През 1975 г. съветският апарат "Венера-9" заснема повърхността на втората по ред планета от Слънчевата система

На 22 октомври 1975 година човечеството за пръв път вижда как изглежда друга планета от Слънчевата система. Постижението става възможно благодарение на съветския "Венера-9". Мисията се състои от два основни компонента: орбитален апарат и спускаем модул. Орбиталният апарат достига орбита около Венера на 20 октомври 1975 г. и започва своята работа, която включва изследване на облачните слоеве и атмосферните параметри на планетата, както и осигуряване на комуникационна връзка със спускаемия модул. Той извършва 17 изследователски мисии до края на декември същата година.

Истинският триумф на мисията обаче е спускаемият модул. На 22 октомври 1975 г. той се отделя от орбиталния апарат и започва своето драматично спускане през плътната и агресивна венерианска атмосфера.

Защитен от сферична обвивка, модулът намалява скоростта си от над 10 км/с до 150 м/с, след което се отваря система от парашути. Поради изключително високата плътност на атмосферата, на височина от 50 км парашутите са освободени и апаратът продължава спускането си, забавян единствено от аеродинамичен щит. Кацането е осъществено в район, близо до областта Бета, върху скалист склон с наклон от 20 градуса.

След успешното кацане, спускаемият модул "Венера 9" функционира в продължение на 53 минути, преди връзката с орбиталния апарат да бъде загубена. За това кратко време той успява да предаде безценна научна информация.

За пръв път човечеството вижда повърхността на Венера - черно-бели панорамни снимки разкриват пейзаж с множество остри скали с размери 30-40 см, без следи от ерозия и без видим прах във въздуха. Поради техническа неизправност с капака на една от камерите, панорамата е ограничена до 180 градуса, но дори и така, кадрите са революционни.

Освен визуалните данни, апаратът измерва и суровите условия на повърхността. Атмосферно налягане на Венера е около 90 земни атмосфери, а температура е 485°C. Установено е, че нивото на осветеност е сравнимо с облачен летен ден на Земята.

Анализът на атмосферата показва, че тя е съставена не само от въглероден двуокис, но има наличие на солна и флуороводородна киселина, бром и йод. 

Смятана в миналото за тропичен рай, Венера се оказва най-адският и негостоприемен свят в Слънчевата система.

Мисията "Венера 9" полага основите на съвременното разбиране за Венера като свят с екстремни условия, напълно различен от Земята.

Съветският съюз решава да надгради успеха на мисията, като изпраща още няколко апарата на Венера. На 1 март 1982 г. "Венера-13" става първият апарат, записал звука на друга планета. Тази мисия прави и първата цветна снимка от повърхността на Венера.

Малко по-рано "Венера 11" и "Венера 12" откриват светкавици в небето на Венера.

На 11 юни 1985 г. "Вега-1" става първият апарат на човечеството, летящ в атмосферата на друга планета. Това е постигнато със сонда-балон.