България има голяма нужда от иновативна дигитализация
Варна<+> 24.01.2020 21:45
Това стана ясно днес на среща за насърчаване на регионите от периферна и развиваща се Европа към развитие на дигитални иновационни екосистеми.
Водещ на мероприятието бе Силвия Щумп от Сдружение „Business Agency", председател на Управителния съвет и ръководител на проект по Програма „Interreg Europe 2014- 2020“.
За голямо съжаление, България драстично изостава и тази година. В т.нар. "Индекс за дигитализация на обществото и икономиката в Европа“, отново не сме добре позиционирани", допълни тя.
В България, в предходния програмен период, функционират Центрове за върхови постижения, а така нужните Центрове за компетенция, липсват. Стана ясно, че са спечелени проекти, но те така и не са реализирани по различни причини. Средствата са били делегирани на Министерството на образованието и науката.
Преди 2 години, малко преди Коледа, Варна бе избрана да бъде един от 30-те европейски града, които ще получат подкрепата на Европейската комисия за развитие на Дигитализацията.
Дигиталният иновационен хъб действа на принципа на едно гише, като предоставя на клиентите достъп до нови технологии и финансови механизми за подкрепа и създаване на мрежи. След като преминат програмата за обучение, дигиталните хъбове трябва да се превърнат във важен стълб за цифровизацията на индустрията в избраните страни и региони, където в момента се инвестират по-малко в цифровите технологии отколкото в други части на Европа или в други сектори.
Все още еврокомисар Мария Габриел при официална визита във Варна, говори за възможностите, които дава създаването на дигитален хъб.
Нуждата от иновации е от изключително значение за развитието на икономиката и качеството на живот.
Водещ на мероприятието бе Силвия Щумп от Сдружение „Business Agency", председател на Управителния съвет и ръководител на проект по Програма „Interreg Europe 2014- 2020“.
„CARPEDIGEM“ се съсредоточават изцяло върху иновации и върху подкрепата на предприемаческия дух, на Start up-ите и сътрудничеството на големия бизнес и Start up-ите. Едновременно се предлагат услуги, които са с външно финансиране, а не срещу заплащане за дигиталната трансформация на компаниите.
Проектът е екосистеми
PGI05884 Carpe Digem - Catalysing Regions in Peripheral and Emerging Europe towards Digital Innovation Ecosystems
по Програма за междурегионално сътрудничество Interreg Europe 2014-2020, Сдружение "Бизнес агенция" и Министерство на икономиката са партньори от българска страна.
„Дигитализацията е сред най-важните приоритети на Европейската комисия през последните години, но най-важното за нас стои и в програмите на правителството на Република България. Европа драстично изостава в сравнение със САЩ и Китай, където производството е силно дигитализирано, трудът е високо квалифициран. Конкурентноспособността на компаниите е подкрепена от националните политики за дигитализация и от високата степен на подготовка на персонала за дигитализиране на производството“, заяви Силвия Щумп.
Проектът е екосистеми
PGI05884 Carpe Digem - Catalysing Regions in Peripheral and Emerging Europe towards Digital Innovation Ecosystems
по Програма за междурегионално сътрудничество Interreg Europe 2014-2020, Сдружение "Бизнес агенция" и Министерство на икономиката са партньори от българска страна.
„Дигитализацията е сред най-важните приоритети на Европейската комисия през последните години, но най-важното за нас стои и в програмите на правителството на Република България. Европа драстично изостава в сравнение със САЩ и Китай, където производството е силно дигитализирано, трудът е високо квалифициран. Конкурентноспособността на компаниите е подкрепена от националните политики за дигитализация и от високата степен на подготовка на персонала за дигитализиране на производството“, заяви Силвия Щумп.
За голямо съжаление, България драстично изостава и тази година. В т.нар. "Индекс за дигитализация на обществото и икономиката в Европа“, отново не сме добре позиционирани", допълни тя.
В България, в предходния програмен период, функционират Центрове за върхови постижения, а така нужните Центрове за компетенция, липсват. Стана ясно, че са спечелени проекти, но те така и не са реализирани по различни причини. Средствата са били делегирани на Министерството на образованието и науката.
Идеята на Дигиталния иновационен хъб е първо да осигури достъп до Центровете на компетентност.
Предвидено е да развива иновационната екосистема, да развива пазари, да прави обучения и т.н.
Предвидено е да развива иновационната екосистема, да развива пазари, да прави обучения и т.н.
В България в момента работещ по правилата Дигитален иновационен хъб има в София - DigiTech 4.0, а в други градове, като Варна, има опити да се разширят услугите в посока предоставяне услуги на дигитален иновационен хъб. За пример се сочат градове в Европа и по света, как точно работят дигитализираните компании и производства.
47 % от датските компании са високо дигитализирани, докато в Гърция те са само 12 %. Откроиха се и няколко примера от малки градчета по света с население не по-голямо от 80 000 души. Там вече са навлезли и продуктивно работят дигитални иновации, които откриват работни места, дават поминък и „изхранват“ цели малки градове и села, инвестирайки в Start up-ите. Предметът на инвестицията не е нищо безплатно, а олекотени правила за кредитиране, създаване на условия за развиване на бизнес.
Някак скромно стои България до страни като Дания и дори Словения.
Според докладите относно DESI по държави, които съчетават количествени данни от показателите на DESI по петте измерения на индекса със специфични за всяка държава политически изводи, и най- добри практики. Върховно постижение за 2019 година за нашата държава е второто място в Европейския съюз по брой на общините, обхванати от инициативата „WiFi4EU“. Но според данните от други статистики си делим последното място с Румъния, като в три показателя северната ни съседка ни изпреварва.
47 % от датските компании са високо дигитализирани, докато в Гърция те са само 12 %. Откроиха се и няколко примера от малки градчета по света с население не по-голямо от 80 000 души. Там вече са навлезли и продуктивно работят дигитални иновации, които откриват работни места, дават поминък и „изхранват“ цели малки градове и села, инвестирайки в Start up-ите. Предметът на инвестицията не е нищо безплатно, а олекотени правила за кредитиране, създаване на условия за развиване на бизнес.
Някак скромно стои България до страни като Дания и дори Словения.
Според докладите относно DESI по държави, които съчетават количествени данни от показателите на DESI по петте измерения на индекса със специфични за всяка държава политически изводи, и най- добри практики. Върховно постижение за 2019 година за нашата държава е второто място в Европейския съюз по брой на общините, обхванати от инициативата „WiFi4EU“. Но според данните от други статистики си делим последното място с Румъния, като в три показателя северната ни съседка ни изпреварва.
Преди 2 години, малко преди Коледа, Варна бе избрана да бъде един от 30-те европейски града, които ще получат подкрепата на Европейската комисия за развитие на Дигитализацията.
Дигиталният иновационен хъб действа на принципа на едно гише, като предоставя на клиентите достъп до нови технологии и финансови механизми за подкрепа и създаване на мрежи. След като преминат програмата за обучение, дигиталните хъбове трябва да се превърнат във важен стълб за цифровизацията на индустрията в избраните страни и региони, където в момента се инвестират по-малко в цифровите технологии отколкото в други части на Европа или в други сектори.
Все още еврокомисар Мария Габриел при официална визита във Варна, говори за възможностите, които дава създаването на дигитален хъб.
Нуждата от иновации е от изключително значение за развитието на икономиката и качеството на живот.
Иновациите са нещото, което вдига дори възрастовата граница на смъртност, развивайки медицината в тази посока.
Политическата среда създава условията за развитието на всички сектори в държавата. От нея зависи и финансирането, респективно и съществуването на иновативната и дигитална рамка на общата модерна и продуктивна „ картина“ в България.
Геновева Михайлова
Политическата среда създава условията за развитието на всички сектори в държавата. От нея зависи и финансирането, респективно и съществуването на иновативната и дигитална рамка на общата модерна и продуктивна „ картина“ в България.
Геновева Михайлова
![]() |
1 | 2.08244 |
![]() |
1 | 2.28752 |
![]() |
10 | 3.92982 |
![]() |
100 | 4.4875 |
![]() |
1 | 1.71926 |
Последни новини
- 12:31 През 2024 г.: България е похарчила 2,04% от БВП за отбрана
- 12:23 1/3 от хотелиерите у нас вдигат цените с 10% за летния сезон
- 12:14 В село край Варна: Разкриха наркооранжерия в бивше училище
- 12:06 Проблем с клетъчната мрежа на Vivacom засегна голяма част от България
- 11:58 Стив Уиткоф пристигна в Москва
- 11:49 Няколко държави получиха достъп до лунните проби на Китай
- 11:41 Джокович за отсъстващия Алкарас: Той вече достигна нивото на игра на Голямата тройка
- 11:34 Повдигнаха обвинение на Иван Демерджиев за безстопанственост, щетите са близо 1,5 млн. лв.