Данни от мисията Касини до Сатурн показват, че за разлика от атмосферата на Земята, атмосферата на Титан не се върти синхронно с повърхността си. Вместо това, тя се накланя и измества като въртящ се пумпал, който сменя ориентацията си със сезоните.

"Поведението на атмосферния наклон на Титан е много странно," казва Луси Райт, водещ автор на новото изследване и постдокторант в Школата по земни науки към Университета на Бристол, Великобритания. "Смятаме, че някакво събитие в миналото може да е извадило атмосферата от оста ѝ на въртене, предизвиквайки това залитане."

Учените предполагали, че посоката на наклона ще се влияе или от гравитацията на Сатурн, или от положението на Слънцето — както често се случва в други планетарни системи. Това би означавало, че наклонът ще се променя с орбитата на Титан около Сатурн и Слънцето. Но наблюденията показват, че посоката на наклона не се променя. Тя остава фиксирана в пространството, сякаш е неподвластна на тези външни сили.

Това откритие било неочаквано. Ако слънчевото нагряване или гравитацията на Сатурн управляваха наклона, той би трябвало да се измества с времето. Вместо това, изглежда, че е "заключен" на едно място, което предполага, че действа някакъв друг, все още неизвестен процес, съобщават изследователите в проучване, публикувано на 20 май в списание The Planetary Science Journal.

"Ако наклонът се движеше, това щеше да ни даде следи за причината", казва Ник Тийнби, съавтор на изследването и планетарен учен в Университета на Бристол. "Вместо това, имаме нова мистерия пред себе си."

Титан е единственият спътник в Слънчевата система с плътна атмосфера. Тя е съставена предимно от азот и съдържа сложни органични молекули, което го прави обект от голям научен интерес за изучаване на атмосферни процеси и предбиологична химия.

Между 2004 и 2017 г. космическият апарат Касини внимателно наблюдава Титан и разкрива важни промени в атмосферата му, като устойчив наклон в средните слоеве и поява и изчезване на полярни зимни вихри.

Това ново разбиране за "залитането" на атмосферата е важно за предстоящата мисия на НАСА Dragonfly, която се очаква да пристигне на Титан през 30-те години на XXI век. Тъй като ветровете на Титан са много по-бързи от въртенето на повърхността му, познаването на атмосферните промени със сезоните ще помогне на инженерите да планират по-точно спускането и кацането на Dragonfly.

"Нашето изследване показва, че все още могат да се правят забележителни открития в архива на Касини", казва Конър Никсън, съавтор на изследването и планетарен учен в Космическия център Годард на НАСА. "Инструментът, частично изграден във Великобритания, прекоси Слънчевата система и продължава да ни носи ценни научни резултати."

"Фактът, че атмосферата на Титан се държи като пумпал, откъснат от повърхността си, повдига фасциниращи въпроси — не само за Титан, но и за по-общото разбиране на атмосферната физика, включително и на Земята", допълва Никсън.