Износът на венецуелски петрол под контрола на САЩ се е увеличил до около 800 000 барела на ден през януари спрямо 498 000 барела на ден през декември, показват данни на международните търговски компании „Трафигура“ (Trafigura) и „Витол“ (Vitol), цитирани от Ройтерс.

Износът на венецуелски петрол се увеличи, след като Съединените щати поеха контрола върху доставките и премахнаха частично военната блокада около Венецуела, позволявайки на търговците да извършват повече доставки.

САЩ отново се утвърдиха като основна дестинация за венецуелски суров петрол, като са получавали около 284 000 барела дневно. От тях приблизително 220 000 барела са били изпратени от американската компания „Шеврон“ (Chevron), което е значително увеличение спрямо 99 000 барела през предходния месец.

Големите международни търговски компании „Трафигура“ и „Витол“ са изнесли около 12 милиона барела венецуелски суров петрол и гориво под лиценз на САЩ, или средно по около 392 000 барела дневно през януари - главно към терминали за складиране в Карибския басейн, откъдето са започнали да изнасят и предлагат товари на клиенти в САЩ, Европа и Индия, показват още данните.

Същевременно на американските фондови борси се очертават умерени ръстове в днешната ранна търговия, след като пазарите все още реагират на номинацията на Кевин Уорш за следващ президент на Управлението за федерален резерв на САЩ, предаде ДПА.

Индексът Dow Jones Industrial Average се повиши с 337,45 пункта или 0,69 процента до 49 229,92 пункта към 17:30 часа българско време. Технологичният индекс Nasdaq Composite нарасна със 144,14 пункта или 0,61 процента до 23 605,96 пункта. Широкият пазарен индекс S&P 500 се покачи с 30,94 пункта, достигайки равнище от 6969,97 пункта.

В петък изборът на Уорш засили опасенията, че УФР може да провежда по-рестриктивна парична политика, отколкото инвеститорите очакваха по-рано, особено по отношение на бъдещите понижения на лихвените проценти. Уорш е възприеман като „ястреб“ по отношение на инфлацията и поддръжник на по-високи лихви за ограничаване на ценовия натиск.

В резултат на това в края на миналата седмица силен натиск беше оказан върху цените на суровините, най-вече върху златото и среброто, както и върху криптовалутите, което се отрази и на фондовите пазари.

В днешния ден цените на златото и среброто отбелязаха частично възстановяване, след като по-рано понесоха значителни загуби.

В петролния сектор спадовете бяха по-изразени. Цената на барел от Американския лек суров петрол (WTI) се понижи с близо 5 процента, след като ирански медии съобщиха, че представители на САЩ и Иран обмислят възобновяване на преговорите. Това оказа натиск и върху акциите на енергийните компании „Ексън Мобил“ (Exxon Mobil) и „Шеврон“ (Chevron), които преди отварянето на борсата поевтиняха съответно с 1,6 и 2,4 процента.

На този фон акциите на „Оракъл“ (Oracle) поскъпнаха с около 6 процента в предборсовата търговия. Компанията за софтуер и бази данни обяви планове да набере между 45 и 50 млрд. долара капитал през тази година, с цел ускоряване на развитието на бизнеса ѝ в областта на облачните технологии.

Стабилизацията при криптовалутите обаче не успя да подкрепи свързаните с тях акции. Книжата на „Койнбейз“ (Coinbase) поевтиняха с 4 процента, тези на „Бит Диджитал“ (Bit Digital) с 6,4 процента, а на „Райът Платформс“ (Riot Platforms) - с 8 процента.

Финансовите резултати на „Уолт Дисни“ (Walt Disney) първоначално не предизвикаха съществена реакция от страна на инвеститорите, като цената на акциите остана почти без промяна в началото на търговията. Въпреки че високите разходи за реклама на кинофилми оказаха натиск върху резултатите, коригираната печалба на акция от 1,63 долара надхвърли с малко пазарните очаквания.