НАСА съобщи, че роувърът "Пърсивиърънс" е засякъл "потенциални биосигнатури" в древно пресъхнало речно корито на Марс. Засега това са "най-силните знаци" за съществуването на живот в миналото на Червената планета, пише CNN.

Според агенцията пробите от скала, наречена "Чеява Фолс", съдържат структури, които подсказват възможен биологичен произход, но са необходими още изследвания, за да се направят заключения за наличие на живот на Червената планета.

"Идентифицирането на потенциална биосигнатура на Марс е голямо откритие, което ще разшири разбирането ни за планетата," каза изпълняващият длъжността администратор на НАСА Шон Дъфи, като подчерта, че това е "най-близкото, до което някога сме стигали в откриването на живот на Марс."

По думите на шефа на космическата агенция в продължение на година учените са работили по откритието, а биологичният му произход се оказал най-вероятен.

Марсоходът за първи път се натъкнал на скалата през юли 2024 г., докато изследвал образувание на ръба на древна речна долина, издълбана от мощна река преди милиарди години.

Инструментите на марсохода открили пластове глина и тиня, които, според НАСА, са "отлични консерви за следи от древен микробен живот" на Земята.

"Комбинацията от химични съединения, които открихме във формацията, би могла да бъде богат източник на енергия за микробен метаболизъм," обясни Джоел Хъровиц, доцент в Университета Стоуни Брук и съавтор на ново изследване, публикувано в списание Nature.

Въпреки вълнението, Хъровиц предупреди, че е твърде рано да се правят заключения за "откриване на живот на Марс", както изрази Дъфи, тъй като учените все още не са изключили абиотични (неживи) обяснения.

Научният екип бил заинтригуван от мистериозни, цветни петна върху скалата "Чеява Фолс". Според тях тези петна може да са оставени от микроби преди милиарди години, след като са превръщали органичен въглерод, сяра и фосфор в енергия.

Някои от тези "леопардови петна" съдържали грегит (железен сулфид), който на Земята може да бъде произведен от определени микроби. Други съдържали вивианит (хидратиран железен фосфат), който обикновено се открива близо до разлагаща се органична материя.

"Тези реакции изглежда са се случили малко след като тинята е била отложена на дъното на езерото," каза Хъровиц пред Ройтерс. "На Земята подобни реакции - които комбинират органична материя и химикали в тиня, за да се образуват нови минерали като вивианит и грегит - често се задвижват от микробна активност."

С други думи, учените предполагат, че микробен живот на Марс може да е оставил важна следа за своето съществуване в далечното минало.

Тъй като скалата "Чеява Фолс" е по-млада от други подробно изследвани марсиански скали, откритието може да означава, че планетата е била обитаема много по-дълго, отколкото се е смятало досега.

"Астробиологичните твърдения, особено тези, свързани с възможно откриване на извънземен живот в миналото, изискват извънредни доказателства," каза Кейти Морган, учен по проекта "Пърсивиърънс" в Лабораторията за реактивно движение на НАСА.

"Фактът, че такова значимо откритие като потенциална биосигнатура на Марс стига до публикация в рецензирано списание, е ключова стъпка, защото гарантира строгостта, валидността и значимостта на резултатите," добави тя. "И макар че абиотичните обяснения за видяното в скалата са по-малко вероятни според резултатите, не можем да ги изключим."

Хъровиц също уточни, че съществуват химични процеси, които могат да предизвикат подобни реакции без участието на биология, затова само данни от марсохода не са достатъчни. Бъдещи изследвания обаче може най-накрая да ни приближат до по-окончателен отговор на въпроса дали някога на Марс е имало живот.