Археолози са открили гробище на 6500 години край Париж, в което се намират каменен монумент с тегло близо 10 тона, необичайно погребение на седнал човек и доказателства, че праисторическите строители са използвали древна форма на цимент, предаде Greek Reporter.

Откритията в Шампини сюр Марн включват 11 гроба и 30 големи каменни блока. Изследователите са идентифицирали и структура с формата на могила, наподобяваща погребален паметник, но без гроб в нея.

Археолози от Националния институт за превантивни археологически проучвания на Франция (Inrap) изследвали обекта преди планираното строителство на жилищни сгради. Снимка: Inrap

Археолози от Националния институт за превантивни археологически проучвания на Франция (Inrap) изследвали обекта преди планираното строителство на жилищни сгради. Гробището датира от периода между 4750 и 4300 г. пр.н.е. Подобни погребални комплекси са рядкост в региона Ил дьо Франс, където гробовете от тази епоха обикновено се откриват изолирано.

Подобни погребални комплекси са рядкост в региона Ил дьо Франс, където гробовете от тази епоха обикновено се откриват изолирано. Снимка: Hamid Azmoun/Inrap

Масивен каменен монумент разкрива древни гравюри

Едно от най-впечатляващите открития е голям каменен монумент с издълбани върху него човешки черти. Известен като статуя-менхир, той е с дължина 3,04 метра, ширина 1,68 метра и дебелина 0,74 метра.

Теглото му се оценява на около 9,7 тона. Археолозите са идентифицирали гравиран колан и няколко малки кръгли вдлъбнатини, издълбани в повърхността му. Открили са и възможни следи от черни и бели пигменти, което предполага, че камъкът някога може да е бил украсен с рисунки.

Археолозите открили осем гроба в зона с площ около 60 квадратни метра, южно от структура с формата на могила. Снимка: Hamid Azmoun/Inrap

Изследователите открили монумента в хоризонтално положение в яма, която първоначално била подготвена, за да го поддържа изправен. Разположението му подсказва, че паметникът е бил изоставен след срутването си. Причината за падането му обаче остава неизвестна. Наблизо били открити два по-малки блока от пясъчник. Единият наподобява малък изправен камък, а другият вероятно е служил за обозначаване на погребалната зона.

Гробището датира от периода между 4750 и 4300 г. пр.н.е. Снимка: Hamid Azmoun/Inrap

Подобни големи каменни монументи са откривани и в други части на Европа. Скорошно проучване на мегалитната архитектура в Европа изследва древна ДНК от хора, погребани в шест монументални гробни комплекса в Централна Европа.

Изследователите установили, че погребаните невинаги са били близки родственици, което предполага, че социалните връзки също са оказвали влияние върху погребалните практики.

Съвременното строителство е нарушило части от северния участък, което затруднява установяването на първоначалното разположение на гробовете и монументите. Снимка: Hamid Azmoun/Inrap

Древни гробове разкриват необичайни погребални практики

Гробището е разположено върху издигната тераса, образувана от седименти, отложени от река Марна. Археолозите открили осем гроба в зона с площ около 60 квадратни метра, южно от структура с формата на могила.

Други три гроба се намирали по на север, близо до масивния изправен камък и още два каменни блока. Съвременното строителство е нарушило части от северния участък, което затруднява установяването на първоначалното разположение на гробовете и монументите.

По време на първоначалното проучване изследователите открили два лошо запазени гроба, съдържащи останките на жени. И двете били погребани по гръб, с тела, ориентирани в посока изток-запад.

Последвалите разкопки разкрили още девет погребения. В седем от тях телата били положени в изпънато положение. Повечето били разположени в големи гробни ями, а откритите вдлъбнатини в близост до черепите подсказват, че някога гробовете може да са били обозначени с дървени стълбове.

Археолозите открили също каменни остриета, върхове на снаряди, брадва от пясъчник, изработена от местен материал, и други каменни сечива. В два от гробовете имало предмети от обработена кост.

Едно от погребенията било особено необичайно. Изследователите открили скелет на възрастен човек в седнало положение, поставен в тясна кръгла яма, наподобяваща кладенец. Подбедриците и стъпалата му били изцяло обвити в калцит - минерално отложение.

Археолозите все още не са установили защо този човек е бил погребан по различен начин от останалите. Необичайни погребения от епохата на неолита са документирани и в други части на Европа. В Гърция археолози откриха двойка, погребана в прегръдка преди близо 5800 години в пещерата Алепотрипа на полуостров Пелопонес.

Мистериозна каменна структура не съдържа гроб

Друго необичайно откритие е направено в югоизточната част на гробището, където изследователите разкрили куполообразна структура с площ около 30 квадратни метра. Тя била изградена от кафява тинеста почва и включвала система от ями, каменни блокове, дървени стълбове и ровове, в които някога са били поставени дървени прегради. Над нея се издигал малък каменен монумент, или стела, счупен на две части.

Макар че структурата наподобявала древна надгробна могила, известна като тумулус, археолозите не открили гроб под нея. Според изследователите е възможно тя да е служила като ориентир в околния пейзаж. Разположението ѝ в близост до гробовете подсказва потенциална връзка с гробището, но точното ѝ предназначение остава неясно.

Древните строители използвали ранна форма на цимент

Разкопките разкрили и доказателства, че неолитните общности са използвали материал, подобен на цимент, за изграждането и укрепването на части от гробището. Строителите смесвали местен пясък и тинеста почва, богата на калциев карбонат, с чакъл и вода. След изсъхване сместа се втвърдявала и помагала за стабилизирането на погребалните структури и каменните монументи.

Археолозите открили следи от този материал по краищата на гробовете, във вътрешността на ямите, поддържащи големите каменни блокове, както и в куполообразната структура.

Строителите използвали и по-слабо обработени материали, сред които бежов пясък, кафява тинеста почва и дърво. Съчетаването на предварително подготвени и естествени материали показва, че те внимателно подбирали различни ресурси според конкретните строителни нужди.

Подобни строителни материали, богати на карбонати, са били откривани и преди в праисторически обекти в Западна Европа, особено в селища и жилища в Средиземноморието. Други археологически открития също разкриват ранни строителни техники.

В неолитно селище край Йерусалим изследователи открили доказателства, че древните строители са произвеждали доломитова варова мазилка хиляди години преди римляните.

Откритието в Шампини сюр Марн показва, че праисторическите общности в района на Париж също са използвали предварително приготвени материали на минерална основа за изграждането на погребални монументи.

Допълнителни изследвания може да разкрият кои хора са построили гробището

Изследователите планират да проучат древна ДНК и химичните характеристики на човешките останки, за да научат повече за хората, погребани на обекта. Тези анализи може да предоставят информация за тяхната възраст, биологичен пол, здравословно състояние, хранене и географски произход. Те биха могли също да помогнат да се установи дали някои от погребаните са се местили между различни региони през живота си.

Подобни методи вече са помогнали на учените да установят роднински връзки между хора, погребани в неолитни гробници в Шотландия. Изследователите анализирали древна ДНК от няколко праисторически погребални обекта и установили биологични родствени връзки между хора от различни поколения.