Министърът на културата Найден Тодоров във Фейсбук:

Тези дни, в резултат на едни казани в определен контекст мои думи, се заговори за национална стратегия, нови реформи и прочие. Радвам се, особено за повдигането на темата за стратегията, защото нейната липса е болезнена.

В изказаните мнения се визират основно изкуствата, а не културното наследство. Ок, нека поговорим за тях.

И да, трябва Национална стратегия, защото преди да я има, не може да се говори сериозно за ново (ре-) формиране на културния сектор.

Преди това, обаче, се опитайте да си отговорите на някои основни въпроси. Защото едва след като се отговори на тях, ще можем да започнем да мислим за Стратегия.

Това не е тема за фейсбук. Но понеже всички пишат и четат тук, ето ви и въпросите за размисъл, представете си, че работите в парламента и се пробвайте да отговорите:

1. Предвижда ли се през следващите няколко десетилетия държавата да има директно взаимодействие с културата у нас?

a. Държавата работи активно за формирането на културния ландшафт.

b. Държавата работи чрез своите инструменти – държавни културни институти и оставя независимите културни организации да формират ландшафта според своите пазарни нужди.

c. Държавата създава законови рамки и не се меси във формирането на ландшафта, това правят независимите организации и общините по места, според своите нужди. Държавата поддържа няколко представителни културни института.

2. Как да се финансира културата у нас през следващите десетилетия – съществуват ли основните изредени форми на финансиране, какви са процентните съотношения между тях в културния ландшафт и как са разпределени?

a. Държавата финансира чрез целева субсидия.

b. Държавата финансира на проектен принцип.

c. Държавата финансира през общините чрез целева субсидия.

d. Държавата финансира през общините на проектен принцип.

e. Държавата създава условия за частно финансиране.

f. Публично-частно партньорство.

3. На какъв принцип е подчинена политиката на публично финансиране на културния сектор?

a. Фокусиране в един или няколко основни центъра и преобладаващо финансиране за тях, създаване на един или няколко големи културни хъбове, служещи като създаващи обща представителна картина за културата в България. Културните събития в останалите населени места се финансират общините съобразно местните потребности.

b. Създаване на условия за развитие на културата в различните населени места, според регистрираните данъчни приходи в съответните региони – размера на общите платени данъци е пропорционален на публичното финансиране на културния сектор (силна икономика=силна култура).

c. Анализ на проблемите и потребностите по региони и насочване на публични финанси в културата на съответния регион съобразено с потребностите на региона и политиката на държавата, без значение от наличието/отсъствието на финансовата възвращаемост.

4. Каква е законодателната политика за насърчаване на частния сектор – в две посоки:

a. Как се предвижда да се насърчават частните икономически структури да подпомагат културния живот в страната - дългосрочно и краткосрочно (културните организации и събития).

b. Какво е отношението към частни културни структури и как се предвижда да бъде насърчавано тяхното създаване и издържане – чрез проекти (публични средства) или чрез частно финансиране (спонсорство, дарения)

5. Как се формира културната политика?

a. Централизирана (общодържавна) културна политика чрез директни държавни задачи, насочваща методика за публичните структури, обвързани с културната политика публични програми за финансиране на проекти.

b. Децентрализирана културна политика – общините формират собствена културна политика съобразно с потребностите по места, независимите организации изграждат свои политики на пазарен принцип.

6. Кои видове културни институции и в какво съотношение съществуват, при кои и в каква степен държавата участва като финансиране и формиране на политика?

a. национални,

b. държавни,

c. регионални,

d. общински,

e. обществени,

f. частни и независими

7. Кое е приоритет/условие, за съществуването на културни институти с публично финансиране?

a. Наличие на достатъчно потенциална публика в населеното място

b. Наличие на достатъчно възможности за финансово обезпечение в региона

c. Наличие на сграден фонд за съответната структура

d. Наличие на исторически традиции

e. Наличие на достатъчно местни кадри за съществуването на института

f. Наличие или липса на подобен институт в региона

8. Каква е представата за наличието на държавни културни институти?

a. Без държавни културни институти.

b. Държавни културни институти в столицата, други форми извън нея.

c. Държавни културни институти в столицата и големите регионални центрове, други форми извън тях.

d. Държавни културни институти по места при заварено положение, без значение дали е балансирана мрежата.

e. Мрежа от държавни културни институти в цялата страна, категоризирани според населените места.

f. Предоставяне на временен статут на държавен културен институт с публично финансиране при изпълнението на определени условия/изисквания или на проектен/конкурсен принцип за определен времеви период.

9. Каква е дългосрочната визия за развитие на изкуствата?

a. Създаване на пазарно ориентирани културни организации, които създават и разпространяват продукции, носещи финансова възвращаемост. Създаване на стабилен пазар за изкуства и развлечение.

b. Създаване на социално ориентирани културни организации, които създават и разпространяват продукции, провокиращи емпатия и определени ценности. Субсидирана културна мрежа, зависима от външни финансови стимули.

10. Какви са основните принципи на контрол спрямо публичните културни организации? Какво и доколко се контролира (финансова политика, административна политика, социална политика, творческа политика)?

a. Централизиран контрол (ниво министерство).

b. Държавен контрол чрез регионални центрове.

c. Контрол, осъществяван от местната власт.

d. Контрол от Обществен съвет/Борд.

e. Самоуправление, без контрол от изпълнителната власт.

11. Какъв да е основният вид собственост/управление на културните организации?

a. Корпоративен

b. Кооперативен

12. Каква е собствеността (на сградния фонд) на културните институти?

a. Държавна за държавните, Общинска за общинските.

b. Държавни институти в общински сгради.

c. Собственост на института.

d. Държавна/Общинска – отдадена за стопанисване и управление.

e. Институт и сграда – две отделни юридически самостоятелни лица.

13. Какви са приоритетите към публичните структури в културния сектор (кои от изброените), в каква степен и в какъв порядък?

a. Икономика – приходи, разходи, баланс между двете, привличане на спонсорства и дарения, участия във европейски и други проекти.

b. Администрация – численост на персонала, състояние на материалното имущество, брой изяви на ангажираните артисти.

c. Образование – спектакли пред детска аудитория, лектории, съвместна дейност с училища и университети, майсторски класове и конкурси, сцена на младия изпълнител.

d. Представителност – имиджови събития, участие в медийни мероприятия, договори с радио- и телевизионни станции и вестници, участия в събития от местна и национална значимост, гостувания на фестивали, задгранични турнета.

e. Социално присъствие – ангажиране на хора в неравнопоставено положение, подпомагане с дарения или безплатни мероприятия на домове за сираци и домове за възрастни хора, преференции за учащи се и пенсионери.

f. Забавление – изнасяне на популярни концерти, площадни мероприятия, участия с „мечки“.

g. Художествени критерии – високо ниво на художествено изпълнение, представителни солисти и диригенти, представяне на високо стойностни произведения от български и чужди автори, поръчки за нови произведения, цикли със световна класика.

14. Каква е степента на участие на общините в културния живот и по какъв начин?

a. провеждане на координирана политика съвместно с държавата.

b. собствени културни политики, свързани с местните особености.

15. Какво е законовото отношение на общините към културните институти по места?

a. Подпомагане на съществуващи държавни и независими културни организации на проектен принцип.

b. Подпомагане на публични (държавни, регионални) културни организации чрез целева субсидия и независими на проектен принцип.

c. Развиване на собствени културни организации.

d. Паралелно развиване на собствени и подпомагане на останалите чрез общински програми (фонд Култура) и/или целево финансиране.

16. Откъде се очакват бъдещите кадри в изкуствата?

a. От обучение на млади кадри у нас.

b. От идващи в България чуждестранни кадри.

c. Паралелно собствени и чужди кадри.

17. Каква е политиката за изграждане на бъдещи кадри (за да не изчезнат културните институти от само себе си поради липса на кадри) – кои от изброените и в какво съотношение?

a. Професионални училища

b. Професионални паралелки

c. Школи към културните институти

d. Любителски школи към читалищата

18. Каква политика се предвижда, за да се повиши културното и образователно ниво на средностатистическия гражданин на Република България?

a. Часове по музика/изкуства в училищата.

b. Групови занимания в общообразователните училища (театър, танц, хор, оркестър)

c. Вътрешно-културен туризъм.

d. Време за култура в националните медии, рубриките за култура във вестници и списания.

e. Регламентиране на разпределението на средствата по СБКО в различните публични сфери на държавата.

19. Каква е ролята на държавата в опазването и грижите за културното наследство?

a. Държавата е собственик и се грижи.

b. Държавата е собственик, отдаващ за управление.

c. Държавата контролира процесите, без да бъде собственик.

d. Държавата създава законови и икономически условия и не се меси.