Надеждата на всички нас е конфликтът и военните действия да се разрешат сравнително бързо, казва финансист №1

Министърът на финансите Георги Клисурски коментира очаквания скок на цените на горивата и влиянието му върху българската икономика. „Основната цел е да защитим българските граждани и българския бизнес от потенциалния голям скок в цените на горивата, а съответно и на всичко друго, тъй като знаете, че горивата са основна суровина и се отразяват на повечето други стоки", каза служебният министър на финансите Георги Клисурски в предаването „120 минути“ по бТВ.

Той добави, че при продължаващи високи цени на петрола „цените на колонките вероятно ще се увеличат между 20% и 25%.“ 

Клисурски обясни, че разработват анализи как цените биха се повишили при определено покачване на цените на суровия петрол, като добави, че засега по-скоро разглеждат варианти на увеличения от 70 долара на барел, което е стойността преди конфликта в Иран, на 90 до 100 долара на барел средногодишно. До 150 долара си признавам, че по-скоро го възприемаме с доста песимистичен вариант и се надяваме да не се стига дотам, но имаме различните варианти, посочи министърът.

По думите му, например, ако дългосрочно, в следващата година цените се повишат около 100 долара на барел и останат такива, тогава цените на колонките на бензиностанциите вероятно ще се увеличат между 20 и 25 процента. Надеждата на всички нас е конфликтът и военните действия да се разрешат сравнително бързо, Ормузкият проток да бъде отпушен сравнително скоро и целият ценови шок, който наблюдаваме на световните пазари да стихне, посочи Клисурски.

Той обаче отбеляза, че ако средносрочно за годината цените се задържат около 90 и 100 долара на барел, тогава общо в българската икономика инфлацията би нараснала с между 0,9 и 1,5 процентни пункта. Ако инфлацията в момента е 4 процента, тя би била 5 - 5,5 процента, обясни той.

Относно подкрепата във връзка с повишаването на цените на горивата, Клисурски припомни, че правителството има пакет от мерки, който се очаква тази седмица Министерският съвет да приеме.

На въпрос откъде ще дойдат средствата за това, Клисурски коментира, че дали става въпрос за компенсиращи мерки, дали за всички други разходи в държавата, най-добрият отговор и решение трябва да бъде редовен бюджет. Редовният бюджет е най-доброто решение, удължителният бюджет е по-скоро като коловоз, който позволява на влака да се движи в абсолютно същата траектория, докато редовният бюджет би могъл да промени траекторията и когато имаме тези допълнителни разходи в хода на 2026 година, новият редовен бюджет би казал кои разходи се извършват и как те се финансират, обясни той.

Клисурски коментира още, че парите в крайна сметка винаги идват от бюджета, което е всъщност от българските граждани. Затова по думите му е толкова важно всички допълнителни разходи да бъдат изключително внимателно предложени, а не просто защото изглеждат добре популистки. В петък парламентът прие на първо четене удължителния закон за бюджета, но позволи три дни срок за предложения между първо и второ четене до понеделник, припомни министърът, добавяйки, че според него целта е депутатите да предложат допълнителни разходи - към общини и към всякакви видове, сравнително популистки. Тези разходи, които те биха предложили в понеделник, всъщност допълнително ще натоварят бюджета в рамките на неприет редовен такъв и според мен това е неотговорно поведение, каза Клисурски.

Министър Клисурски изрази надежда държавата да не остане с удължителен бюджет до есента. Ако след следващите избори в парламента не се оформи ясно управленско мнозинство, което да приеме редовен бюджет, ако ние все още сме в този служебен кабинет, ще предприемем мерки по предлагане на редовен бюджет, макар и без мнозинство в парламента, което да ни подкрепя, именно с целта да може да има приет редовен бюджет към средата на годината, каза още финансовият министър.