Директорът на Историческия музей в Балчик Радостина Енчева изрази изненада и недоволство от факта, че ценни подводни находки, свързани с древния Дионисополис, са предадени на Националния исторически музей (НИМ) в София, без местният музей или граничната полиция да бъдат информирани. Според нея е редно артефактите, открити в акваторията на днешния Балчик, да останат в местния музей, а изземването им за столицата е остаряла практика от миналия век. Енчева бе категорична, че мястото на ценните съдове е в Историческия музей в Балчик, поради което възнамерява да се свърже с ръководството на НИМ и да настоява за тяхното предаване на града.

Реакцията и е по повод предаването на шест изключително добре запазени подводни артефакта на НИМ на 16 октомври 2026 г., спасени от служители на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ (ГДБОП) със съдействието на музейни експерти. Колекцията включва късноантична кана и пет амфори, датирани от римската епоха, късната античност (V-VI век) и средновековието (X-XII век). По мнение на експертите находките са изключителна рядкост и с висока археологическа стойност поради факта, че са напълно непокътнати.

Към момента липсват точни факти за начините на тяхното откриване, но събраните данни подсказват, че най-вероятно са извадени от морето на голяма дълбочина, когато рибарските мрежи при тралене са попаднали на потънали древни кораби пред бреговете на Дионисополис (днешния гр. Балчик), съобщава МВР.

Находката за пореден път извежда на преден план необходимостта от развитие на дълбоководната морска археология в България, но и алармира за разрушителния ефект на риболовните съоръжения върху морското дъно. Според редица научни проучвания едва 5% от корабните артефакти са повредени от самото потъване, а над 60% биват увреждани именно от тралене.