От над 10 години Илон Мъск говори как иска да изпрати хора на Марс и да превърне човечеството в междупланетарен вид. НАСА също планира пилотирана мисия до Червената планета през идното десетилетие. Но преди хората да стъпят на Марс, учените трябва да решат още един сериозен проблем - как астронавтите да се предпазят от токсичния марсиански прах. Оказва се, че този въпрос е по-значим, отколкото учените са смятали по-рано. Според експерти на НАСА той може да представлява сериозен риск както за здравето на екипажите, така и за оборудването по време на дългосрочни мисии.

По-рано тази година космическата агенция сформира специална работна група, която да оцени какви са опасностите от излагането на марсиански прах. Целта е да бъдат определени безопасни нива на експозиция и да се разработят стратегии за защита на бъдещите екипажи.

Докладът на групата заключава, че първите стандарти трябва да съчетават максимална безопасност с практическите ограничения на бъдещите мисии. Те ще бъдат актуализирани с натрупването на нови научни данни.

Сред участниците в изследването е професорът по науки за Земята Брайън Хайнек от Колорадския университет в Боулдър.

"Това беше уникално проучване. В него участваха специалисти от НАСА, експерти по космическа медицина, токсиколози, геолози и проектанти на космически местообитания. Задачата беше да оценим рисковете за човешкото здраве както при кратки, така и при продължителни престои", казва той.

Опитът от програмата "Аполо" вече показва, че прахът може да бъде сериозен проблем. Лунният прах полепва по скафандрите, поврежда оборудването, нарушава уплътненията и предизвиква дразнене на очите и белите дробове.

Марсианският прах обаче крие допълнителни опасности.

"Частиците на Марс са по-заоблени и не са толкова остри, колкото лунните. Но съдържат вещества, които липсват на Луната, включително силно токсични перхлорати", обяснява Хайнек.

Освен това в марсианската почва са открити силициев диоксид и различни тежки метали, които могат да бъдат опасни при продължително вдишване.

Според учените рискът не се ограничава само до праха във въздуха.

"Ако някой ден започнем да отглеждаме растения на Марс, астронавтите може да бъдат изложени на още по-големи количества вредни вещества чрез самата почва", предупреждава Хайнек.

Инженерите вече разработват системи за филтриране на въздуха и методи за ограничаване на количеството прах, което попада в обитаемите модули след всяко излизане на повърхността.

Шона Морисън от Рътгърския университет, която също участва в работната група, подчертава, че опасността не е в това, че прахът е изключително токсичен, а че астронавтите ще бъдат изложени на него многократно в продължение на месеци или години.

"Най-добрата стратегия е превенцията. Трябва да държим възможно най-много прах извън местообитанията, да го премахваме бързо, ако попадне вътре, да следим концентрацията на частиците във въздуха и да проектираме системите така, че екипажите да не разчитат на лечение след излагането", казва тя.

Засега НАСА разчита на данни от марсоходите и лабораторни симулации, тъй като все още няма върнати на Земята проби от истински марсиански прах. Именно затова бъдещите мисии за доставка на проби остават ключови за подготовката на първата пилотирана експедиция до Червената планета.

Фактът, че НАСА се отказа от предишния си план за вземане на проби от Марс може да означава, че шансовете за пилотирана мисия до Червената планета през идното десетилетие изтъняват.