Или как идеолозите на изкуственият интелект пренаписват ценността на живота

Едва ли е изненада, че милиардерите, които ръководят индустрията на изкуствения интелект, не действат непременно в най-добрия ви интерес. Но част от тях всъщност нямат нищо против човечеството да бъде "подчинено, заменено или дори унищожено" от машините, които самите те създават.

В есе за Wall Street Journal писателят Дейвид А. Прайс нарича тези технологични фигури "веселите апокалиптици". Тяхната философия изглежда е, че каквото и да се случи, усъвършенстваните изкуствени форми на живот трябва да бъдат освободени — и ако ни надминат, така да бъде.

"Бях свикнал да мисля за лидерите и изследователите в областта на AI в два лагера: от едната страна оптимистите, които вярват, че няма проблем да се "съгласуват" моделите на AI с човешките интереси," пише Прайс, "а от другата — песимистите, които искат да обявят пауза, преди заблудени свръхинтелигентни AI да ни унищожат."

"А сега се появи този трети тип хора, който питат: какво толкова, ако хората изчезнат?"

"Веселите апокалиптици" и техният говорител

Тези "весели апокалиптици" имат уважаван застъпник — Ричард Сатън, един от водещите изследователи в областта на AI и носител на наградата "Тюринг" от миналата година — най-престижното отличие в компютърните науки.

В интервю Сатън сравнява създаването на изкуствен интелект с отглеждането на деца.

"Когато имате дете," казал той пред WSJ, "бихте ли искали бутон, с който да го изключите, ако направи нещо нередно? Точно това обсъждаме, когато говорим за AI. Просто се приема, че трябва да можем да ги контролираме."

Сатън твърди, че няма нищо "свещено" в човечеството и нашата мека, биологична форма на живот. Повечето видове изчезват, и хората не са изключение. "В момента ние сме най-интересната част от Вселената," казва той. Но може да настъпи момент, "в който вече няма да бъдем най-интересната част."

"Ако наистина беше вярно, че задържаме Вселената да стане най-добрата възможна версия на себе си," разсъждава Сатън, "тогава би било приемливо да освободим терена."

Скритите настроения в технологичния свят

Сатън е уважавана фигура, но не е човек, който взема решения в големите технологични корпорации или проектира техните AI модели.

За да надникнем зад завесата, Прайс се обръща към Джарон Лание — един от създателите на виртуалната реалност и откровен критик на Силициевата долина. Като човек, дълбоко свързан с технологичните среди, той казва пред WSJ, че много изследователи на AI се оплакват, че хората са "твърде привързани към човешкия вид".

"Има усещане, че на хората не може да се вярва по тази тема, защото са заразени с отвратителен вирус на ума," казва Лание, "който ги кара да предпочитат хората пред AI, когато очевидно трябва просто да се махнем от пътя."

"Броят на хората, които споделят това убеждение, е малък," добавя той, "но те заемат позиции с огромно влияние. Така че това не е нещо, което може да се игнорира."

Лари Пейдж, "естествената еволюция" и "достойният наследник"

Друг възможен привърженик е Лари Пейдж — съосновател и бивш главен изпълнителен директор на Google. На рождният ден на Илон Мъск през 2015 г. той споделя, че "дигиталният живот е естествената и желана следваща стъпка в космическата еволюция". Това припомня професорът от MIT Макс Тегмарк в книгата си Life 3.0, цитирана от WSJ.

Някои застъпници на идеята са още по-открити. Например Даниел Фаджела — предприемач в сферата на AI — твърди, че целта на тази технология е да се създаде "достоен наследник" на човечеството.

"Вечният център на цялата морална стойност и воля до топлинната смърт на Вселената няма да бъдат шибаните противоположни палци," казва Фаджела пред WSJ.

Във всичко това има един съществен недостатък. Застъпниците на идеята представят човечеството едновременно като излишна преходна стъпка към по-висши изкуствени форми на живот, и в същото време предполагат, че хората и другите съзнателни същества имат вродена роля в големия космически замисъл — именно като тази стъпка. 

Но това е идеологически и квазирелигиозен спор — без реално значение за настоящето. А това е удобно, защото сегашната картина на влиянието на индустрията на AI върху света е далеч от обещаните само преди години утопични картини за по-малко работа и по-охолен живот — от катастрофалното ѝ въздействие върху околната среда, през засиленото наблюдение, до това как нейните продукти тласкат много потребители към крайности.

Като имаме предвид всичко това, е тревожен факт, че този вид технологична мизантропия вече е пуснала корени в света на изкуствения интелект.[**sorce_name**]