Чешки археолози, работещи в Сакара, са извършили повторни разкопки на група гробници, принадлежали на висши жреци и високопоставени служители от епохата на Старото царство в Древен Египет (ок. 2686-2181 г. пр.н.е.).

Новината първоначално беше съобщена от Ahram Online след съобщение на египетското Министерство на туризма и на паметниците на културата, цитирани от ARTnews.

Разкопките са част от проект на Чешкия институт по египтология, чиято цел е да открива, проучва и документира гробници, частично изследвани през XIX век, които впоследствие отново са били затрупани. Снимка: P. Košárek/Filozofická fakulta Univerzity Karlovy

Разположен на около 32 километра южно от Кайро, археологическият комплекс в Сакара е бил основният некропол на древноегипетския град Мемфис, основан около 3100 г. пр.н.е. и изоставен през VII век сл.н.е.

Разкопките са част от проект на Чешкия институт по египтология, чиято цел е да открива, проучва и документира гробници, частично изследвани през XIX век, които впоследствие отново са били затрупани.

Тези гробници са открити за първи път от френския египтолог Огюст Мариет, основател на Службата за египетски антики, между 1858 и 1860 г. Снимка: P. Košárek/Filozofická fakulta Univerzity Karlovy

Тези гробници са открити за първи път от френския египтолог Огюст Мариет, основател на Службата за египетски антики, между 1858 и 1860 г. През този период Мариет идентифицира около 160 гробници в района, датиращи от епохата на Старото царство. Разкопките му обаче били съсредоточени предимно върху значими артефакти, като други части от гробниците останали непроучени и недостатъчно документирани.

Екипът разкопал и документирал също неизвестни досега части от гробниците, включително параклис за приношения. Снимка: P. Košárek/Filozofická fakulta Univerzity Karlovy

Сред основните паметници, изследвани от чешката експедиция, са гробниците на мъж на име Сабу и на неговия син Птахшепсес. И двамата били високопоставени служители, свързани с култа към Птах в Мемфис. Екипът разкопал и документирал също неизвестни досега части от гробниците, включително параклис за приношения, принадлежал на съпругата на Сабу - Ихетнеферт, който никога не бил открит от Мариет.

Разположена северно от гробницата на сина му, гробницата на Сабу има външни стени, наподобяващи фасадите на царски дворци - отражение на високото му обществено положение. Вътре изследователите открили добре запазени релефи, изобразяващи Сабу и Птахшепсес, наблюдаващи шествия на носители на дарове.

Вътре изследователите открили добре запазени релефи, изобразяващи Сабу и Птахшепсес. Снимка: P. Košárek/Filozofická fakulta Univerzity Karlovy

Параклисът на Ихетнеферт съдържа фалшива врата, украсена със сцени, на които тя е изобразена със съпруга си и двамата им синове - Пеахшепсес и Ранефереф. Според Мирослав Барта, ръководител на чешкия екип, това е едно от най-значимите открития на експедицията, тъй като предоставя нова информация за семейството и взаимоотношенията между неговите членове.

Министърът на туризма и антиките Шериф Фатхи (трети от ляво надясно), придружаван от Мохамед Мегахед (втори от ляво надясно), в южния параклис на гробницата на Сабу. Снимка: P. Košárek/Filozofická fakulta Univerzity Karlovy

Експедицията успяла да открие и гробницата на Птахшепсес с помощта на сателитни изображения и теренни проучвания. Там археолозите намерили непокътнатите останки на мумията му в саркофаг от варовик. Последвалият анализ показал, че той е бил над 60-годишен към момента на смъртта си - изключително дълголетие за онази епоха.

Според запазените писмени източници Птахшепсес заемал висши длъжности при четирима владетели от Петата династия: Сахуре, Нефериркаре, Ранефереф и Нюсерре. Той бил първият човек извън царското семейство, който се оженил за египетска принцеса - Хамаат, дъщеря на цар Усеркаф, основателя на Петата династия.

Мирослав Барта по време на документирането на южния параклис в гробницата на Сабу Снимка: M. Megahed/Filozofická fakulta Univerzity Karlovy

В изявление Хишам Ел-Лейти, генерален секретар на Висшия съвет по антиките на Египет, обяснил, че значението на подновеното проучване на чешката експедиция се състои в изследването и документирането на тези паметници с помощта на съвременни научни методи. Те разкриват нова информация за религиозните вярвания и обществения живот на служителите от епохата на Старото царство.