На 6 април 885 г. във Велехрад приключва жизненият път на Свети Методий

На 6 април 885 г. във Велехрад приключва жизненият път на Свети Методий. Методий заедно с брат си Свети Константин-Кирил създават глаголицата и правят най-важните преводи на християнските богословски книги. В навечерието на успението на Свети Методий в Националната библиотека “Св.Св. Кирил и Методий” бяха открити две изложби, посветени на глаголицата и кирилицата, и на Свети Методий Славянобългарски. Патрон на събитието е вицепрезидентът Илияна Йотова, предава БНР. 

"Голи са без книги всичките народи понеже без оръжие не могат с врага на нашите души да се сразят.” Това е заветът на по-малкия от двамата братя Свети Кирил Философ, който се е запазил през вековете", припомни директорката на Националната библиотека доц. Калина Иванова при официалното откриване на събитието, посветено на 1140 години от успението на Свети Методий.

"Ето как ние българите, закърмени с глаголица сме насърчили учениците на Солунските братя да създават своята азбука, а те не свой ред с благодарност да я кръстят на учителя си Кирил", каза доц. Иванова. 

Свети Методий е по-големият от двамата братя, създали славянската писменост. Методий е по-мъдрият, по-улегналият, двигател на създаването на глаголицата, подчерта вицепрезидентът Илияна Йотова.

"Когато във Велехрад той умира през 885 г., в житието се казва: "Събра се народ от безчислено множество, хора, които го изпроводиха със свещи, плачейки за добрия учител и пастир. Мъже и жени, малки и големи, богати и бедни, свободни и роби, вдовици и сираци, чужденци и студенти, недъгави и здрави. Всички оплакаха оногова, който беше всичко за всички, за да спечели всички", посочва тя. 

Йотова припомни многобройните мисии, в които Свети Методий участва приживе - Моравската мисия, срещата с папа Адриан II в Рим.

"Длъжни сме пред паметта на нашите първоучители, апостоли, да продължаваме знанието за тях. За съжалени, в някои страни особено в Средна Европа, особена в страните около нас, делото на Светите братя Кирил и Методий, приключва със смъртта на Методий във Велеград. Оттам в техните учебници и образователна система, особено в средното образование, не се казва нищо за продължителите на това. Не се казва нищо за хората, които опазваха и развиха делото на светите братя, нито дума за техните ученици, нито дума за голямата държавническа роля на Цар Борис, по чието време се създават двете книжовни школи Търновската и Охридската", допълни вицепрезидентът.

След официалното откриване посетителите имаха възможността да видят два оригинални ръкописа, свързани с паметта на Свети Методий. Д-р Бояна Минчева е ръководител на Направление "Ръкописно-документалното наследство" на Националната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий" обясни, че двата експоната ще бъдат включени в по-голяма изложба за делото на Светите Братя, която ще бъде открита на 13 май.

"Единият е ръкопис от първата половина на XXIII в. Представлява изборен Апостол, в който са включени славословия за Св. Методий. В този перагмент е включен тропар на Св. Методий от най-ранната служба на светеца, изписана най-вероятно от Константин Преславски. Другият документ е един по-късен документ, свързан с историята на славяните и политическите проекти на духовни лица, оглавени от Арсений IV. Този проект е свързан с обединението на славянските народи и извозването на тяхното освобождение.

В книгата са включени ликове на светци, духовни лица и светски владетели, които са почитани сред цялото славянство. Става дума за XXVIII в., като сред тях е подреден и Свети Методий, който не е до брат си Кирил, а до Св. Ефрем - архиепископ сръбски. Това не е необичайно, защото двамата братя имат еднаква тежест и святост сред всички славянски народи по онова време", казва д-р Минчева. 

Освен, че един от документи се съхранени върху пергамент и трябва да се съхранява в помещение с температурно-влажностен режим те са ценни и поради това, че са пряко свързани с българската история и българската културна памет.

Българският принос в културата на славяните през Средновековието до модерната епоха е акцент в изложбата "Азбука и история" на проф. Вася Велинова.

"Идеята е да покажем България като родина на кирилицата, която след това става общата славянска азбука на всички средновековни славянски държави. И най-важното е да покажем, че азбуката в онази епоха е била не само графичен феномен, но и инструмент за идентичност, за опазване на националната идентичност и етническа неприкосновеност и в този смисъл азбуката е не само лингвистичен, но и културен феномен", допълни тя. 

Според проф. Велинова историческите събития намират отражение в промяната на азбуките през годините.

"Когато България приема християнството при цар Борис, българите все още нито са разполагали със собствена азбука, нито с преводи на свещените текстове - на говоримия от народа език. Създадената азбука от Кирил и Методий - глаголицата е била мислена за азбука за западните славяни от Великоморавия. Но историческите събития и политиката на тамошните владетели предопределят съдбата на учениците на Свети Методий след смъртта му през 885 г", казва още тя. 

Върху 22 пана изложбата “Азбука и история” показва ръкописи, епиграфски материали - едни от най-ценните епиграфски находки край манастира в село Равна, осъществени от проф. Казимир Попконстантинов, който заедно с доц. Аксиния Джурова е консултант на изложбата.

Изложбата е предназначена за широк кръг от любители на културната история, на българското средновековно минало. Хора, които се интересуват писмеността, от краснопис и средновековно писмо, за да се види този голям духовен дар, който българите са дали на света.