И цялото НАТО да дойде, няма да е достатъчно

Русия премина към мащабна въздушна операция за прекъсване на украинския тил и може да поддържа сегашното темпо на ударите „безкрайно дълго“, докато Украйна е заплашена от тежка логистична криза още в края на септември и началото на октомври. Ситуацията на фронта е изключително тежка, руската военна индустрия вече печели стратегическото надмощие, а демилитаризираният Запад не е способен да помогне. Това заяви украинският военен експерт и полковник от запаса Олег Стариков. Според него Русия строи заводи и създава многоешелонирана противовъздушна отбрана, докато Киев е заложил на скъпа и неефективна война с дронове: „Ние сглобявахме, а те строяха заводи. В дългосрочна перспектива стратегията ще победи тактиката“. 

- Здравейте, драги зрители. Връщаме се с традиционната ни рубрика в този канал „10 въпроса към Олег Стариков“, в които ще разгледаме най-важното и основното от ежеседмичния ни формат, преди да излезем в отпуск. На гости ни е военният философ, военен експерт Олег Иванович Стариков. Олег Иванович, добре дошъл!

- Здравейте, Виталий. Благодаря Ви, че водите това предаване, мисля, че то ще е интересно. Въпросите са още по-злободневни и зрителите ще откликнат и ще изгледат предаването ни.

- Благодаря Ви, че се съгласихте да вземете участие. И така, първият въпрос за днес, който безспорно е много чувствителен на първо място за жителите на големите градове в Украйна, са зачестилите удари по гражданска и не само гражданска инфраструктура. Областните центрове на Украйна, на първо място това касае Киев, Одеса, Днепро. Аз живея в Киев и наблюдавам нагледно, че в навечерието на Деня на независимостта 21 срещу 22 август балистичните удари, ударите с реактивни „Шахеди“ станаха сякаш норма. Не само нощем, а и сутрин и денем, а броят на въздушните тревоги вече системно е между 10-15-20 пъти. Олег Иванович, въпросът ми е от какво е предизвикано зачестяването на ударите, на ритъма на руските атаки, включително по Киев, и колко дълго Русия ще може да поддържа това темпо?

- Ще отговарям тезисно, за да не губим много време, защото вече нееднократно съм говорил за това. Първо, в рамките на войната, която се води, Руско-украинската война, тя достигна до ново ниво и то се нарича „война на градове“. А войната на градове е част от войната на изтощение. Стратегията е война на изтощението, а войната на градове е неин поделемент, наред с войната на инфраструктура, морската блокада, ще има и сухопътна блокада. Сега виждаме какво става в Молдова и Румъния, затова ще има и сухопътна блокада. Какво се случва реално. Всичко е свързано с отговора на 40-дневната операция на Украйна за принуждаване на Путин към мир. Парадоксално, но това е положението. Затова, както казахте, всичко започна преди Деня на независимостта и продължава до този момент. А кога завърши 40-дневната операция, която президентът Зеленски обяви? На 3 или 4 август. Тогава те са подготвили отговора, а сега започнаха да го провеждат. Второ, колко дълго ще продължава това и ще може ли Русия да проведе тази операция? Русия може да провежда тази операция безкрайно дълго! Няма защо да ме питате – всичко е много просто!

В тази връзка са и дроновете, или по-точно Гроновете – „Геран 4“ и „Геран 5“, които са реактивни и се пускат в определен промеждутък и когато те са над Киев или Киевска област, системата за тревога се задейства. Независимо дали дроновете се намират над Бровари или другаде на територията на Киевска област, се задейства въздушната тревога над и във Киев. Това продължава вече две седмици. Обществеността пита: „Колко дълго ще продължава това, ако няма особена опасност и дроновете летят някъде там?“ Затова накрая правителството излезе с предложение и очевидно тази седмица взеха решението, мисля, че в понеделник ще бъде взето, че ще има жълт и червен код. В първия случай ще означава, че летят дронове, а във втория – че има опасност, свързана с балистиката. Това блокира живота на гражданите между левия и десния бряг, може да се премине само с автомобилен транспорт, но не всеки има автомобилен транспорт. Затова хората, които пътуват към централните органи на изпълнителната власт или до социални служби, пенсионни служби или болници и поликлиники за провеждане на лечение, са отрязани. Затова Министерски съвет накрая прие решение да раздели видовете атаки – ако са дронове, метрото ще работи, южната линия...

- Нека преминем по-скоро към стратегическия въпрос. Казвате, че Русия може да стресира Киев с този ритъм в продължение на месеци?

- Защо обръщам внимание именно на линията на метрото? Това е стратегически въпрос, защото по този начин Руската федерация започна да разделя град Киев на две части. На ляв бряг и на десен бряг, в рамките на военната си стратегия. Това е тактика, според която отначало се провежда разделяне на две части, после на четири, обкръжава се и т.н. Същото нещо виждаме по цялата линия на бойното съприкосновение. Сега започнаха да бомбардират Павлоград, в Запорожие се водят атаки във връзка с Ореховски укрепителен район и всичко, което е свързано с левия бряг на Украйна. Съответни удари се нанасят по логистиката, по транспортната инфраструктура, за да може да бъде отрязан левият бряг от десния. Точно затова и акцентирах вниманието върху метрото – разрязване на Киев. Ще продължава ли това след изборите? Ще продължава. Това няма никакво отношение към изборите. Повтарям, това, което сега се провежда в рамките на военно-стратегическата операция, бих я нарекъл военно-стратегическа въздушна операция, която провежда противникът по отношение на Украйна, само ще се разширява. Сега по сухопътната линия към морето, а след това и по западната граница на Украйна, Молдова, Румъния, Лвовска област...

- Полша, Унгария...

- Да, да. И това ще стане вече в съвсем близко време. Ще попитате: колко бързо? Мисля, че това ще се случи още през септември.

- Ако се провежда стратегия за разрязване на Украйна на две, по Днепър, включително и Киев, под заплаха ще бъдат и киевските мостове. И не само киевските, а и днепровските, Кременчукският мост, който отива към Черкаси – правилно ли разбирам?

- Не, още не се е стигнало до мостовете. Когато се стигне до мостовете, ескалацията ще се вдигне до такова ниво, че ще бъде много по-сериозно, отколкото ставащото сега. Зрителите ще кажат „Но и сега вече е сериозно, и сега ни хвърлят в кошмар!“ Тревогата я отмениха току-що, продължи три часа. Хората не можеха да преминават през мостовете в продължение на три часа! „Бърза помощ“ не можеше да премине.

- Ако ударите се запазят със сегашната си интензивност в продължение на месеци, както толкова болезнено се преживяха тези две седмици – как може това да повлияе на цялостния фронт? Ще окаже ли влияние, или не?

- Не. Не.

- Или само ще влоши живота в тила, ще създаде по-песимистично настроение?

- Не. Казвам, че Руската федерация провежда оперативно-стратегическа въздушна операция, свързана с решаване на задачата за ограждане и извеждане от строя на цялата тилова инфраструктура – транспортна..., всичко свързано с тила. Това първо. Второ, това превръща операцията и в когнитивна – чрез въздействие на населението, чийто живот се блокира напълно. Социалният живот – пътуване...

- Няма да може да се ходи по търговските центрове, ще свърши комфортът.

- За комфорт по време на война няма да говоря. Става дума за лечение, за социални въпроси. Всичко, което е свързано с тила. Това е въздействие върху тила. Сега отговарям по-предметно на въпроса влияе ли това на фронта. Влияе. Отначало опосредствано, но после ще повлияе и оперативно, а след това – и стратегически.

- В каква перспектива?

- Ще повторя, че по мои разчети, през септември, в края на септември това вече ще влияе сериозно на фронта. Защо? Защото в съвременната война – някои я наричат война от четвърто, от пето поколение, но войната от пето поколение вече е роботизирана система, а това, което се води сега, е война от четвърто поколение, четири с един или два плюса. В тази война без тил не можеш да воюваш. Има въоръжени сили, те заемат отбранителни позиции, на тях им трябва бойно обезпечаване, тилово обезпечение, трябва да им се осигури всичко необходимо – как иначе да воюват? Има войници, но с какво? Със саби и с пръчки? Трябва да им се предостави съответното номенклатурно въоръжение. Как се доставя то от нашите стратегически партньори? Първо по море, сухопътно и по въздух. Въздухът е затворен. Морето е затворено.

- Частично.

- Не, морето е затворено, затвориха го добре. Сега затварят вече крайдунавското параходство.

- Наскоро бях в Одеса, може да са били и някакви кулоарни разговори, но в края на миналата седмица наблюдавах редки търговски съдове, може би те са отделна категория?

- Правилно се изразихте – „редки“.

- Десет кораба за три дни.

- Преди бяха много повече. Това означает, че количеството на бойното и тиловото обезпечение, или стоките с двойно предназначение, са намалели. Превозът по железопътните линии е възможен само на тактическо ниво, но на оперативно-стратегическо можеш да пренасяш само по море. А морето е затворено. Сега започват да режат сухопътните връзки. Когато спре да постъпва всичко, което е необходимо за защита на страната, възможно е в най-близко време, в края на септември - началото на октомври да настъпят сериозни кризи с логистиката.

- Говорите за отрязване на сухопътните връзки за помощта. Да допуснем, че Русия унищожи всички контролно-пропускателни пунктове по западните граници на Украйна – не трябва ли да насочим логистиката примерно през полета, с някакви тежки машини? Макар че пропусквателната способност очевидно ще се понижи.

- Вижте: имаме море, кораб, идва голям кораб, който е военен, а съдът е граждански. Един такъв кораб може да пренесе до 10 тира или 20 000 камиона. Един контейнер е 20 тона, примерно. Това е потвърдено, вече реално, морето е отрязано. После имаме дунавското параходство. Започнаха да провеждат удари по Дунав. По Дунав могат да плават само плоскодънни кораби. В тях вече не можеш да товариш 20 000 камиона. Сега говоря примерно за зрителите, приблизително. На морски кораб можеш да доставиш 20 000, а на речен можеш да доставиш 5 000 камиона. Железопътна връзка, добре. По железопътна мрежа можеш да пренесеш десет пъти по-малко. Прекъснаха и железопътната връзка. Автомобилен транспорт – това вече е сто пъти по-малко.

- Тоест, всичко това ще забавя логистиката и ще направи доставките с предишните темпове много по-бавни и достъпът ще бъде много по-тежък.

- Няма да ги забави, ще угаснат. Ежедневно на фронта Въоръжените сили на Украйна губим приблизително 100 милиона долара.

- Годишният военен бюджет примерно, който ни дават западните партньори, е 50 милиарда долара, плюс военна помощ.

- Не. Сметнете, 100 милиона долара умножаваме по 365. Колко се получава? 36 милиарда, нали? И дори и цялата номенклатура за 100 милиона да стои на границата, не можеш да я пренесеш с бусове. Нито с камиони. Можеш да я пренесеш само с ешелони, и то бавно. А какво още направиха те? Започнаха да разрушават и да изваждат от строя подвижния състав, и по-конкретно електровозите и топловозите. По различни данни между 10 и 30% вече са разрушени.

- Олег Александрович, ако целта е изцяло да се блокира логистиката, то логично се налага мярката да се ударят и мостовете по Днепър.

- Засега все още не. Ще обясня по друг начин. Защо противникът в продължение на пет години и до днес не удря по центъра за вземане на решенията?

- Путин неотдавна отговори на това – ще им трябват хора, с които могат да се договорят.

- Правилно! Той го каза правилно, това не са кремълски наративи, това е истината. Защото, ако удариш по центъра за вземане на решенията, тези, които са легитимни и легални, просто няма да ги има. Това не е Ислямска република Иран, където е изградена система...

- На заместване, деперсонализация.

- Да, те имат изградена система. Лидерите са знаели, че по тях ще бъде нанесен удар и загинаха като герои. У нас властта има съвсем различна психология.

- У нас е обратното – максимална персонализация.

- Те не искат да загиват за мира и не искат кръстна смърт. Отидоха в бункерите.

- Случаите са несъпоставими, разбира се, но в света има примери, когато легитимност се получава не чрез избори, а чрез сила. Ето Афганистан, или в Сирия победиха Representatives на военната хунта.

- Правилно казахте – военна хунта, военно движение. Който е дошъл, е победил.

- Който е участвал в гражданска война.

- А у нас не е ли гражданска война?! Това освободителна война ли е, справедлива ли е? Ние имаме междудържавна война – Русия и Украйна.

- Международна в голяма степен.

- Не, по различни данни сега се смята за регионална, някои я смятат за локална. Регионална ще стане, когато излезе на европейска територия. А засега, независимо че ни помагат, но всичко се случва тук, ние я смятаме за регионална. Или локална.

- Локална с голямо въвличане на други световни играчи.

- Групата „Рамщайн“ са нашите стратегически партньори. Да кажа за мостовете.

- Да, кажете за мостовете и после за изявлението на Путин.

- Мостовете са свързани с центъра за вземане на решения. Сега не удрят по мостовете и няма да удрят, защото първият удар по мост ще означава, че ескалационната стълба се е увеличила в пъти. Ние и сега по стълбата на Херман Кан сме на около 35-то стъпало, а цялата стълба е от всичко 44 стъпала.

- Получават се около 75%. Ако ударят по мостовете, на кое стъпало ще бъдем?

- Някъде на 36-то – 37-мо, защото след 40-то стъпало това така или иначе е ядрена война. Там вече започват елементите на ядрения апокалипсис. Какво означава това? Това е взрив на Нова земя, тоест извършва се ядрен взрив като демонстрация и вече ще бъде невъзможно да се спре всичко. Това ще бъде нещо страшно. Дори 35-тото и 36-тото стъпало са вече нещо по-страшно. Ако има удари по мостовете, то в процеса на преговорите противникът ще изисква цялата територия на Украйна по левия бряг на Днепър да влезе в зоната на неговите интереси. Сам по себе си такъв удар ще бъде ясен знак за начинанията на противника. Защо казвам „ще изисква“. Сега за Черниговска, Сумска и Харковска област никой не казва, че тези територии ще бъдат окупирани. Ключовата дума е „окупирани“. За Донецко-Луганска област казват в „административните граници“, а за тези не казват. Така че почнат ли удари по мостовете, това веднага ще означава, че тази територия и целият ляв бряг отива.

- И левият бряг на Киев, или не?

-  Да, и левият бряг на Киев.

- Не ни се иска да се случат тези събития.

- Затова казвам, че ситуацията сега е много сериозна. Много сериозна!

- Ако продължим да се движим по тази стълба на ескалацията, то Русия може да започне да удря по центъра за вземане на решенията. На мен ми се струва – като активен наблюдател на процесите – че в рамките на военната целесъобразност, обратното би било по-просто: да се удря по центъра за вземане на решения и по този начин да се дезорганизира държавното управление, управлението на тила, на фронтовете и така да се всее хаос. Но това не се прави и по този начин Русия сама затруднява победата си. А може с това да затруднява и легитимизирането на своята победа.

- Съвсем вярно. Съвсем правилен извод правите, защото по логика центърът за вземане на решения управлява военните нужди на силите. Но! Защо съюзниците по времето на Втората световна война не са удряли по Главното управление за имперска сигурност – там, където ходеше Щирлиц да си общува с Борман? Всички са знаели къде се намира, фашистите са стояли там до април, но съюзниците не са ги бомбардирали – защо?

- Въпреки че са имали възможност?

- Разбира се, че са имали! Бомбардирали са заводи за изкуствен бензин, за дизел. Разбира се, че са могли, но не са го направили. Защото тук има някаква логика, до която противниковите страни са достигнали да не го правят.

- Някакъв етичен елемент ли е това – не прави чест да убиеш врага, а прави чест да заставиш врага да признае поражението си?

- Вижте обаче, че държавата Израел нанесе удар. Това е напълно различна психология и друг светоглед. Но това е тема за отделно предаване, може да я разгледаме. Така че ударите по мостове ще бъдат за Украйна, за нас с Вас, ще бъдат сигнал за това, че войната ще продължава безкрайно, а трябва да остане някой, който да подпише.

- И който да се откаже от териториите, от НАТО и всичко останало.

- Това е именно политическа целесъобразност.

- И тя доминира над военната логика.

- Да, да.

- И при двете страни?

- Да, и Путин го казва директно и казва, че ще воюват. Питате ме колко дронове могат да пуснат – те пускат 15 000 дрона дневно. А още хиляди летят наоколо. На ден! 15 000. Освен това купиха завод в Китай. Построиха пет завода за производство на „Геран“.

- А защо те все още не са попаднали под ударите на ВСУ?

- Този въпрос не е от моя ресор. Не е в длъжностната ми характеристика.

- Реторичен въпрос, това е важно.

- Да, правилно. По някаква причина ме питахте преди месец за ситуационното развитие около Азов и Черноморието, помните ли? А защо сега този въпрос отсъства от информационното поле?

- Информационна конюнктура. Ситуацията и по въздух вече не е същата, никой вече не говори за доминация на Украйна в небето, както се говореше в първата половина на 26-та година.

- Защо, защо?! Защото висшето политическо ръководство няма стратегия за водене на въздушна война на оперативно-стратегическо ниво. Когато ме питахте в началото, Ви казах, че Кремъл провежда въздушна оперативно-стратегическа операция в планов ред. Сега Ви отговарям, че ние нямаме въздушни операции на оперативно-стратегическо ниво. Имаме само тактическо, и понякога – само понякога – оперативно.

- Но когато удряме по стратегически бомбардировачи?

-  Добре, ударихме, но количеството на бомбените атаки и количеството на въздушните операции намаля ли?

- Искам да попитам – не се ли получи така, че ние сами провокирахме сегашната ескалация, ударите по „Уайлдберис“ и „Озон“?

- Питате колко дълго ще продължава това – безкрайно. Русия построи пет завода, в момента строи още заводи за „Геран“. Китайските са некачествени, от китайците купуват машини за окомплектоване и ги сглобяват. Аз Ви говоря за оперативните „Геран“, които са здрави, на оперативно-стратегическо ниво. Освен това купиха завод в Китай, който им доставя реактивни двигатели. Цял завод доставя на Русия реактивни двигатели за продукцията от тези пет завода, които те си построиха. Това е мащабиране.

- Реална милитаризация, мобилизация на тила.

- Да, точно така. Войната продължава, те воюват, влагат пари във войната! А ние в какво влагаме пари?!

- В пътища, както видях. В Славянск мостът е счупен, но му сменят асфалта.

- В пътищата в момента не се влагат чак толкова много [пари]. Влагат пари. В какво? В това, което вече започва да се разбива. Ефективността на ударите. Президентът каза: 1000 дрона. Добре. 1000. Съгласен съм. „Сгидан“, както казваше известният «познавач» на украинския език, премиерът Азаров. Да, той е съгласен.

- Да. Вечният герой.

- Да, да, затова съм съгласен. Но какво да правим? Колко от тези 1000 се свалят? Каква е ефективността? Преди беше 3%, сега е 1%, а последните данни са по-малко от 1%.

- Колко струват 1000 дрона на ден? За да е по-лесно да смятаме: един дрон струва 60 000 долара. Умножаваме. Е, кой още помни аритметиката? Умножаваме 1000 по 60 000 на ден. Получава се...

- 60 милиона долара.

- Ако 1000 дрона по 60 000 са 60 милиона долара на ден, после умножаваме по 30 за един месец. Колко се получава? Милиард, нали? 1,8. 1,8 [милиарда]. Каква е ефективността на нанасянето на тези удари? Това, първо. Следващият въпрос: колко ракети от типа „Искандер“, „Калибър“ и други подобни могат да бъдат произведени и пуснати за 1 милиард долара? Една ракета струва милион долара. 1800 ракети.

- Е, нека приемем един милион, за да е по-лесно да смятаме. Един милион — 1000 ракети. Каква е ефективността на свалянето на тези хиляда балистични ракети от нашата система за противовъздушна отбрана?

- Много ниска.

- Добре! Нека приемем 90% според тактико-техническите характеристики. 90%. Тоест 900 ракети ще достигнат целта. Какви щети ще нанесат? От хиляда ще достигнат целта единици... От милиард долара, похарчени за войната...

- Един завод е поразен в Москва през юни и това е.

- Въпреки че до нефтопреработвателните заводи някак си тези дронове не достигат, нали? НПЗ ги изгарят.

- Правилно.

- Ето, Путин дори каза, че загубите от 1% от общия обем също са огромна сума, надхвърляща разходите за дроновете.

- Огромна — около 10 милиарда долара, приблизително 1%. Но сега, сега да погледнем до какво доведе това? Доведе до това, че Русия нямаше система за противовъздушна отбрана на ниски височини. И ние пробивахме — нали казах — 5–10%. Пробивахме, нанасяхме щети. След това започнахме да увеличаваме мащаба, да нанасяме повече удари и да извеждаме от строя все повече обекти. Значи Кремъл се събуди от летаргичния си сън. „О, гори, нещо гори!“ Какво решение взе? Да национализира предприятията, които не могат да се защитят, засилвайки насочването на икономическите ресурси към войната...

- Правилно! Тоест Путин сам каза: „Аз викам тези директори.» Директорите на нефтопреработвателните заводи — това са все олигарси, които получиха всичко това по време на приватизацията през 90-те години. Тези, които продават на Запад, тоест продават [петрола/продукцията] на Запад. И те са хора с либерални възгледи, тоест пета колона. Путин ги вика и казва: „Защо не защитавате собствените си заводи?“ Путин точно това казва. Не го цитирам, точно така е. Ще обясня какво имам предвид. „О“, казва той, „значи държавата трябва да защитава системата. Щом държавата трябва да я защитава — национализираме всичко.»

- „Фабриките — на работниците, земята — на селяните, властта — на съветите.“

- Правилно. Всичко отне на олигарсите. Отне им всичко.

- Олигарсите нищо не могат да направят. Всичко това е въпрос на влияние.

- А сега, сега какво виждаме? Тези, които се усетиха и на които започнаха да им отнемат [предприятията], какво започнаха да правят? Защита. Вие също сте виждали тази защита вече.

- Все пак продължават да долитат. Може би не толкова активно, но продължават.

- Да, достигат до целите там, където все още няма защита. Не напразно казвам — през следващия месец цялата система ще бъде изградена.

- Обединените арабски емирства, след като Ислямска република Иран започна да нанася такива удари, в рамките на седмица поставиха мрежи около всичките си нефтопреработвателни заводи и подобни обекти.

- Е, вярно е, че след това Иран като цяло престана да нанася удари, без да изпитва докрай здравината на защитата. Още веднъж — за какво говоря? Казвам, че тук има парадокс. Парадоксът е, че ние принудихме противника да създаде многоешелонирана система за противовъздушна отбрана на ниски височини, която те от 1987 г. не можеха да създадат. Руснакът кацна на Червения площад, защото тогава нямаше ефективна противовъздушна отбрана на ниски височини. Ето защо руснакът долетя. Оттогава такава система не беше създадена. А сега те я създават. Ние ги принудихме да я създадат. Второ, ние ги принудихме да направят така, че да започнат да задълбочават [защитата], тоест да защитават своите НПЗ, и започнаха да защитават своите бомбардировачи — да строят укрития за бомбардировачи и изтребители, да ги прехвърлят в укрития.

- В азиатската част на Русия.

- В укрития. В крайна сметка ние засилваме многоешелонираната система и помагаме на руската...

- Може да се каже, че и еволюционният ход на войната също допринася за това.

- Войната е преминаване към друга степен на еволюционно развитие. Човекът се развива, и е както в природата – който е слаб, той умира, загива. Който е силен – оцелява, забогатява.

- И всичко се измерва практически.

- Така че, ние ги принудихме да се развиват, искам зрителите да разберат как противникът действа при заплаха, и как действаме ние при заплаха. При 1% заплаха, за един месец правителството им започна да приема мерки. Последният прелетя до Москва и сега цяла Московска область е под контрол.

- Но преди това Москва беше под натиск.

- Да, но сега вече имат система. Военно-промишленият комплекс започна да произвежда всичко необходимо, за да изградят защита на ниски височини. Русия се готви и до 2030 г. ще бъде готова за война с ЕС. Хайде сега да пренесем всичко това към нас и към ЕС. Как ние изграждаме система за противовъздушна отбрана? Освен Мобилните оперативни групи (МОГ) – няма друго.

- Тези, които се слагат по мостове и възвишения?

- Да, но и МОГ, и ПВО на сухопътните войски са малко. В резултат се получава, че вчера край дома ми нещо се взриви, имаше ранени хора и всичко останало. Точно на 100 м от дома ми.

- Каква трябва да бъде системата за ПВО? Вие говорихте за това, че инвестираме в дронове, а не в балистика.

- Правилно – инвестираме в дронове, а не в балистика.

- Защо го правим? Глупави ли са западните партньори и съветници, или ние не разбираме, че не трябва да се инвестира там?

- Глупави са! Глупави!

- Ако погледнем информационната картина...

- Глупави са!

- ...ще разберем, че ни трябва балистика и тогава...

- Още веднъж повтарям, за пети път – глупави са! В ЕС в момента на власт са политици, които не съответстват на предизвикателствата на днешния свят. Обясних ли Ви въпроса – обясних го. Нататък. За да свалим ракета, са необходими две ракети от системата „Пейтриът“. Тоест, за да свалим една ракета на стойност 1 милион долара, ни трябват две ракети „Пейтриът“ на стойност 3-4 милиона долара. Четири пъти по-скъпо. „Шахед“ или „Геран“ сега също е проблематично да бъде свален. Защо? Защото изграждахме, влагахме пари в бутала, в двигатели с вътрешно горене с бутала, вместо в електрически. А те започнаха да пускат реактивни и увеличиха скоростта.

- До 500 км, а беше 160.

- Това може да се свали сега със зенитни ракети – една ракета „Панцир“ струва 10 000 долара. Нашата противозенитна ракета „Тор“ също не е скъпа. Тоест, получава се два-три пъти по-скъпо да се свали ракета и всичко, подобно на „Геран“. Как да се сдобием с нови ракети, реактивни? Няма как. Трябва да строим или противоракети, или противодронове, които са реактивни. За да попадат в целта, трябва да имат и реактивен двигател, и глава с изкуствен интелект, зрение..., а това вече няма да струва 60 000, а ще струва 100-200-300 хиляди. Излиза, че дронът, който напада, струва 100 хиляди, а да го свалиш ще струва 500 хиляди. Икономика на войната. Коя държава ще издържи на това?

- Тогава какви разумни мерки трябва да се вземат за защита на нашата родина?

- Точно това казвам, че нашите млади герои, героите на нашето време, не трябваше да влагат в това. Тези, дето живеят във виртуалното пространство и станаха не милионери, а мултимилионери и милиардери! Вместо да влагат парите, трябваше да строят това, което е най-скъпо да бъде свалено. В началния етап беше скъпо да се свалят дроновете ни, но Ви обясних как те решиха този проблем.

- Сега късно ли е да се заемем с това?

- Късно е.

- Тогава какво да правим сега – в този момент – ако можете да кажете накратко?

- За да обезпечим 50-60-70% от въздушното пространство на Украйна, е нужно в Украйна да дойдат всякакви системи за ПВО, сухопътни войски и цялото НАТО на европейския театър. 

- Цялото НАТО? Това е невъзможно.

- Страните от европейския театър на военните действия.

- Това е от раздел „фантастика“.

- Също и ПВО на сухопътните войски. Не говоря за „Пейтриът“, а именно за ПВО на сухопътните войски. Защото „Пейтриът“ е оперативно-стратегическа система, за поразяване на стратегически цели. Има „THAAD“, SM-3, SM-6, които са стратегически, а това, което те са пропуснали, като първи ешелон, минава и удря втори ешелон. В първоначалния етап ние изпреварвахме противника и Вие съвсем вярно казахте, че в 26-та година съвсем го изпреварихме.

- И се хвалехме: „Бием повече по Русия, отколкото...“

-Да, изпреварвахме. Но след това, като се има предвид, че избрахме тактически път на развитие, а не стратегически, ние създавахме гаражни кооперации — ние сглобявахме, а те строяха заводи. Строяха заводи у тях, дълбоко в тила, докато ние създавахме специални съвместни предприятия в чужбина. Добре, това е правилно. Но докато всичко това започне да работи, докато започне да действа...

- Логистиката е по-скъпа от всичко останало.

- Още веднъж: къде ще бъде опасността? Опасността е в това, че противникът вече... Ето, германците ще ни дадат, да кажем, 100 дрона. Какви са те? Дозвукови ли са, или свръхзвукови? Първо. Второ — бутални ли са, или... тоест каква е скоростта им? Ако скоростта е като на сегашните ни [дронове], 99,9% ще бъдат свалени. Каква е цената на налета?

- Войната е математика преди всичко, нали?

- Това е математика. Всичко се изчислява, а след това идва въпросът за финансите, финансите и още веднъж — финансите. Ние няма да издържим тази сума. Както казах, става дума за 1000 дрона на денонощие. Нито една икономика в света няма да издържи това. При цените, които съществуват... Разбира се, цената трябва да намалява. А при нас тя пък се увеличава. Как ще работя, ако от това няма да получавам печалба? Ами това означает да бъда пълен глупак, или какво? Аз... аз все пак съм момче, нали, «наше» момче.

- Знаете ли какъв текст вече се появи, има такова меме? «Не искам да уча, искам да съм Миша» (Вероятно става дума за популярната укр. поп-група «Коррупция» и нейния фронтмен Миша Крупин – б.пр.)

- В контекста на заводите, като се има предвид, че цяла Украйна по принцип беше на дланта на руските средства за поразяване, повече или по-малко – винаги Русия, ако искаше да нанесе удар по някаква приоритетна точка, можеше да я удари. Можеше ли Украйна при такива реалности да построи защитени заводи за производство на балистични ракети, реактивни „Шахеди“, прехващачи? Има ли достатъчно подземни съоръжения, останали, доколкото разбирам, в наследство от Съветския съюз?

- Знам... Не, не знам колко подземни заводи има. Но като се има предвид какво се случва в света... Иранците нали направиха всичките си заводи под земята. Държавата Израел също има обекти под земята. Иран сега ли го направи, или по-рано се е подготвял за война в продължение на десетилетия? Защото той е имал запас от време, а ние нямаме.

- По-рано го е направил. И очевидно откъде вероятно е взел този модел. От това, което е правил бившият Съветски съюз през 50-те години. Имаше такова куплетче:

„Днес е празник за момчетата, ликува Пионерия.
Днес на гости ще ни дойде Лаврентий Павлович Берия.“

Берия е строил заводи, свързани с ядрената програма, в скалите. И тези обекти в скалите и до днес съществуват в Русия. Аз исках да попадна там да служа, но не успях. Те се наричаха „обекти С“. Но и при нас има обект „С“ — в Макаров, в Киевска област. В Макаров, там, където са се съхранявали ядрени боеприпаси. При нас са били вкопани в земята съоръжения, а в Русия, на Урал, са в скалите. Същото нещо имаме и в Ивано-Франковска област — също има обект „С“.

- По принцип всички са известни. Няма да кажем нова информация на противника.

- Да, това е известно. Първият удар, нанесен от Русия на 24-о число, беше по Ивано-Франковск — по склад, по който прелетя ракета „Кинжал“. Това беше един от първите удари. Не, първият удар беше по Очаков, а след това там. Затова самата сегашна война, след приключването ѝ, по всяка вероятност ще доведе до появата на нови родове войски. Например — шегувам се — „подземни войски“.

- Безпилотни вече има, да.

- Инженерни войски, които ще разполагат с подземна механизация. Тоест миньори, които копаят с малка механизация, която да може да прокарва тунели под земята. Нека ги наречем „подземни войски“, но по всяка вероятност те ще бъдат част от инженерните войски. И това ще бъде много сериозно. В рамките на инженерните войски всичко трябва да бъде скрито под земята и най-важното – трябва да бъдат създадени лъжливи обекти. Тоест, уж има завод, а той се оказва лъжлив. Както сега има надуваеми самолети. Удряме ги, радваме се, а те – надуваеми. Но са като истински, въртят се, направени са умело, сложили са им микровълнови печки, за да издават определен сигнал и ракетата веднага полита натам. Малка справка: микровълновата печка е използвана за първи път, ако не се лъжа, като примамка за американските самолети-бомбардировачи «Стелт» в Югославия, когато НАТО бомбардира Югославия. Югославската армия изнася на полето микровълнови печки и поставя система за ПВО. И когато самолетът «Стелт» вижда, че там има някакъв радиолокационен сигнал, пуска бомбата там. А ПВО ги вижда и ги сваля, свалили този американски самолет, който струва 200 или 300 милиона долара. Примамка.

- Трябваше да се захванем с подземните съоръжения още през 2014 година.

- Правилно!

- Най-неприятното е, че и сега никой не се занимава усърдно с това.

- За да се занимават, на определените длъжности трябва да има хора, които са професионалисти, а не такива, които живеят във виртуален свят.

- Или най-малкото да привличат професионалисти.

- Трябват хора, които се намират не във виртуалния, а в реалния свят, които знаят какво ще стане утре, живеят на земята, а не в смартфона. И второто нещо – във време на война никой не сменя командването. Можеш да сменяш министъра, но не и командването. Министрите идват и си отиват, но ние нямаме други генерали! Нямаме.

- Защо – защото това ще деморализира личния състав?

- Не. У нас по някаква причина мислят, че генералите трябва да бъдат по-добри от политиците. Каквито са политиците, такива са и генералите. Каквото е обществото, такива са и политиците. Нашите политици мислят, че обществото трябва да бъде по-добро. Не, как може обществото да бъде по-добро от политиците?! Казах Ви за Иран нали – Иран знаеше, че ще ударят и прие смъртта. Станаха герои. Нашите влязоха под земята. Скриха се.

- У нас мислят: «няма да ходим да воюваме». Какъв е личният пример, както се е правело във всички страни по света? Както е било в Първата световна война, във Втората световна война – елитите са отивали на война. А у нас се изпокриха! Трябва да отидат работническата класа, селяните и средните. А ние – ние ще заповядваме. Не, приятели – напред! Както виждаме, това е модел на работа, учудващо е, че за тези 4,5 години все още работи.

- Това работи на тактическо ниво. Отначало тактиката взема превес над стратегията. А когато настъпи друго време, сега в 26-та година, тактиката вече никога не може да вземе превес над стратегията. В дългосрочна перспектива стратегията ще победи тактиката. Сега преминаваме именно в това състояние, когато стратегията на военно-промишления комплекс на противника, който е разбрал накъде трябва да се развива в рамките на тази война, започва да побеждава. И военно-промишленият комплекс на Запада не може да ни помогне, не може! Той не може да се милитаризира, защото е демилитаризиран.

- Да оставим това за други дискусии, темата е такава, че ние безспорно ще я засягаме отново и в бъдеще. За съжаление, времето ни е ограничено, остават два въпроса. Единият от тях е съобщението на Владимир Зеленски от 1 септември, че ние затваряме въздушното пространство над Руската федерация, че нашите дронове ще летят във въздушното пространство на Русия. Казва се, че те не представляват заплаха за гражданските самолети, но застрахователите на руските граждански самолети трябва да имат предвид, че се увеличава такава заплаха. Каква е целта на тези изявления? Това просто информационен натиск ли е, или вече е намек, че Украйна може да премине към това да удря празни граждански самолети, да нанася удари по руските летища? И ако започнем да правим това, тогава вероятно веднага ще се наложи да се сбогуваме с нашите летищни съоръжения.

- Аз не бих се отнасял толкова леко и възторжено към всичко, свързано с гражданската авиация. Гражданската авиация е нещо съвсем различно. Каквито и да било удари по гражданската авиация се квалифицират по съвсем друг начин. Това не е военна цел. Меко казано. Второ — това, което президентът Зеленски заяви, а едновременно с него и федералният канцлер [Мерц] заяви за предполагаем инцидент със самолет в Дюселдорф и така нататък... Аз виждам това като част от единна когнитивна специална операция, свързана с информационната война срещу Руската федерация. Мерц използва това за вътрешнополитическа борба. А ние по този начин се опитваме да оказваме натиск върху Руската федерация, за да я принудим към мир. Затова — до какво ще доведе това, нека да видим. Но още веднъж повтарям: не бива да се отнасяме леко към гражданските самолети. Самолетът, тоест гражданският самолет, е летателен съд. Аз бих казал, че това е игра с огъня.

- Дори когато си в положение...

- Казвам ви — това е игра с огъня, когато става дума за граждански самолети.

- Сега да се пренесем на фронта. Ние с вас не сме разговаряли около три седмици. Някои ключови нови събития се случиха на фронта през тези три седмици. Първо — постъпват съобщения, че руснаците се приближават до Орехов, а понякога влизат и в самия Орехов. Второ — влизат руски диверсионно-разузнавателни групи в Дружковка. Трето — руснаците напредват северозападно от Харков, при Казачая Лопан. И четвърто — руснаците се приближават до Доброполе, което наричат последния голям населен пункт в западната част на Донбас по направлението към Павлоград. По-рано се говореше, че руснаците ще превземат Покровск, а след това ще интензифицират настъплението към Павлоград. Сега се говори, че руснаците ще превземат Доброполе и по-бързо ще тръгнат към Павлоград. На какво бихте препоръчали да обърнем внимание по отношение на фронта? И нека накратко да поговорим за най-ключовите промени.

- Добре. Ще кажа много накратко, за да е ясно. Ситуацията по линията на бойното съприкосновение е много тежка и се характеризира с увеличаване на тактическите кризи. Конкретно — това е централното направление. От Доброполе до Славянск, тоест Славянско-Краматорската агломерация. Това е направлението на главния удар. Това е първото. Второто, второстепенният участък е Орехов — южното, южнозапорожското направление. И третият участък е свързан със североизточното направление — това е Харковското направление, където се е образувал така нареченият „джоб“. По различни данни — ние все още не сме го видели — в този «джоб» са Бял кладенец и други населени места. Там наши войски практически няма, но противникът се опитва не само да го постави под огневи и оперативен контрол, но и просто да затвори този джоб. Според информацията, която постъпва в момента от фронта — достоверно може да се говори едва след като постъпят данни от средствата за обективен контрол или след 72 часа, не по-рано. Но това, че противникът е засилил натиска по централното направление на главния удар — това е Донецкото направление, в административните граници на Донецка област — е факт. Те са тръгнали на широк фронт. По различни данни има информация, че са влезли в Святогорск. Там, по всяка вероятност, става дума за отделни бойни групи. Това е северно от Славянск. Това не означава, че вече са се закрепили там. Но щом са напреднали, това е проблем. Същото е и с разстоянието — някъде от 5 до 10 километра от Славянск до Краматорск. Това също е проблем и може да доведе именно до тактическа криза. Същото е и с Доброполе, Дружковка. Те се опитват да обходят Дружковка от юг...

- От Славянск?

- Да. Това е много сериозно. Сега за Орехов. По различни данни боевете се водят в Орехов. Дали противникът се е закрепил там — не мога да кажа. Но ако се закрепи, тоест ако бъде загубен Орехов, това ще бъде оперативно-тактическа криза, която ще настъпи веднага: превземането от противника на укрепения район на Орехов ще доведе до оперативно-тактическа криза и ще създаде заплаха за Запорожие. Това е сериозно. А сега за северното направление. Както казах, там е Купянск и свързаното с Харковска област направление. Това са по-скоро второстепенни, тоест отвличащи удари, свързани, както правилно казахте, със създаването на буферна зона. Затова какво прави нашето командване? Нашето командване сега прехвърля съответните резерви за локализиране и ограничаване на настъплението. Но ние в началото на предаването говорихме, че се нанасят удари за прекъсване на логистичните потоци. И ето че сега тази хронична болест може да доведе до големи проблеми със снабдяването. Това ще доведе до ситуация, при която ще бъде трудно да се осигури контрол над територията, където се намират нашите отбранителни позиции, в рамките на тази голяма война. За съжаление властта в момента прехвърли информационното поле към някакви стрелби и удари някъде във въздуха... и всичко това отвлича вниманието в друга посока.

- А реално на фронта ситуацията е изключително тежка.

- И това, което се случва на територията на Руската федерация — отговаряйки на вашия въпрос, на който тогава не отговорих — по никакъв начин не влияе върху ситуацията по линията на бойното съприкосновение. За голямо съжаление това са два различни свята, които съществуват паралелно. Нашата власт се опитва информационно да отклони вниманието от бойните действия, но все пак ще трябва да признае това и ще трябва да направи това, което е необходимо, както изисква военната необходимост. За голямо съжаление, отново казвам — смяната на командващите не води до нищо добро. Сега сменят някои командващи на корпуси... всичко това е глупост. Няма друга дума — глупост. Това няма да доведе до нищо. Смяната на командващите е потвърждение, че имаме проблеми на фронта, а не обратното.

Между другото, има нещо такова. Добре. Ще продължим внимателно да следим пулса на събитията, да информираме нашите зрители за ситуацията в тила, на фронта, в информационното пространство, за основните събития, процеси и всичко останало. Скъпи приятели, благодаря ви, че бяхте с нас. Пишете вашите въпроси. Най-добрите от тях непременно ще разгледаме в следващия ефир.

- Искахме да ги разгледаме още в този ефир, но имаше много коментари, твърдения и дискусии.

- Това е правилно — ние го подкрепяме и към това ви призоваваме.

- Но ако искате да ви споменем в ефира, пишете въпросите си. Благодаря на всички. Довиждане и до скоро. Благодаря и на Вас за участието.

- Да, благодаря, Виталий. Довиждане.

Превод за "Гласове": Екатерина Грънчарова