Нов анализ показва, че глинените находища в планираното място за кацане на марсохода „Розалинд Франклин“ може да са много по-обширни, отколкото се смяташе досега. Именно там, на Оксия Планум, се очаква европейският марсоход да търси евентуални следи от древен органичен живот на Марс.

Марсоходът „Розалинд Франклин“ ще кацне на Оксия Планум, близо до марсианския екватор. Той съдържа седиментни скали на възраст близо 4 милиарда години. Нови изследвания показват, че богатите на глина находища са по-разпространени, отколкото се смяташе досега, като се простират до района на долината Маврт, на около 300 километра от Оксия Планум. Този район също някога е бил смятан за възможно място за кацане.

Глинените минерали се образуват с помощта на течна вода. Те съхраняват информация за време, когато планетата е била по-влажна и по-гостоприемна за живот. Целият глинен регион се простира на приблизително 600 км и се издига на повече от километър височина. Според една теория, в древността, преди около 4 милиарда години, тук може да е съществувал огромен резервоар. Друга теория е, че водата може да е извирала от древни подземни резервоари и да е заляла равнините.

„Тъй като регионът е толкова голям, не говорим за локално явление, а за регионален или глобален процес, който изисква огромно количество вода “, обяснява ученият от проекта ExoMars Хорхе Ваго.

Авторите сравнили скали между Оксия Планум и Маврт Валис, използвайки данни от орбиталните апарати Марс Експрес и Марс Реконнесанс. Инструментите OMEGA и CRISM показали, че двата региона съдържат сходни минерални слоеве.

Изследователите също така изясниха реда, в който са се образували. Според водещия автор на изследването, Инес Торес Оре от Университета в Лион, глините Oxia Planum са се образували първи - преди около 4 милиарда години, преди глините Mawrth Vallis. Това означава, че роувърът ще навлезе в една от най-старите части на тази геоложка последователност.

Между двата основни глинени слоя учените открили палеоповърхност – следа от древен релеф, който е бил открит за известно време. Върху нея са се образували кратери, но по-късно е била покрита с по-млади седименти. Това означава, че натрупването на седименти не е било непрекъснато: в един момент процесът е спрял и след това се е възобновил при различен химичен състав на водата и минерален състав.

Следователно, ранният Марс може да не е бил постоянно влажен, а по-скоро само в отделни периоди. Водата се е появявала, променяла е скалите, след това е изчезвала, само за да се завърне при различни условия. 

Марсоходът ще тества тези открития на място. Роувърът ще бъде оборудван с камери, спектрометри, георадар и лаборатория за анализ на проби. Сондажът му ще може да извлича материал от дълбочина до 2 метра, където скалите са по-добре защитени от радиация.

Марсоходът има за задача да проучи средата, в която са се образували глините на Oxia Planum, и да определи дали те биха могли да са запазили биосигнатури - химически или структурни следи от древен живот. Според заместник-главния изследовател на ExoMars Елиът Сефтън-Наш, топлото, богато на хранителни вещества дъно на древното марсианско море би могло да е било подходяща среда за примитивен живот.

Преди пристигането на марсохода, учените ще продължат да усъвършенстват картата на тези отлагания: къде започват и свършват, дали е имало други паузи в образуването им и колко дълго може да са продължили. Тези данни ще помогнат да се изберат кои области Розалинд Франклин да проучи след кацането.