Червеният цвят е характерната особеност на Марс

Червеният цвят е характерната особеност на Марс, която го отличава от всички останали планети в Слънчевата система. Но ново изследване показва, че може би не сме разбрали правилно механизма, по който се получава цветът.

Нови изследвания показват, че окисляването на желязото в марсианските скали е резултат от наличието на вода, а не от сухото окисляване на хематит, както се смяташе досега.

„Опитвахме се да създадем реплика на марсиански прах в лаборатория, като използвахме различни видове железен оксид. Установихме, че ферихидритът, смесен с базалт - вулканична скала, най-добре отговаря на минералите, наблюдавани от космическите апарати на Марс“, обяснява планетарният геолог Адомас Валантинас от университета Браун в САЩ. 

Доста добре е установено, че Марс, богат на желязо, е почервенял от процесите на ръжда, които са се случили отдавна. През вековете скалите, съдържащи желязо, са се разпаднали, покривайки планетата с ръждив прах, толкова ярък, че дори с просто око Марс придобива червеникав оттенък на нощното небе.

Но има повече от един начин да се ръждяса една скала и това е проблемът - защото всеки от тях разказва различна история за водата и минералите на Марс.

Вече няма съмнение, че някога по повърхността на червената планета е имало течаща вода. Събраните от марсоходите доказателства сочат категорично, че някога Марс е бил мокър. Но наблюденията на марсианския прах, събрани от космически апарати, изучаващи планетата, не показват никакви следи от вода.

Това накара учените да заключат, че минералът, отговорен за оттенъка на Марс, трябва да е хематит, който се образува при сухи условия и може да има червеникав цвят. Според този модел хематитът се е образувал, след като водата е изчезнала от повърхността на Марс.

Валантинас и колегите му обаче убедително показват, че друг минерал - ферихидритът - е вероятен причинител на ръждясването на Марс. Това е минерал от железен оксид, който се образува бързо в присъствието на хладка вода, и учените по-рано са смятали, че той може да играе роля за червения цвят на Марс. Но доказателства за това липсваха.

Изследователите внимателно проучиха и анализираха данните за Марс от множество орбитални космически апарати. Те сравняват своята хипотеза със състава на метеорит от Марс, както и с измерванията, извършени от множество марсоходи през годините. Резултатите от тези анализи показват, че ферихидритът е правдоподобно обяснение за окисленото желязо на Марс.

След това те използваха мощна мелница, за да стрият на прах различни минерали на окисленото желязо до размер на зърната, еквивалентен на размера на праховите частици на Марс, и анализираха получените проби, използвайки същите техники, които бяха използвани за анализ на марсианския прах.

Най-доброто съвпадение между наблюденията на Марс и пробите от земната повърхност не е хематит, а ферихидрит с формула Fe5O8H - nH2O. Това предполага, че минералите трябва да са се образували, докато Марс е бил все още влажен, и след това са били раздробени и разнесени навсякъде, запазвайки водния си подпис.

Затова може да се наложи да променим разбирането си за геоложката история на Марс.

„Марс все още е червената планета. Просто разбирането ни за това защо Марс е червен се е променило. Основната последица е, че тъй като ферихидритът може да се е образувал само когато на повърхността все още е имало вода, Марс е ръждясал по-рано, отколкото смятахме досега. Освен това ферихидритът остава стабилен при днешните условия на Марс“, казва Валантинас.

Разбира се, всичко това предстои да бъде потвърдено. Но при наличието на проби от Марс, които се намират в контейнери и чакат да бъдат събрани, може би няма да мине много време, преди да знаем със сигурност.