Отец Стивън Фрийман, свещеник в Американската православна църква, автор на книги и популярния блог Glory to God for All Things, гостува в подкаста „Машинните сесии“ на писателя Пол Кингснорт. В разговора той нарича модерността „ерес“, определя изкуствения интелект като „Дисниленд“ и „ад“ и подчертава, че единствената противоотрова е древният път на Църквата – радикална любов, живот в граници и приемане на смъртта като Божи дар.

„Модерността е протестантска ерес“, заявява отец Стивън Фрийман.

„„Ерес е, че ние търсим нов свят в Христос (разбиран като човешки проект за „изграждане“ на света в Негово име бел. ред.), но Царството Божие е дар, който е Сам Христос. А в много от протестантския свят ще чуете често една молитва, в която се говори за „изграждане на Царството“. Но ти не можеш да построиш Царството. Царството е дар от Бога. Нямаш тухлите, с които да го изградиш, освен ако не го секуларизираш…“

Той обяснява, че именно тук се крие коренът на модерните утопии:

„Една версия на секуларизацията е Маркс… Модерността има различни утопични видения, включително че човешките същества могат да бъдат преработени, преизмислени. Да бъдеш човек е традиция. Това се предава. Научаваш го от други човешки същества. Не можеш да го изобретиш сам.“

Според Фрийман модерността отхвърля този естествен път и го заменя с изкуствени проекти. За изкуствения интелект Фрийман е категоричен:

„Изкуственият интелект е забавление. Той е преструвка. Той е Дисниленд. Той е: мога да живея вечно… цялата тази глупост. Но ще умреш.“ Според него технологичното обещание за безсмъртие е пагубно: „Ако имаше начин да се качи човешкият ум… това би било ад.“

Той подчертава, че АИ е обречен и на материален провал:

„Изкуственият интелект е изключително скъп и прахоснически… Той ще рухне.“ Причината според него е проста: „Истинската машина на модерността е банкомат… онтологията на модерността са парите.“

Срещу илюзията за контрол отец Фрийман противопоставя християнската перспектива:

„Ние не сме в управлението. Не можеш да управляваш изхода на историята. Изходът на историята бе разкрит в смъртта и Възкресението на Христос.“

Той определя като заблуда модерния лозунг „да направим света по-добро място“:

„Няма да направиш света по-добро място. Това е модерна лъжа.“ Вместо това съветва: „Направи следващото добро нещо… и остави Бог да прави сметките.“

Противоотровата е древният път на Църквата:

„Радикална любов, което означава да положа живота си за ближния… да приема границите и да направя дом за онези, които не са били обичани.“ В крайна сметка, казва той: „Не бъди Бог. Бъди човек. Христос разкрива какво е да бъдеш истински човек.“

Фрийман говори и за духовното значение на смъртта:

„Смъртта е и дар от Бога. Тя поставя граници на злото. Ако не знаеш, че ще умреш, няма да знаеш и как да живееш.“ Опитът му като хосписен капелан го е убедил: „Голямата ми цел е да умра добре. Да умра като християнин.“

Той припомня, че Църквата оцелява дори в най-мрачни времена:

„Имаше литургии, които се отслужваха в ГУЛАГ тайно. Имаше литургии и в Аушвиц. Това е, което доведе и падането на комунизма. Когато изкуственият интелект изчезне и рухне, ще отслужим литургия, за да го отбележим.“

„Църквата не е проект за промяна на света, а светът е мястото, където човек намира спасение в Христос.“

Източник: СПЖ