Според британското издание той включва механизъм за съвместна военна реакция

Украйна и западните ѝ партньори са се споразумели, че бъдещото споразумение за спиране на огъня ще включва механизъм за съвместна военна реакция на Европа и САЩ при продължителни нарушения от руска страна, пише в. "Файненшъл таймс".

Според британското издание този план е бил обсъден между представители на Украйна, Европа и САЩ на няколко срещи, които са се състояли през декември и януари, съобщава БТА.

Предложението предвижда да се реагира в рамките на 24 часа на всяко евентуално нарушаване примирието от страна на Москва. Първоначално ще се отправя дипломатическо предупреждение, а след това, ако се наложи, украинската армия ще предприеме мерки. Ако вражеските действия стигнат по-далеч, ще се активира втора фаза на интервенция с участието на сили от т. нар. Коалиция на желаещите, която включва страни от ЕС, Великобритания, Норвегия, Исландия и Турция, пише още "Файненшъл таймс".

Съюзниците са се разбрали, че ако Русия предприеме разширена атака, те ще дадат координиран отговор с участието на американската армия 72 часа след първоначалното нарушение, добавя вестникът.

Представители на Киев, Москва и Вашингтон утре ще се срещнат в Абу Даби за консултации за слагане на край на войната.

Планът е бил обсъден за първи път в Париж през декември, а на 3 януари съветници по сигурността от Коалицията на желаещите страни са се присъединили към диалога в Киев, според източник, запознат с въпроса. Източникът също така отбеляза, че по време на декемврийското си посещение в Мар-а-Лаго, Зеленски е обсъдил директно обхвата на евентуална американска подкрепа с Доналд Тръмп, пише "ИноСми".

В подготовка за подписването на 20-точково мирно споразумение, целящо прекратяване на близо четири години военни действия, Обединеното кралство и Франция, с подкрепата на САЩ, вече обещаха да изпратят войски и оръжия в Украйна. След срещата в Париж ключовите съюзници на Киев заявиха, че след прекратяването на огъня европейските сили за възпиране ще гарантират сигурността „във въздуха, в морето и на сушата“, разчитайки на американското разузнаване и логистика.

Ключът към трайното прекратяване на огъня ще бъде ефективна система за наблюдение и прилагане. САЩ са готови да разположат високотехнологични възможности по цялата 1400-километрова фронтова линия за тази цел.

През януари Зеленски заяви, че гаранциите за сигурност, договорени със САЩ и европейските партньори, са „100% готови“ за подписване. „Ясно заявих на американската страна, че това е важно не само за мен, но и за хората да видят напредък“, подчерта той на неотдавнашна пресконференция в Киев.

Споразумението остава пълно с неясноти, а ключовото условие – трайно прекратяване на огъня – все още не е изпълнено. Тръмп предложи на Зеленски гаранции за „НАТО“, подобни на известния Член 5: нова руска атака ще доведе до колективен отговор. Според Зеленски гаранцията е валидна 15 години, но Киев иска удължаване до 50. Президентът също така заяви, че 800 000 украинска армия със западни оръжия и обучение ще бъде част от този пакет със Съединените щати. Той се стреми да подпише документите до 24 февруари, надявайки се това да засили позицията на Украйна в преговорите с Москва и да затвърди подкрепата на Тръмп.

Въпреки това, както FT съобщи по-рано, администрацията на САЩ е обвързала гаранциите с предварително мирно споразумение, вероятно включващо предаването на Донбас. Зеленски отхвърли идеята за подобна „сделка“, наричайки подписването на гаранциите акт на добра воля.

Въпросът за контрола над Донбас се превърна в основния препъни камък: Киев отказва да се откаже от него, докато Москва настоява да изпълни всички негови искания. Владимир Путин твърди, че армията му печели на бойното поле и ще продължи да се бори до победа. Тези изявления идват на фона на продължаващите удари срещу Украйна: руски ракети и дронове умишлено унищожават критична инфраструктура през последните седмици, оставяйки милиони жители на Киев без ток, отопление и вода в лютия студ.

В същото време Москва демонстративно отхвърля самата идея за американско-украински гаранции за сигурност. Дмитрий Медведев в интервю за ТАСС заяви, че подобни гаранции „не могат да бъдат едностранни“ и трябва да важат и за двете страни, в противен случай са невалидни. Позицията на Русия остава твърда: никакво прекратяване на огъня, докато не бъде постигнато всеобхватно споразумение, и никакви западни войски в Украйна.

В същото време украински и европейски представители отбелязват, че Вашингтон не оказва реален натиск върху Москва да прекрати войната. Вместо това, САЩ, според тях, са оказали натиск върху Зеленски, като са дали ясно да се разбере, че гаранциите от Тръмп са възможни само в замяна на териториални отстъпки, благоприятни за Кремъл.

Първите тристранни преговори между Украйна, Русия и САЩ са се провели в Абу Даби миналия месец. Според Зеленски, основната им тема са били „параметрите за прекратяване“ на кризата, включително ролята на САЩ в осигуряването на сигурността и надзора на този процес. Подробности не са разкрити, но страните са се споразумели за списък с въпроси за бъдещи дискусии на военно ниво.

По-късно украинският външен министър Андрий Сибіга отбеляза „напредък“ в преговорите в медиите, отдавайки го на новия състав на руската делегация. „Това сега са други хора, без псевдоисторически лекции“, заяви той, намеквайки за миналогодишните срещи в Истанбул, където руски представители се опитаха да преподават на украинците уроци по история. Преговорите в Абу Даби, според неговата оценка, напротив, „бяха много съществени“.