На разбираеми за съвременния човек термини, "шунга" е своеобразен японски средновековен Playboy.

Картините с удоволствие са разглеждани и от заможните висши класи, в това число и самураите, и от обикновените жители в малките селски общини. Рисунките са далеч по-откровени от онези, които сме свикнали да разглеждаме в днешните „списания за възрастни“, а самите художници са влагали в създаването им огромна доза фантазия…

Ако направите справка в енциклопедиите, ще научите, че шунга е японски еротичен жанр. Т.е. сега го определяме просто като „еротичен“, прилагайки термин, който е доста смекчен и дори деликатен, но само преди няколко десетилетия за западния зрител би било трудно да си представи, че шунга ще бъде възприет нормално и дори ще се ползва с определена популярност сред масовия „цивилизован западняк“.

Буквалният превод на думата „шунга“ е „Пролетна картина (рисунка)“. В японските културни разбирания „пролет“ е широко разпространен евфемизъм за сексуални занимания.

Раждането на „пролетните картини“

Корените на шунга, според изследователите на културната история на Япония, се откриват около XIV век. Художниците, започнали да рисуват шунга, вдъхновени не от нещо друго, а от китайски медицински трактати и сборници, в които с цялата си откровеност били изобразявани голи човешки тела. Жанрът обаче достига до своя най-голям разцвет в периода Едо през XVII век.

Толкова разкрепостеното поведение на поданиците на императора не винаги е посрещано радушно от страна на властите. Неведнъж са правени опити да бъдат наложени забрани върху разпространяването на шунга. По време на една от най-известните в японската история реформи, предприета през 1772 година, властта подлага всички нови книги на жестока цензура, а шунга е категорична забранена форма. Какво се случва е ясно – творците в жанра просто минават „в сивия сектор“, както бихме се изразили днес.

По онова време европейците изобщо не могат да възприемат подобен род изкуство. Франсис Хол, американски издател, който посещава Япония през XIX век, признава, че бил буквално шокиран, когато му показват шунга. Дори през 1975 година, Питър Уеб, който се занимава с изследователска дейност в японския „еротичен жанр“, отбелязва, че подобен вид картини „няма как да бъдат представени пред широката западна публика“.

Любителите на шунга

Любопитното е, че в Япония шунга се ползва с почитатели както сред мъжете, така и сред жените от всички слоеве на населението.  Около откровените картини се зараждат и много суеверия. Например, самураите носят със себе си шунга картини, защото се смятало, че те ще ги защитят и дори „избавят от смърт“. Търговците пък държали в складовете си или вземали в пътуванията си такива картини, защото вярвали, че изображенията на мъже и жени по време на сексуална игра са идеална защита срещу пожари. Всъщност, ясно е, че това са просто оправдания, защото почти всички съсловни групи, които си падали по суеверното предназначение на шунга рисунките, са от онези, които за дълго се лишавали или поне имали ограничен достъп до противоположния пол: самураите с месеци трябвало да живеят рамо до рамо само с други самураи, а на търговците им се налагало с месеци да пътуват, особено ако са тръгнали да въртят търговия с далечни страни. Следователно има и по-рационално обяснение – тези мъже са носели със себе си шунга не толкова заради суеверията, а от чисто „естетическо-чувствени“ подбуди.

Рисунките в откровения жанр за мнозина момчета и момичета в богатите родове са служели като своеобразни „инструкции“ преди да встъпят в брак. Срещу тази хипотеза също има много критики, защото в преобладаващата част от шунга изображенията мъжете и жените правят секс в такива пози, че човек неволно си мисли, дали тези изобщо имат кости. Да не говорим за случаите, в които на бъдещата младоженка би ѝ било интересно да се научи как се прави секс с октопод.

Освен всичко друго, в Япония открай време са разполагали с „нормални наръчници“, в които напътствията относно сексуалният акт са далеч по-детайлно и изчерпателно представени.

Героите в шунга рисунките

Преобладаващо шунга представят сцени от сексуалните отношения между обикновени хора (от града, от селските общности, занаятчии или търговци). Рядко върху такива картини се срещат изображения на холандци или португалци.

Като отделен жанр в шунга жанра може да се разглеждат изображенията, които представят сцени с участието на куртизанки. Например, художникът Китагава Утамаро е известен с това, че е рисувал предимно красавиците гейши в периода на управление на династията шогуни Токугава. По онова време куртизанките се смятали за уважавани личности и са се ползвали сред населението със статута, който днес имат холивудските звезди. Но това не се случвало току-така – налагало им се да преминат през дълго обучение, в което да овладеят тънкостите на еротиката и създаването на илюзията за недостъпност, защото само извънредно богатите хора са били в състояние да си платят за да получат изтънчените удоволствия от услугите им. Това вероятно е една от причините, поради които за много мъже срещите с куртизанки се превръща във фетиш.

Доста по-късно рисунките, на които присъстват куртизанки, са подложени на много жестока критика. Художниците са обвинени, че идеализират живота на проститутките от „кварталите на удоволствията“. Въпреки това, Утамаро се е опитвал да нарисува не толкова чувствената страна на сцената, но да загатне по своя начин и за онова, което става в душите на куртизанките:  много от неговите „героини“, например, мечтаят да се оженят и да избягат от „работата“ си.

Често в шунга картините присъстват и младежи, актьори от японския театър кабуки, които масово си припечелват и като влизат в ролята на жигола; допълнителен еротичен елемент внася тяхната младост. Често са рисувани в компанията на мъжествени самураи. Миягава Ишо, който твори през XVII век, много често рисува актьори кабуки и сумо борци.

Сред картините шунга се срещат и много странни. Един от най-красноречивите примери за това е гравюрата „Сънят на жената на рибаря“ от албума „Тръпнещи за любов / Млади борови фиданки“, чийто автор е прочутият художник Кацушика Хокусай (1760 г. -1849 г.).

Картината показва сцена на кунилингус от октопод на жена (която, както става ясно, изобщо не е жена на рибар), а втори, по-малък октопод я целува по устните. Това е илюстрация към Рико Едо. Според легендата, принцеса Таматори, за да спаси живота на императора, трябва да открие перлата на Морския дракон. Тя обаче е забелязана от пазачите на красивата перла – Драконите-октоподи. В крайна сметка, от дума на дума се стига до сцената, разиграла се между гмуркачката и октоподите. По лицето на жената обаче се вижда, че тя преживява не толкова (и не само) страдание, колкото съвсем приятни мигове.

Символиката в шунга

Честа практика е картината в стил шунга да е придружена от пояснителни текстове и диалози. Освен това присъстват и други, не толкова очевидни за непосветените и не дотам праволинейни символи. Цветчета на разцъфнали сливови клонки например символизират моминска девственост, а раздиплена, разхвърляна тъкан и части от облеклото са знак за наближаващ момент на еякулацията.

Друг любопитен момент е, че почти винаги героите на шунга картини са рисувани облечени. Това е лесно обяснимо, защото в манталитета на японците голотата не се смята за особено привлекателна – те често се виждат голи в обществените бани. Освен това, дрехите помагат на „читателите“ да различават героите – било то гейши, обикновени поданици на императора или чужденци. Самите детайли по орнаментиката на дрехите носят допълнителна символика, а и фокусират погледа на зрителя върху конкретни разголени части от телата – най-вече гениталиите.