пазар под особен фокус, като са проследени показатели като делът на наемателите, нивото на собственост върху жилищата, разходите за наем, пренаселеността и темпът, с който цените на имотите са изпреварили местните доходи от 2015 г. насам.

Страните от Западна и Северна Европа заемат водещи позиции в индекса, като някои от тях имат едни от най-високите дялове на наематели в изследването, съобщава Euronews.

Швейцария е на първо място в света по дял на населението, което живее под наем - 61,2%. След нея е Германия, където 55,4% от населението наема жилището си.

Дания заема първо място в общото класиране на индекса с резултат 67,2 от 100. В страната има сравнително равномерно разпределение между наематели и собственици - 47,5% от населението живее под наем, а 52,2% притежава собствено жилище. В Люксембург делът на наемателите е само 36,0%, докато собствениците са 62,3%.

Други северни и западноевропейски държави обаче са изправени пред допълнителен финансов натиск наред с трайно високите нива на наемане. Във Финландия и Швеция делът на наемателите е съответно 38,1% и 38,9%, но и двете страни се сблъскват със сериозна тежест на разходите за наем и ограничения, свързани с пренаселеността.

В Южна Европа Португалия има висок дял на собствениците - 72,1%, а свободните жилища за отдаване под наем са ограничени. В същото време страната страда от сериозно разминаване между цените на имотите и доходите. От 2015 г. цените на жилищата са се увеличили с 48,8% повече от местните заплати, което е повишило индекса цена/доход до 148,8.

В Централна и Източна Европа Словакия и Румъния имат изключително висок дял на собственост - над 92%. В Словакия той достига 93,5%, а в Румъния - 92,8%, докато наемателите са под 5%.

Регионалните данни обаче показват, че широкото придобиване на имоти често прикрива сериозен икономически натиск. Високата собственост върху жилища може да означава по-малка мобилност на наемателите, но и по-трайно установяване на няколко поколения в едно жилище.

Високият дял на собствениците не означава автоматично по-комфортни условия на живот. Макар държавите от Централна и Източна Европа да имат нива на собственост над 90% - например 93,5% в Словакия и 92,8% в Румъния - те често отчитат сериозни проблеми с жилищната площ.

В Латвия и България например пренаселеността засяга 30% или повече от населението, като няколко поколения от едно семейство често са принудени да живеят под един покрив.

За разлика от тях държавите от Западна и Северна Европа с по-висок дял на наемателите предлагат по-голяма жилищна площ на домакинство. Това показва, че наемането може да осигури по-комфортно жилище, отколкото покупката на собствен имот.

В англосферните пазари като САЩ, Канада, Австралия и Нова Зеландия наемателите са между 30% и 40% от населението. Високите разходи за жилища, колебанията при ипотечните кредити и големите първоначални вноски отлагат придобиването на собствен дом за по-младите поколения.

По на юг, в страни като Колумбия, делът на наемателите достига близо 41%. Бързото разрастване на градовете и увеличаването на гъстотата на населението там стимулират силно развита култура на наемане.

В други части на Америка, например в Чили и Коста Рика, преобладава собствеността върху жилищата. Това наподобява културните нагласи в Южна и Източна Европа, където придобиването на имот с подкрепа от семейството остава основен начин за натрупване на богатство.

В Чили обаче високият общ дял на собствениците прикрива сериозно разделение по отношение на достъпността на жилищата. По-възрастните поколения се възползват от исторически политики за подкрепа на придобиването на имоти от държавата, докато по-младите работещи в градовете срещат сериозни препятствия. За тях покупката на собствено жилище до голяма степен е станала недостижима, което ги принуждава да останат дългосрочно на пазара на наеми.