За Стилиян Петров всичко е известно. С малки изключения. Един благотворителен мач обаче показа, че той може да сияе и в друга светлина.

Повече от 10 години след като пребори рака, той продължава битката с коварната болест на друго ниво. Тук помага съпругата му Паулина. Нейна е идеята за създаването на фондация, която да помага. И го прави. Първо се събираха средства за различни каузи, свързани с изследването и борбата с левкемията. След това дойдоха и други. Тихо и без много шум. Работа, работа, работа. Защото са само двама. И не са спрели през цялото време. Без фанфари и гръмки обещания.

Стилиян се бори и в момента, за да намери отговора на единствения въпрос, на който няма такъв - защо точно аз, защо точно на мен. Сам признава, че вече по-малко си го задава. Може би точно заради факта, че лошото е зад гърба трябва да се борим за бъдещето. Но тежката битка не бива да се забравя.
“Когато си млад и влюбен във футбола, не си задаваш много въпроси. На мен любовта ми бе отнета и беше много тежко. Затворен в една стая, без да можеш да виждаш близките си. Да не знаеш какво може да се очаква

Целта е единствена. Да се помогне на тези, които също си задават същия въпрос. Да се даде надежда, че не са сами в битката”, обяснява решението си да направи нещо уникално за България. Защото бенефиси са правени, но подобен не се е случвал. С точно определена кауза и цел.

За малкото време, което имаше около този мач, Стилиян успя да обедини различни хора. Това се вижда от състава на българския отбор, който ще излезе на терена. В него са звездите на ЦСКА и “Левски”, други, които са в открит конфликт, но обединени от каузата. И както сам призна, почти никой не му е задал допълнителни въпроси. Единствените били да им каже дата и час и дали може да са титуляри в двубоя. Няма капризи, няма не викай този, ако този дойде, аз няма да дойда. Подкрепа дойде от Наско Сираков и от Станимир Стоилов, от “Черно море”, от “Левски”. Единствено по неясни причини от ЦСКА се правят, че този мач го няма.

Другата страна показва неговата стойност в международен мащаб. В София идват истински звезди плюс невероятният Джереми Линч, фрийстайлъра с милиони абонати.

Всеки фен на футбола ще си познае любимец в Гари Кейхил, Максуел, Юри Джоркаеф, Гарет Бари, Рой Кийн, Хенрик Ларсон, Робер Пирес, Луис Гарсия, Неманя Видич, Джо Коул, Шей Гивън, Ашли Йънг, Ричард Дън, Джеймс Колинс, Коло Туре, Карл Икеме, Алан Хътън и Флоран Малуда.

Едва ли някой може да си представи какво означава действащ футболист от Висшата лига да се появи на бенефисен двубой където и да е в Англия. А Ашли Йънг идва в България, за която половината англичани въобще не знаят. Или пък ако знаят, то не е с добро. Вероятно си спомнят само българския чадър за убийството на Георги Марков.

И изведнъж се случва нещо добро в тази България. Идват огромни имена в световния футбол. В името на битката на Стилиян. Която отдавна можеше да е приключила и той да си клати краката някъде на спокойствие.

Но Стилиян не е такъв още от дете. Както казва първият му треньор Александър Гигов, винаги е печелил призовата лимонада, защото не е спирал на игрището. Дори с 2 години по-големи от него.
Стилиян не спря, когато в ЦСКА беше резерва и го пращаха да играе при юношите. Доказа качествата си, пребори се да бъде титуляр. Може би имаше и късмета да попадне при Димитър Пенев, единствения треньор в най-новата ни история, който наистина налагаше млади играчи. Едва ли има толкова псуван наставник, който обаче така и не извади от състава хлапета като Христо Стоичков, Емил Костадинов, Любослав Пенев, Стилиян, Бербатов, Мартин Петров. След което за тях “червените” спечелиха огромни пари.

Заради характера си стигна и до “Селтик”. Шотландците поканиха двама, но избраха младия. Без да знае английски, разделен с близки и любими. Но се наложи в състава, за да стане една от легендите на клуба и на бенефиса си да събере публика от над 60 хиляди зрители.

Хъсът му помогна и в “Астън Вила”, за да стане първият и единствен българин, който е капитан на клуб от английската Висша лига.

За преборването на болестта обаче трябваше и нещо друго. Подкрепа - мощна от всички. Семейство, приятели, познати, фенове. Цял свят разбра за 19-ата минута, когато на стадионите аплодираха Стилиян. Да му помогнат да се пребори. И това не се забравя.
Чистосърдечно си призна, че болестта го е променила много. Особено към малките неща в живота - да се видиш с децата, да седнеш да поговориш с приятели. “Когато си на терена не мислиш за това. Просто излизаш за победа. И изведнъж всичко това изчезва. И започват въпросите”, сподели Стилиян.

За това какъв човек е Стилиян Петров, говори факта, че той жертва пресконференцията за благотворителния си мач заради Петър Хубчев. Защото знае през какво минава един от идолите му. Малко хора ще го направят. Но те не са Стилиян Петров.

Единственото, което искал да му каже, е да не се предава и да се бори. Защото винаги има шанс за оздравяване.

Заради това в петата минута стадион “Васил Левски” ще се изправи на крака, за да подкрепи Хубчев.
Това, което прави Стилиян, може да му отвори нова писта в живота. Защото едва ли има политическа сила в България, която да не иска да го привлече.

Харизматичен, точен, популярен и за разлика от много свои колеги може да говори по всички теми, без да се запъва. Енергията му е заразителна. Може да накара хората около себе си да повярват, че денят не е 24 часа, а 25-26, колкото е необходимо. Усмивката рядко слиза от лицето му.

Това обаче към момента не го блазни. Първо иска да докара докрай битката за БФС като част от екипа на Димитър Бербатов. Амбицията на младите във футбола е наистина впечатляваща. Ако може да се върнем отново към времената от 1994 г., когато България бе футбол.

Войната е наистина сериозна заради ината на сегашното ръководство да си тръгне. Но с човек като Стилиян Петров в екипа всичко може да се очаква. Защото той не обича да губи битките - на терена и извън него.