Студеното време и продължителното поскъпване могат да ускорят натиска върху семейните бюджети.

Европа може да се изправи пред най-тежката газова криза от 2022 г. насам, ако високите цени на едро се задържат и бъдат прехвърлени върху потребителите. Нидерландските домакинства могат да усетят поскъпването бързо, докато в Германия и Австрия пълният ефект може да се прояви почти година по-късно.

Бенчмарковата цена на европейския пазар – нидерландският TTF за доставки през следващия месец – се търгуваше над 66 евро за мегаватчас във вторник, след като по-рано достигна над 68 евро. В началото на годината тя е била около 29 евро/MWh.

Поскъпването е свързано с нарастващите опасения, че Ормузкият проток може да остане затворен и през зимата. Ситуацията се усложнява от исторически ниското равнище на запасите в газохранилищата на ЕС преди отоплителния сезон.

Към края на газовия ден на 24 август хранилищата в ЕС са били запълнени на 62,99%, показват данни на Gas Infrastructure Europe. Наташа Филдинг, редакционен мениджър в Argus Media, определя запасите като необичайно ниски за този период. Средното равнище за последните пет години е 79%. По думите ѝ през последните 15 години единственият друг момент с близко до това ниско равнище е бил през 2021 г., преди предишната голяма газова криза.

В Германия газохранилищата са запълнени едва на 51%, а в Нидерландия – на 44,3%. Според Oxford Economics потреблението на газ в ЕС е с около 15–20% по-ниско от 2021 г., което позволява на съюза да функционира с по-малки запаси. Това обаче увеличава зависимостта от внос на втечнен природен газ през зимата.

Така Европа става по-уязвима към конкуренцията с азиатските купувачи за наличните количества. Надпреварата вече се засилва заради фактическото затваряне на Ормузкия проток, през който обичайно преминава почти една пета от световната търговия с втечнен природен газ. При по-остра конкуренция цените на едро могат да нараснат още.

Анализаторите на Goldman Sachs Саманта Дарт и Лора Сайр посочват, че сегашните цени няма да са достатъчни, за да може Европа да поддържа запасите си през зимата. При сценарий, при който износът на енергия от Близкия изток се нормализира постепенно едва до 2027 г., те очакват декемврийският TTF за 2026 г. да се повиши над 100 евро/MWh. Това би било със 110% над базовата прогноза на Goldman Sachs от 50 евро/MWh.

При задълбочаване на недостига ЕС може да бъде принуден да смекчи част от забраната за внос на руски газ. По последната оценка на Европейската комисия Русия е осигурявала около 12,5% от комбинирания внос на тръбопроводен и втечнен газ в ЕС през 2025 г.

През януари 2026 г. Съветът на ЕС прие регламент за забрана на вноса на руски втечнен газ и газ по тръбопроводи от 18 март 2026 г., с преходни периоди за съществуващите договори. Целта е целият внос на руски газ да бъде прекратен до края на 2027 г.

Кратък скок на цените може да има ограничен ефект върху потребителите. Продължителното поскъпване обаче постепенно се пренася в новите и подновените договори на домакинствата. Борсовата цена TTF може да се променя много по-бързо от реалната цена на вносния газ, която зависи от договорите и хеджирането на вносителите.

Когато договорите на доставчиците изтекат и повече газ бъде купен или хеджиран на по-високи пазарни цени, действителната цена на вноса постепенно се доближава до цената на едро. Тогава разходите могат да бъдат прехвърлени върху домакинствата чрез промени в тарифите или при подновяване на договорите.

Според Филдинг размерът на поскъпването на сметките ще зависи от продължителността на ръста и от това дали цените ще се увеличат допълнително през следващите месеци. Домакинствата с променливи тарифи за газ ще бъдат сред първите, които ще усетят ефекта. Прехвърлянето на по-високите цени на газа върху сметките за електроенергия обикновено е по-слабо, а либерализираните пазари на дребно реагират по-бързо.

Oxford Economics изчислява, че средно са необходими около шест месеца, за да се отразят напълно промените на едро в потребителските цени. Сроковете се различават по държави. В Германия и Австрия, където преобладават договори с фиксирани цени за 12 или 24 месеца, пълният ефект може да отнеме почти година. Във Франция, Италия и Испания цените за домакинствата могат да реагират в рамките на няколко месеца, а в Нидерландия прехвърлянето е почти незабавно.

Oxford Economics определя Италия като най-уязвимата от големите европейски икономики при газов ценови шок заради съчетанието от сравнително бързо прехвърляне на цените и значителна зависимост от газа. В същото време Италия е сред държавите с най-високи запаси.

Много ще зависи и от температурите. Газът остава основен източник за отопление на сградите в ЕС, поради което търсенето зависи от времето. Продължителен студ през зимата би увеличил потреблението на отопление и газ.

В доклад, публикуван преди последния скок на цените, Oxford Economics прогнозира, че потребителските енергийни цени в еврозоната, включително за газ, електроенергия и други домакински разходи, могат да бъдат до 15% по-високи на годишна база през четвъртото тримесечие.