Причината Венера да няма естествен спътник може да се крие в изключително бавното въртене на планетата. Според нова теория евентуална луна постепенно би се приближила до Венера и в крайна сметка би се сблъскала с нея — процес, описван като своеобразен „небесен канибализъм“.

Теорията е разработена от учени от Калифорнийския университет в Ривърсайд и е публикувана в списание „Астрофизикъл Джърнъл“. Тя се различава от по-ранните хипотези, че Венера никога не е имала луна или че спътникът ѝ е бил унищожен при сблъсък с друго небесно тяло.

„Ако е имала луна — а вероятно е имала такава в даден момент — не би могла да я задържи“, обяснява астрофизикът Стивън Крейн, водещ автор на изследването. По думите му тази луна би се разбила в планетата за сравнително кратък период.

Компютърни модели, основани на планетарната физика и гравитационната механика, показват, че хипотетични луни с различни размери биха имали една и съща съдба: постепенно да се приближат до Венера и накрая да се сблъскат с нея. Според Крейн подобно събитие вероятно е станало през първия милиард години от историята на планетата. Венера, както и останалата част от Слънчевата система, се е формирала преди около 4,5 милиарда години.

Изследването разглежда динамиката на системата Земя–Луна и определя скоростта на въртене на планетата като ключов фактор. Венера се завърта около оста си за около 243 земни денонощия, докато на Земята са нужни приблизително 24 часа.

Тази разлика влияе върху движението на естествените спътници. При Земята преносът на енергия от въртенето на планетата постепенно отдалечава Луната. Тя се отдалечава с около 4 сантиметра годишно — скорост, измерена чрез лазерни отражатели, оставени на повърхността ѝ от астронавтите на мисиите „Аполо“.

При Венера бавното въртене би имало обратен ефект. Взаимодействието между планетата и евентуалния спътник би довело до загуба на орбитална енергия от луната и постепенното ѝ насочване към планетата.

Венера има сходен скалист състав и размери със Земята, но е обвита в плътна атмосфера, предизвикала изключително силен парников ефект. Средната температура на повърхността ѝ достига около 471 градуса по Целзий — достатъчно, за да се разтопи олово.

Няма доказателства, че Венера някога е имала луна. Крейн обаче смята, че е малко вероятно планетата да е избегнала големи сблъсъци в ранния етап от формирането си. Подобен сблъсък с протопланета се приема за най-вероятното обяснение за произхода на земната Луна.

В ранната Слънчева система големи скалисти тела са се движили с високи скорости и са се сблъсквали. Венера вероятно е била изложена на повече подобни удари от Земята заради по-близкото си положение до Слънцето.

Допълнителни данни за планетата се очакват от две мисии на НАСА — DAVINCI+ и VERITAS, планирани за края на 20-те или началото на 30-те години на този век. Те ще изследват атмосферата, повърхността и геоложката история на Венера.