На въпрос за последствията от забавянето на енергийния преход в Европа, българите слагат на първо място дължимите сметки: 75% посочват като риск дългосрочното покачване на цените за енергия и за издръжка на живота, докато 73% споменават по-голямата зависимост от вноса на нефт и природен газ. Повече от шест от десет българи (63%) казват, че биха изпитвали повече гордост от това, че са европейци, ако ЕС стане енергийно независим.

Поскъпването на природния газ, горивата за превозни средства, мазут/нафта за отопление или електроенергията силно е намалило покупателната способност на близо три-четвърти (74%) от българите през последните 12 месеца (ЕС: 60%), което е сред най-високите нива в ЕС, като 23% посочват „много силно“ отражение (ЕС: 20%).

За да оцелеят на фона на растящите цени, 50% от анкетираните споменават свиване на ежедневните разходи за храна или здравеопазване (ЕС: 38%), сред най-високите нива в ЕС, като 26% посочват икономии от отоплението. За някои растящите цени на енергията означават повече от икономии: 20% твърдят, че са задлъжнели, търсили са финансова подкрепа или са забавили плащането на сметки за енергия (ЕС: 16%).

Повече от половината българи (56%) казват, че растящите цени са променили начина им на ползване на автомобил; 26% са ограничили пътуванията за основни потребности като пазаруване, час при лекаря или административни задачи; 24% са се отказали от пътуване в почивните дни, почивка или семейно или приятелско събиране; 16% шофират по-бавно, за да пестят гориво; 19% са заменили личния автомобил със споделенни пътувания, обществен транспорт или велосипед.

За да успее преходът, 87% от българите искат ниско въглеродната енергия да стане приоритет (ЕС: 87%). Соларната енергия е на първо място (45%), следвана непосредствено от ядрената енергия (42%; ЕС: 28%), едно от най-високите нива в ЕС, докато вятърната енергия е на опашката (23%).

Попитани за водещия подход, който ЕС трябва да възприеме за енергийния преход, 46% от българите предпочитат да бъде изградена конкурентоспособна европейска промишленост с чисти технологии, дори и това да отнеме време; 41% са за по-бързо внедряване на чисти технологии с вносно оборудване.

Производството в Европа е предпочитан подход във всички 27 държави членки. Българите искат това да се случи с общи усилия, а не самостоятелно: 80% искат страната им да си сътрудничи по-тясно с другите (ЕС: 68%), едно от най-високите нива в ЕС, докато 14% смятат, че страната трябва да разчита предимно на собствените си сили (ЕС: 23%). 65% предпочитат страните от ЕС да обединят ресурсите си за финансиране на инвестициите (ЕС: 59%) спрямо 24%, които предпочитат всяка страна да ги финансира самостоятелно (ЕС: 31%). Във всички държави членки европейците предпочитат обединяването на ресурсите, а разликата от 41 пункта в България е по-голяма от тази в ЕС (28 пункта).

Групата на ЕИБ подпомага България в енергийния преход чрез инвестиции, които насърчават по-чистата енергия и устойчивата инфраструктура. През 2025 г. Групата осигурява 128 млн. евро за устойчива енергия и природни ресурси, като подпомага ускорената декарбонизация на страната, включително с 40 млн.евро, отпуснати на Eldrive Holding за изграждане на зарядна инфраструктура за електромобили в региона, в т.ч. 1 530 нови зарядни станции. Проектът ще ускори преминаването към по-чиста мобилност, ще ограничи емисиите от транспорта и ще подкрепи прехода на България към по-устойчива и енергийно ефективна икономика, допълва ЕИБ.