Макар че не разполагат с финансирането и инфраструктурата на западните си колеги, родните астрономи допринасят много за науката

- Господин Трифонов, в научното списание Science бе публикувана статия, чийто автор сте вие, за откритата нова екзопланета Gliese 486b. Каква е тази планета?

- Gliese 486b е откритие от изкючителна важност за астрономите. Тя се намира само на 26 светлинни години от Слънчевата система, което я прави една от близките екзопланети до нас. Това позволява да бъде изучена с безпрецедентна прецизност. По наши оценки нейният радиус е около 30% по-голям от този на Земята, но е по-масивна, има около 2,8 пъти масата на Земята.

Тъй като е сравнително масивна, вероятно е запазила част от своята първоначална атмосфера, която следващото поколение телескопи могат да изучат за първи път. Gliese 486b е една от малкото екзопланети, която може да ни помогне да узнаем химическия и физическия състав на първичните планетни атмосфери и по този начин да предостави важна информация за произхода и еволюцията на планетите от земен тип.

- Планетата е със скалиста повърхност. Защо това е толкова важно за учените?

- Астрономите се стремят да намират скалисти планети от земен тип с надеждата един ден да намерим подобна на Земята планета, на която да има живот. Ако успеем да регистрираме атмосфера на Gliese 486b, това ще даде надежда, че планетите в обитаемата зона около звездите червени-джуджета могат също да имат атмосфера, а това е от фундаментална важност за разцвета на живота такъв, какъвто го знаем на планетата Земя.

- Това е 11-ата планета, която откривате. Какво е общото между нея и останалите, които сте открили - повече са приликите или разликите?

- Моите открития обикновенно са мулти планетни системи, които се характеризират със силно изразена гравитационна динамика. Имам няколко такива публикации в реномирани научни журнали. Имам и статии, в които съм потвърдил екзопланетни кандидати от транзитни обзори като водещ автор и съавтор. Планетите, от които съм заинтересован научно, са тези от типа на Юпитер и Сатурн, тъй като те имат достатъчно маса да предизвикат гравитационните ефекти, които се регистрират на нашите научни данни.

Gliese 486b е едва първата “скалиста” екзопланета, която публикувам като водещ автор.

- А това, че е скалиста, повече въпроси ли повдига, или дава повече отговори?

- По много и от двете. Всяка планета, която астрономите откриват, е уникална. Има много случаи, в които просто не може да си обясним дадени физически или орбитални параметри на дадена новооткрита планета. Но с времето астрономите ефективно нареждат пъзела въз основа на нови статистически данни благодарение на прецизните екзопланетни обзори.

- Работейки с катедра “Астрономия” към Физическия факултет на Софийския универститет, какви са ви наблюденията върху родните астрономи?

- Вече съм повече от 11 г. извън България, и въпреки това не чувствам, че съм я напуснал. Нито в личен, нито в порфесионален план. Макар времето ми да е отделено за наука, която е тясно свързана с “Хайделберг”, винаги съм се чувствал вкъщи, когато посещавам катедра “Астрономия”, в която са едни от най-добрите астрономи, с които съм имал честта да работя.

Когато е възможно, винаги сме се стремели да работим заедно по различни проекти, като например изграждането на студентската астрономическа обсерватория “Плана”, а също изследванията на галактиката М31 и квазари в далечни галактики.

Настоящите професионални родни астрономи в СУ и Института по астрономия на БАН са едни от най-добрите в света. Макар да не разполагат нито с финансирането, нито с инфраструктурата на своите западни колеги, продължават да допринасят за астрономията и публикуват оригинални данни и открития. Представеяте ли си, ако имаха адекватен финансов ресурс?

Физическият факултет бе определен за най-добрия в страната от класацията QS World University Rankings by Subject за 2021-а, която изтъква програмата по астрономия в СУ.

Родните астрономи са най-добрите популяризатори на астрономия в България и света

Точно те имат основен принос за широкото отразяване на откриването на Gliese 486b. Спокоен за следващата смяна български астрономи. Нека младите хора се занимават активно с астрономия, както любителски, така и професионално. Бъдещето е светло.

- Какъв съвет бихте дали на хората, които тепърва ще се занимават с астрономия?

- Астрономите са привилегировани хора, които работят своето хоби. Това не означава, че това е лесна работа. Трудоемко е да се разработят и тестват нови теории, да се планират наблюдения или да се пишат научни трудове. Понякога има много разочарование, когато резултатите са в противоречие с хипотезата, над която работим.

Когато обаче се направи някое значимо откритие, тогава човек си дава сметка, че всичко си е струвало. Всяка открита планета, феномен, потвърдена теория, обогатява човешките знания за Вселената и нашето място в нея и е исторически запис за следващите поколения.

Съветът ми е да се отпуснат и да се насладят на науката дори в трудни моменти, когато нещата не вървят.

- Работите в института “Макс Планк” в Хайделберг. На какво ниво е взаимодействието между образованието и науката в Германия и могат ли да се направят сравнения с България?

- Общото между Германия и България е, че предоставят отлично и достъпно образование

Германия обаче има много повече университети и научни центрове, което неминуемо катализира научни постижения и дава повече възможности за развитие. Значителен брой от научните сътрудници в германските институти не са родени в Германия.

Специално в астрономията българските студенти и научни изследователи са едни от най-добрите и са много високо ценени./24 часа

CV

Роден през 1985 г. в Благоевград

През 2008 г. се дипломира като магистър по “Астрономия” и астрофизика към катедра “Астрономия”

През 2014 г. защитава докторат в Хайделбергския университет.

От 2014 г. до 2016 г. специализира “Планетарна динамика” в университета на Хонконг.

През 2016 г. вече е част от департамента “Плането- и звездообразуване” към Института “Макс Планк” в Хайделберг

През 2020 г. е отличен от Гьотингенската академия на науките с Наградата за млади учени в областта на математиката и природните науки за 2020 г.