Конституционната криза в Полша се задълбочава след сблъсъка във върховния съд

ЕС и Свят 03.11.2026 17:02 Снимка: ДНЕС+

Конституционната криза в Полша се задълбочава след сблъсъка във върховния съд

Политическият конфликт в Полша прерасна в институционална и дипломатическа криза.

Конституционната криза в Полша се задълбочи след късния сблъсък в петък пред Конституционния трибунал във Варшава. Протестиращи и полиция за борба с безредиците се изправиха един срещу друг, а президентът Карол Навроцки прекъсна пътуването си до Сенегал и се върна във Варшава.

Спорът е свързан със суспендирането на председателя на трибунала Богдан Швенчковски и неговия заместник Барто̀мей Сохански. Заповедта е издадена от съдия Анна Корвин-Пьотровска, избрана от парламента през март 2026 г., и предвижда двамата да бъдат отстранени от функциите си за един месец. След решението пред съдебната сграда избухнаха протести, а полицията задържа трима души след сблъсъци с демонстранти.

Поддръжници на правителството на премиера Доналд Туск представят мярката като необходима стъпка за възстановяване на независимостта на съдебната система. Критиците обаче я определят като противоконституционно завземане на властта и безпрецедентна атака срещу конституционния ред.

Марчин Пшидач, ръководител на Бюрото за международна политика към президентската канцелария, заяви, че дори юристи, близки до правителството, смятат, че за действията няма никакво правно основание. Той обяви и че постоянният представител на Полша в ООН Кшищоф Шчерски е подал оставка в понеделник. Това е станало след оставките през уикенда на посланиците на Полша в Китай и Румъния.

Според Симон Родан-Бензакен, старши пратеник за Европа във Фондацията за защита на демокрациите, кризата не е започнала в петък. По думите ѝ Полша живее с дълбоко компрометиран Конституционен трибунал повече от десетилетие.

Тя посочи, че парламентът продължава да назначава съдии съгласно конституцията, но някои от избраниците не могат да встъпят в длъжност заради продължаващ спор между правителството, президентството и самия трибунал. Родан-Бензакен заяви, че случващото се не е просто опит на Туск да овладее функциониращ и независим съд преди избори. Според нея съществува реална институционална криза, която предхожда настоящото правителство, както и легитимен въпрос как да бъде разрешена.

Критиците на кабинета обаче настояват, че действията представляват опит за преврат. Найл Гарднър, директор на Центъра за свобода „Маргарет Тачър“ към фондация „Херитидж“, заяви, че Туск е изчакал Навроцки да напусне страната и че действията му допълнително дестабилизират Полша преди изборите през следващата година. Гарднър сравни подхода с операция по преврат в съветски стил и го определи като подобен на действията на диктатор от държава от третия свят.

Други анализатори отхвърлят това описание. Бощян Удович, ръководител на катедрата по международни отношения в Люблянския университет, заяви, че спорът е свързан с опита на правителството да възстанови съдебни механизми, които според критиците на предишното управление на партия „Право и справедливост“ са били несъвместими с полската конституция и европейските правни стандарти. По думите му Туск иска да възстанови реда, изискван от конституцията и международните институции, но вероятно е очаквал преходът да бъде по-лесен.

Туск защити действията на кабинета като част от усилията за възстановяване на върховенството на закона. Той обвини президента и трибунала, че неправомерно блокират съдии, избрани от парламента, да встъпят в длъжност. Премиерът заяви, че решението на конфликта е президентът да признае законно избраните от парламента съдии, както изисква конституцията. Той обвини Навроцки, че избира силова конфронтация, която може да струва скъпо на Полша, и добави, че демократичната правова държава не трябва да отстъпва пред насилието.

Родан-Бензакен подчерта, че възстановяването на върховенството на закона е необходимо, но легитимността му зависи не само от целите, а и от законността на използваните средства. По думите ѝ едната страна твърди, че защитава конституционния ред от злоупотребите на другата, докато институциите, които трябва да посредничат в спора, самите са се превърнали в негов предмет.

Кризата предизвика различни реакции извън Полша. Европейската комисия до голяма степен подкрепи правомощията на полския парламент да назначава съдии. Европейският комисар Майкъл Макграт заяви, че изборът на нови съдии попада в компетентността на парламента.

Френският опозиционен лидер Марин льо Пен обвини Брюксел в двоен стандарт. Тя заяви, че не може да се твърди, че се защитават демокрацията и върховенството на закона, докато се мълчи, когато конституционният баланс на държава членка е сериозно застрашен.

Посланикът на САЩ в Полша Том Роуз призова за сдържаност и заяви, че Вашингтон е на страната на Полша. Той посочи, че тревогата му е свързана със стабилността, сигурността и демократичното бъдеще на страна, която САЩ смятат за приятел и съюзник.

До парламентарните избори в Полша остава около година. Затова спорът кой има право да определя съдържанието на върховенството на закона може да се окаже по-значим от самата конфронтация пред трибунала

CHF CHF 1 2.10463
GBP GBP 1 2.24498
RON RON 10 3.83729
TRY TRY 100 3.87564
USD USD 1 1.66355