Най-големият тракийски град е един от най-мащабните праисторически култови комплекси, за който все още се знае твърде малко

Хълмовете на Източните Родопи "пишат" истории и "разказват" митове сякаш жрец от древния свят е решил да изпише първото си изречение в тези магични върхове скали и могили. Но изведнъж някой е издълбал ниша и е спрял, изравнил е площадка, изсякъл е стъпало, оформил е вход към пещера и после е изчезнал, оставяйки на хилядолетията да довършат мисълта му.

Харман кая е точно такова място - недоизказано, полузабравено и едновременно с това едно от най-внушителните свидетелства за човешко присъствие в Родопа планина.

Комплексът се намира край махалите Абица и Гъсак в землището на село Биволяне, община Момчилград, и е известен и с българското наименование "Равен камък". Турското име, което буквално означава "скалата харман", идва от двете кръгли, изравнени площадки на платото, напомнящи вършитбени хармани. Светилището, което е регистрирано от проф. Васил Миков още през 1941 г. , е разположено на невисоко плато, в близост до което са се оформили две малки пещери. 

Онова, което посетителят вижда днес, е само повърхността. Харман кая е един от най-мащабните праисторически култови комплекси в Източните Родопи, за който все още се знае твърде малко. Той включва пещери тип утроба, правоъгълни и кръгли басейни, трапецовидни ниши, наблюдателни площадки и други творения на човешка ръка. Втората от двете прочути площадки е с почти кръгла форма, с 11 концентрични полукръга и лек наклон на юг. Под една от скалите се отваря пещера, наподобяваща утроба. Етнологът Димов отбелязва, че най-дълбоката от тези пещери в България е на Тангардък кая край Ненково, а най-високата е на Харман Кая.

Колкото и да е впечатляващ, Харман кая дълго остава почти неизследван. Доц. Георги Нехризов от Националния археологически институт при БАН казва, че на Харман кая никога досега не са провеждани системни археологически проучвания. Единствената по-сериозна намеса в миналото е от началото на века, когато между 2006 и 2013 г. обектът е изследван чрез теренни обхождания и кратки разкопки от екип на доц. Стефанка Иванова.

Снимка: iStock by Getty Images

Тогавашните находки очертават дълъг живот на мястото. Най-многобройни са фрагментите от ранновизантийската епоха и Късната античност - строителна и битова керамика, но има и праисторически съдове, които потвърждават, че мястото е функционирало още в края на халколита, разказва Нехризов пред БНР - Кърджали. Изсичането на скалата обаче продължава и в по-късни епохи. 

Обратът идва през април 2024 г. С финансиране от Община Момчилград и с участието на археолога Милен Камарев от Регионалния исторически музей в Кърджали районът е сниман от въздуха с лидар. Технологията се прилага за първи път в обект с множество скални изсичания в Източните Родопи. Лазерът буквално "оголва" терена от растителността и разкрива онова, което гората е скрила.

Резултатите надхвърлят очакванията. Границите на Харман кая вече са ясни, като с лидара са заснети 1,3 кв. км в района му, а в централната скална група се появяват структури, които Нехризов сравнява с Перперикон: основи на сграда с видим праг на входа и оформени стъпала. Според учените Харман кая е съизмерим с Перперикон и е възможно дори да заема по-голяма площ.

През есента същата година шестима археолози проверяват на терен отбелязаните от лидара точки. Екипът набелязва 62 аномалии, които биха могли да бъдат следи от древна дейност, естествени образувания или резултат от съвременна намеса, включително иманярство. Девет от тях се оказват непознати досега археологически обекти. Сред новите обекти са скални ниши, шарапани, надгробни могили, некропол от изсечени в скалата гробове и основи на каменна сграда.

В района на Харман кая има следи от човешка дейност от поне 5000 години, макар и с прекъсвания, като най-ранните са от халколита, а най-късните от Средновековието. Най-силно вълнение предизвиква една конкретна скала: с изсечени в нея трапецовидни ниши, в основата на която археолозите се натъкват на кухина с каменен свод. 

Снимка: iStock by Getty Images

А какво всъщност е било това място? Отговорът засега е по-скоро въпрос

Най-разпространената версия е, че Харман кая е служил на древните като астрономическа обсерватория, припомня Камарев. Той обаче веднага уточнява, че функцията на изсечените в скалите помещения все още не е известна. Археоастрономическите наблюдения от последните години, осъществени от Димитър Колев и Веселина Колева, потвърждават значението на площадката Харман 1 за наблюденията на небето в ранните периоди на човешката история.

А "българският Стоунхендж", с който обектът често се представя, е повече туристическа метафора, отколкото научна категория. 

Мнозина го определят като "най-големия тракийски град". Твърди се, че откривателят на светилището проф. Васил Миков е видял в подножието на Харман кая останки от огромен тракийски град, с ясно личащи улици и площади.

Срещат се и езотерични теории, според които върху скалата са слизали боговете, че тя е "енергийна врата" към други светове, че е "градът на посветените".

В края на 2024 г. кметът на Момчилград Илкнур Кязим обявява, че общината ще започне разкопки със собствени средства и изрично отбелязва, че държавата до момента не е отпуснала средства за проучвания, въпреки подготвените от общината проекти. Камарев посочва и следващата стъпка: горната част на възвишението над Харман кая, където по всичко личи, че има дебел културен пласт.

Харман кая все още стои на прага. Лазерът вече е очертал контурите му и някъде под пластовете пръст, под корените на дъбовете и под вековното мълчание на скалата, изречението, започнато преди повече от пет хилядолетия, все още чака своя край.