- Г-н Маринов, какво показва отминалият летен сезон - излиза ли туристическият бранш от кризата?
- Все още точните данни не са излезли, но е ясно, че отминалият сезон при всички случаи ще е по-добър от 2009 година, но в стратегически план не може да се каже, че е успешен. Според мен това беше сезонът на т.нар. Yield management т.е. управление на дохода и собствеността чрез използване изцяло на цената.

За хотелиерите и туроператорите това беше сезонът на голямото ценово надлъгване. Хотелите се опитваха да надлъжат туроператорите с ниски цени, туроператорите се опитваха да надлъжат крайните клиенти. Накрая кой остава излъган ще стане ясно, когато се тегли чертата и се види какви приходи са реализирани.

Другата гледна точка е на работниците, които са заети в сектора. Хората са единодушни - през този сезон са имали повече работа за по-малко пари. Не говорим, че заплатите са били намалени. Работило се е с по-малко персонал и на служителите не са давани никакви бонуси. Минали години хората получаваха някакви премии накрая, но сега те са били орязани.

Студентите от нашия университет са единодушни - парите са били по-малко и то не само като заплащане, а и като бакшиши. Което пък подсказва, че клиентелата, която привличаме с тези по-ниски цени е с по-ограничени платежни възможности и прави по-малко разходи.

Този сезон е по-кратък от предходния. Иначе казано вместо да удължаваме сезона, каквато е целта, той се скъсява. В началото на октомври в комплексите вече е пусто. Такова нещо не е било. Миналата година имаше хотели, които работеха почти до края на октомври. И ако преди години сезонът започваше нормално от 1 май до 30 октомври, сега е от 1 юни до 30 септември и край.

Трябва да отбележа и промяната на структурата на туристопотока. Промени се и като националност, и в териториално отношение. България загуби позиции на немския пазар, а те са хубави туристи. Загубихме и голяма част от английските гости.

- Защо се получи това, заради пренаселеността на комплексите ли?
- Хубавата клиентела я загубихме с преориентирането към младата скандинавска публика. Тийнейджърите от тези страни идват юли и август, основно заради евтиния алкохол и други "удоволствия", които в техните страни са забранени.

Имаше хотели, ориентирани към балнеолечебен туризъм, но те също вкараха млади туристи, които изгониха по-възрастните. Загубихме семействата на по-средна възраст - с деца, които идваха примерно през август.

Другата причина е голямото ценово намаление. Свръхпредлагането доведе до падане на цените. Това обаче привлече публика с по-ограничени възможности и по-заможните туристи, логично, си тръгнаха. Те вече не смятат България за своята дестинация. И отидоха в Турция, в Кипър.

Районът около Варна пък страда от дъмпинговите цени на Южното Черноморие. Например един от големите немски туроператори, ако преди 3 - 4 години е водил със самолети туристи към летищата във Варна и Бургас при съотношение почти 50 на 50, това лято съотношението е 5 към 1 в полза на Бургас.

Наричам цените по Южното Черноморие дъмпингови, защото са смешни. Не може в силния сезон пакет ол инклузив да струва по-малко от 20 евро на ден на човек. Цените тук, във Варна, са по-нормални, по-високи. Е, може, разбира се, да се погледне и по друг начин на този проблем - дъмпинговите цени привличат туристи, които е по-добре да не са тук.

Варна има предимство с това, че е по-близо до Румъния. През последните години този пазар запълва позициите, които губим на западноевропейските пазари. В България посрещаме около милион румънци, от които поне 600 000 идват за морския сезон. Дори сега през октомври, хотелите които продължават да работят на север, са пълни точно с румънци.

Ако погледнем статистиката до края на август, успехът на този сезон идва от увеличението на гостите от Русия, Украйна, Молдова и Беларус. Тези пазари и донякъде Македония, Сърбия и Израел компенсират отлива от другите пазари. През последните две години имахме голямо увеличение на гостите от Полша и Чехия, но през този сезон започнахме да даваме назад. Не е изключено обаче заради кризата да е намалял броят на туристите от тези две държави като цяло и от тук да идва и намалението към нашата страна.

- Подобри ли се качеството на обслужването през този сезон?
- Ще отговоря така - нека сравним два петзвездни хотела у нас и в Турция. Ако българският е върху площ от 3 декара, там е върху 30 декара, има парк, зеленина, плажът е облагороден, никой не те преследва за чадъри и шезлонги, басейнът е съобразен с броя на гостите. Иначе хотелът като качество и обзавеждане е същият. Проблемът у нас е в планировката на територията. От там я няма атмосферата, която търсят по-богатите гости. Един хотел отпред, един отзад, няма въздух. Направихме качествени хотели, но на смачкано пространство.

- Какъв е изходът тогава?
- Пазарът ще го покаже. Но вече има случаи, в които позакъсали хотелиери продават собствеността си на съседа, чийто бизнес върви. Той вече има възможност да разчисти пространство и съответно да привлече по-различни туристи. Но това не става от днес за утре, а ще стане примерно през следващите 10-ина години.

Както презастроихме, така и ще се редуцира легловата база, но това ще го направи пазарът, а не държавата със сила. Всъщност през последните години ние нямаме туристическа политика. Само в края на 90-те години имаше такава и то за приватизацията. Имаме три примера - "Албена", "Златни пясъци" и "Слънчев бряг", раздържавени по три различни начина. Единствено "Албена" се съхрани, въпреки че тя също страда от ниските цени на юг. Но работи добре и комплексът предлага много приличен продукт. Там има простор, зеленина.

На „Златните пясъци“ какво стана - 20 години една пречиствателна станция не може да бъде построена и проблемът да се реши. В "Слънчев бряг" пък така и не се разбраха за инфраструктурата. В момента всичко е от днес за утре и е пълен хаос.

- Хотелиерите масово предлагат пакетите ол инклузив, а вече започнаха да се чуват позиции, че това не е най-добрата политика. Какво е Вашето мнение?
- За мен ол инклузив политиката е нож не с две, а с три остриета. Всъщност това е установено още в началото на 90-те години на миналия век в Тунис. Там въвеждат масово тези пакети, после са направили анализ и е установено, че броят на туристите е нарастнал, само че приходите за държавата са спаднали. Освен това са намалели доходите и на собствениците на заведения за хранене, както и на търговците. Може би само хотелите са по-добре - по-голяма заетост и, вероятно, по-големи приходи, защото затварят туристите вътре.

Ние тръгнахме по тази плоскост, но нямаме друг избор - Турция, Кипър, Гърция, навсякъде се предлага този продукт. При нас проблемът е, че цените ни са ниски. Всяка година се повтаря - или същият пакет услуги на по-ниска цена, или запазваме цената, но в пакета влизат повече услуги. А вече се предприема и друга стъпка - същият пакет услуги, но за повече клиенти. Например отстъпките за деца - беше до 12 години, този сезон беше до 18 години, догодина може да стане до 20 години. Накрая и 40-годишните може да ги броим за деца.

- Как виждате бъдещето на бранша?
- Въпреки кризата секторът действа, повечето хотели печелят. Смятам, че в следващите 5 -10 години ще има окрупняване, преразпределение на собствеността. Ще останат по-кадърните собственици. Ще има редуциране на предлагането, ще се събарят и хотели. Качеството ще се повиши, от там - и цените. Така че нещата ще си дойдат на мястото, но благодарение на пазара, а не на някаква разумна държавна политика, каквато всъщност трябваше да имаме през всичките тези години.

* член на Управителния съвет на Варненската туристическа камара, заместник-председател на сдружение "Култура и туризъм на българския Североизток" Стоян Маринов и преподавател в Икономическия университет във Варна