Газовите хранилища в ЕС са запълнени едва на 72% при обичайни 90%, газът е поскъпнал със 140% от февруари, а петролът се търгува значително над 100 долара за барел. Европа е изправена и пред недостиг на дизел, за който допринасят украинските удари по руските рафинерии. Дори войната в Персийския залив да приключи днес, последиците ще се усещат с месеци. „Животът в Европа няма да бъде лесен нито тази, нито следващата година“, предупреждава директорът на Международната агенция по енергетика Фатих Бирол в интервю за „Ал Джазира“.

Европа навлиза в зимата с исторически ниски газови запаси и не може да понесе допълнителни сътресения в доставките, предупреди ръководителят на Международната агенция по енергетика (МАЕ) Фатих Бирол на фона на нарушенията в световните вериги за доставки, предизвикани от войната на САЩ и Израел срещу Иран.

В разговор с „Ал Джазира“ в кулоарите на международна конференция в Берлин в сряда Бирол заяви, че всички региони са засегнати от прекъсванията на енергийните доставки през Ормузкия проток. Европа обаче е особено уязвима и през следващите месеци вероятно ще се сблъска с поскъпване на втечнения природен газ — дори мирът в Персийския залив да бъде възстановен още днес.

„Най-добрият ден за прекратяване на огъня беше вчера“, каза енергийният икономист, чиято агенция консултира богатите си държави членки и координира действията при извънредни ситуации.

„Обикновено преди зимата европейските държави разполагат с големи газови запаси, но запасите, с които навлизаме в тази зима, са много под историческите средни стойности“, заяви той. Бирол добави, че Европа се конкурира за газ с азиатските държави, които са още по-зависими от Близкия изток.

„Мисля, че ако зимата е сурова, може да видим по-високи цени на природния газ в Европа“, каза Бирол и допълни, че все по-политическият характер на енергетиката засилва несигурността. „Животът в Европа няма да бъде лесен нито тази, нито следващата година.“

Европейските държави отдавна разчитат на вносен газ за производството на електроенергия за промишлеността и за отоплението на домовете през студената зима. Преди войната през Ормузкия проток преминаваше близо една десета от втечнения природен газ, доставян на континента. Иранските нападения срещу плавателни съдове обаче доведоха до рязък спад на вноса.

С настъпването на зимните студове газовите хранилища на Европейския съюз са запълнени едва на 72% при обичайни 90%. Според анализатори недостигът се равнява на енергията, необходима за захранването на между 10 и 12 милиона домакинства.

Според медийни публикации енергийните министри на ЕС вече обсъждат дали да призоват домакинствата и предприятията да ограничат потреблението си.

Бирол заяви, че отдавна е обмислял опасностите от зависимостта от Ормузкия проток. По думите му стандартният въпрос, който често задавал на кандидатите за работа в агенцията, бил: какво биха направили, ако протокът бъде затворен още днес?

Последиците едва ли са изненадващи. Ескалациите по алтернативния маршрут през протока Баб ел Мандеб само са влошили положението, добави той.

„Как мислят световните лидери?“, попита роденият в Турция Бирол с обичайния си сдържан тон.

„Наистина съм разочарован, че правителствата не предприеха необходимите мерки. Сега всички бързат, предприемат действия; държавите от Близкия изток строят нови тръбопроводи, разширяват новите тръбопроводи, които заобикалят Ормузкия проток… Но според мен тези усилия трябваше да бъдат положени много по-рано.“

Дългогодишната прекомерна зависимост на Европа носи своята вина

ЕС, чиито остаряващи рафинерии през последните години преработват по-малко суров петрол, е изправен и пред недостиг на вносни рафинирани продукти. Сред тях е дизелът, който задвижва товарния транспорт, селското стопанство и промишлеността на съюза.

Бирол заяви, че украинските нападения срещу руски рафинерии също са сред причините за задаващия се недостиг на дизел. По думите му около една трета от руските доставки са спрели.

Когато през март държавите от Групата на седемте (Г-7) се договориха да пуснат на пазара 400 милиона барела суров петрол и дизел от стратегическите си резерви, именно Бирол координира излизането на тези извънредни запаси на световните пазари. Това е третият случай, в който той трябва да ръководи освобождаване на извънредни резерви след руското нахлуване в Украйна през 2022 г. 

По думите на енергийния икономист години наред агенцията му е предупреждавала, че съюзът е прекалено обвързан с руските горива и че твърде рано се е отказал от ядрената енергия, която осигурява на държавите собствен източник на енергия и по-силни позиции.

Когато Русия нахлу в Украйна, предупрежденията му се потвърдиха, след като Москва намали газовите доставки в отговор на санкциите. ЕС планира окончателно да прекрати използването на руски газ, но на фона на кризата в Персийския залив държави членки като Франция отново увеличиха поръчките си.

Буферите срещу поскъпването се изчерпват

Експерти от сектора посочват, че извънредните резерви, пуснати на пазара, могат да помогнат само за ограничен период. Според някои оценки те ще покрият едва няколко месеца.

Бирол обаче заяви, че агенцията му е отчела реален ефект — спад с 20 долара на стремително растящите петролни цени непосредствено след като по-рано този месец държавите от Г-7 се договориха да освободят 100 милиона барела суров петрол и дизел.*

Цените обаче отново вървят нагоре. Газът е поскъпнал със 140% от февруари, а суровият петрол сорт „Брент“ се търгува значително над 100 долара за барел.

Каквото и да се случи сега, последиците от войната ще се усещат с месеци, подчерта Бирол. Той добави, че тя безвъзвратно е променила начина, по който енергийните ресурси ще се доставят по света.

Войната променя и европейската политика, отбеляза Бирол. Русия използва газа като оръжие. А популистки партии от Франция до Германия се възползват от растящия обществен гняв, за да представят утвърдените управляващи като некомпетентни.

„Никога досега не съм виждал мрачната и дълга сянка на геополитиката да господства толкова силно над енергийния сектор“, сподели Бирол. „Светът е преминал през много трудни периоди, но този е най-тежкият по отношение на господството на геополитиката над енергетиката. В момента на енергетиката не се гледа като на бизнес, а като на средство за политическо влияние. Като човек от енергетиката това ме тревожи.“

ЕС все още разполага с около 80% от извънредните си запаси и Бирол се надява да не се наложи да ръководи четвърто освобождаване на резерви. Световното снабдяване обаче не може да понесе повече сътресения, предупреди той.

„Наистина се надявам двата протока скоро да бъдат отворени безусловно. В противен случай в енергетиката не ни остават много буфери, с които да продължим да задържаме цените на равнище като днешното“, заключи той.

Източник: azureedge.net