Ново изследване показва, че ако планетата някога е имала естествен спътник, бавното ѝ въртене може да го е довело до сблъсък с повърхността

Венера често е наричана "злият близнак" на Земята. Двете планети са с близки размери, формирали са се в една и съща част на Слънчевата система и са наши съседи. Приликите между тях обаче може да са още по-дълбоки.

Учени отдавна обсъждат възможността Венера някога да е имала естествен спътник. Според една от хипотезите огромен сблъсък е изхвърлил достатъчно материал в орбита около планетата, за да се формира луна. Други изследователи смятат, че липсата на луна около Венера показва, че подобен сценарий никога не се е случвал.

Ново изследване, публикувано в The Astrophysical Journal, предлага различно обяснение. Според авторите Венера действително може да е имала луна, но тя постепенно е загубила орбиталната си енергия и е паднала върху планетата.

"Изследването ми показва, че Венера не е имала нужда от катастрофа, за да достигне до състоянието, което виждаме днес. Оказва се, че гравитацията на планетата, съчетана със скоростта на нейното въртене, естествено е довела до падането на луната върху нея", заяви водещият автор Стивън Кейн, астрофизик от Калифорнийския университет в Ривърсайд.

Ключов фактор е изключително бавното въртене на Венера. Планетата се завърта около оста си веднъж на всеки 243 земни дни. За сравнение, Земята прави едно завъртане за около 24 часа.

Луните не винаги остават на стабилно разстояние от планетата си. Например нашата Луна постепенно се отдалечава от Земята с около 3,8 сантиметра годишно. Това е свързано с въртенето на Земята и приливните взаимодействия между двете тела.

При Венера ситуацията би могла да е обратната. Бавното въртене на планетата може да доведе до загуба на орбитална енергия от хипотетичната луна. В крайна сметка тя би се приближила до планетата и би се сблъскала с повърхността ѝ.

Кейн и екипът му са използвали компютърни симулации, за да изследват взаимодействието между планета и естествения ѝ спътник. Моделите са показали, че при условията на Венера бавната ротация на планетата води до един и същ резултат.

"Когато направих това откритие, бях шокиран. Мислех, че широкият набор от сценарии, които изследвах, ще доведе до различни резултати. Но почти всички водеха в една и съща посока", каза Кейн.

Учените обаче подчертават, че изследването не доказва, че Венера действително е имала луна. То показва какво вероятно би се случило, ако такъв спътник е съществувал.

Откриването на преки доказателства за подобна луна е изключително трудно. Около 80% от повърхността на Венера се смята за сравнително млада в геоложки мащаб и датира от около един милиард години. Това предполага, че мащабно събитие за обновяване на повърхността може да е заличило голяма част от по-старите следи.

Възможно е останки от древен спътник да се намират дълбоко под повърхността на планетата. Проверката на тази хипотеза би изисквала допълнителни изследвания.

Според учените подобен сблъсък може да е имал значение и за условията на Венера. Съществуват модели, според които планетата в далечното минало може да е имала по-подходящи за живот условия. Голям сблъсък, довел до образуването на луна, би могъл да промени тези условия и да допринесе за превръщането на Венера в изключително горещия и негостоприемен свят, който познаваме днес. Температурите на Венера надхвърлят 460 °C, атмосферно налягане е близо 100 земни атмосфери, а въздухът е наситен със сярна киселина.

Въпросът дали наличието на луна е необходимо за възникването на живот обаче остава открит.

"Според мен има ползи от наличието на луна, но тя не е задължително условие за обитаемост. Луната определено е променила начина, по който Земята се е развивала във времето, но все още не знаем напълно колко важна е била тази роля", каза Кейн.