Финансираните от „Отворено общество“ и „Америка за България“ НПО-та на кръга „Капитал“ са инкубатори на кадри, с които превзема Темида

На входа и на изхода. На този принцип, на който беше реализирано източването на държавните предприятия преди да бъдат продадени на безценица по времето на приватизацията при кабинета „Костов“, действа и машината за дезинформация и пропаганда на Джордж Сорос и наместника му у нас – олигарха и ръководител на кръга „Капитал“ Иво Прокопиев.

Приликата далеч не е случайна – все пак именно Костов превърна Прокопиев в милионер за една нощ. Той пък от своя страна създаде „дълбока държава“, която минира демокрацията в България, окупирайки и информационния поток, и ключовите за функционирането й институции и на входа, и на изхода.

Един от най-емблематичните примери за това са опитите да овладее съдебната система и да я вземе в плен с една единствена цел – да я превърне в бухалка срещу хората, които се противопоставят на домогванията му и в инструмент за индулгенция на кръга „Капитал“. С тази задача от години е впрегната цялата пропагандна мрежа, изградена от Прокопиев, като половин дузина НПО-та функционират само и единствено да облъчват общественото пространство с мантри за „съдебна реформа“.

Но не такава, която наистина ще направи правосъдието по-бързо, справедливо и ефективно, а такава, каквато си я представя наместникът на Сорос у нас – овладяна от кадри на кръга „Капитал“ на всички ръководни постове в Темида. Едва ли ще има изненадани от факта, че въпросните НПО-та са захранвани от щедри грантове по линия на „Отворено общество“ на Джордж Сорос и „Америка за България“. А някои – и по линия на партньори по олигархични интереси на Прокопиев като банкера, фалирал КТБ и избягал в Сърбия от правосъдието у нас Цветан Василев. 

Как действа машината?

Най-просто казано – отвън и отвътре. През свои хора системата, и през НПО-та, подаващи сигнали и водещи дела, които в повечето случаи изненадващо предвид т.нар. система за случайно разпределение на делата се озовават в крайна сметка именно при първите. Предимно на по-горните инстанции, за да бъдат решени по „правилния начин“.

Въпросните НПО-та пък стоят и на входа, и на изхода на Темида.

Организациите са поне дузина, но най-знаковите са „Български хелзинкски комитет“ (БХК), Програма „Достъп до информация“, „Български институт за правни инициативи“ (БИПИ), Фондация „РискМонитор“, „Правосъдие за всеки“ и „Антикорупционен фонд“ (АКФ).

Всички те функциониращи единствено и само благодарение на щедрите финансови инжекции, получавани през годините от „Отворено общество“ на Джордж Сорос и „Америка за България“ в размер на милиони. Шампион по грантово финансиране е „Антикорупционният фонд“ с общо 5 051 305 лева, налети в него от „Америка за България“ и „Отворено общество. Следван е от БИПИ с 3 760 083 лева от двете фондации. В Хелзинкския комитет са налети 2 528 751 лева, при това само от Соросовото „Отворено общество“. Програма „Достъп до информация“ е взела общо 1,85 млн. лева от „Отворено общество“ и „Америка за България“.

С по-скромни, но пак възлизащи на стотици хиляди са останалите организации, като особено иронично е, че преди няколко години фондация „Риск Монитор“ взе 810 000 лева от „Америка за България“ за обучение на спецпрокуратурата при положение, че именно под натиска на НПО-тата от кръга „Капитал“ и на политиците, създадени от него, през 2022 г. спецправосъдието беше закрито.

Тук е моментът да се подчертае, че в техния хор и опорки за съдебна реформа по олигархичен модел се включва от създаването си преди няколко години и БОЕЦ – организация, маркирала старта си със снимка на управителя й Георги Георгиев с Цветан Василев в белградски хотел.

Инкубатор на кадри

Като изключим БОЕЦ, което играе ролята на мегафон на опорките, спускани от Василев и от кръга „Капитал“, останалите НПО-та са обвързани освен със соросоидно финансиране и с общи членове и учредители.

А също и с ролите, които играят – от една страна на организации, заливащи прокуратурата и съда със сигнали срещу опоненти и хора, противопоставящи се на опитите на Прокопиев да държи цялата държава в плен на мрежата си за пропаганда и източване на публичните ресурси чрез влияние в политиката през подставени политици. От друга – за инкубатор на кадри за политиката и съдебната система, през които кръгът „Капитал“ да задълбочава влиянието си.

Безспорно най-емблематичният пример за подобен инкубатор на кадри е БИПИ, уредило с поста правосъден министър двама свои представители – създателя си Христо Иванов и личната му асистентка Надежда Йорданова. Пак с БИПИ, а също с БХК и „Риск Монитор“ е свързана автобиографията и на доскорошния български съдия в Европейския съд по правата на човека в Страсбург Йонко Грозев.

Съдът в Страсбург

Важно е да се уточни, че когато сигналите, подавани от НПО-тата, финансирани от Сорос и менажирани от наместника му в България Иво Прокопиев ударят на камък в българската правосъдна система, те обичайно поемат именно към Съда в Страсбург.

22 от съдиите там (изпратени от общо 16 европейски държави) бяха уличени в тежки зависимости от Сорос в доклад на двама френски учени от Европейския център за право и правосъдие през 2020 г. Докладът беше за периода 2009-2019 г., като двама от цитираните магистрати, произлизащи от НПО-та, финансирани от Соросовото „Отворено общество“, бяха българските представители в съда – Здравка Калайджиева, която беше наш представител там до 2014 г. и Йонко Грозев, който пое поста й през 2015 г.

Според авторите на доклада, докато те бяха там България е била своеобразен лидер по конфликт на интереси, като от общо 313 отвода на съдии за въпросните десет години, 66 или една пета от случаите са били именно на българските представители.

Тук е моментът да се подчертае, че решенията на Съда в Страсбург са важен елемент, използван от машината за пропаганда на Прокопиев, за да бъдат прокарвани опорките му за „съдебна реформа“. Така например решението по делото, заведено срещу България от роднините на покойния прокурор Николай Колев, беше използвано, за да се прокара механизмът за ограничаване на правомощията на обвинител №1, който по-късно беше обявен за противоконституционен от КС.

Йонко Грозев, чийто мандат приключи преди малко повече от година, беше наложен впрочем като кандидат за съдия в Страсбург, докато правосъден министър у нас беше именно Христо Иванов.

А сега – след завръщането си в България, е сред хората, готвени от Прокопиевия кръг „Капитал“ за номинация за главен прокурор. За поста се спряга и друг виден представител на соросоидната мрежа в България, управлявана от олигарха Прокопиев – Андрей Янкулов от „Антикорупционния фонд“. Друга организация, записала се в печалната история на опитите на Прокопиев да овладее Темида с разполагането на удобни хора на ключови постове. Подобно на БИПИ и „Антикорупционния фонд“ се разписа със „свой“ правосъден министър – настоящият депутат от ДБ Атанас Славов.

Полет над олигархично гнездо

Това обаче далеч не са единствените организации, служещи за инкубатор на кадри на Прокопиев за съдебната власт. Също толкова значима за плановете му е ССБ – „Съюз на съдиите в България“, който едва ли е нужно да уточняваме, че също е щедро финансиран с грантове от „Америка за България“ на обща сума над 1 млн. лева. Негови членове са под 10% от съдиите у нас, но за сметка на това организацията – далеч не случайно – има непропорционално по-голямо представителство на възлови ръководни постове в Темида.

В това число и начело на Върховния касационен съд, който в продължение на 7 години придоби славата на „частен съд“ на Прокопиев благодарение на доскорошния си председател и член на ССБ Лозан Панов. Бившият председател на Съюза – Калин Калпакчиев пък беше член на Висшия съдебен съвет, а след като свърши мандата му там зае поста на апелативен съдия.

Като такъв ще бъде запомнен със скандалното решение да пусне предсрочно от затвора осъдения за убийството на студента Андрей Монов австралиец Джок Полфрийман. Решение, взето в откровен конфликт на интереси предвид общите партньорства на ССБ с БХК и факта, че именно Българският хелзинкски комитет лобираше за освобождаването на Полфрийман.

Сега ССБ отново е на нисък старт да изпрати свой представител по върховете на съдебната система – лансираната и от БХК съдийка от  Владислава Цариградска, която още миналата година направи заявка, че иска да стане поне зам.-главен прокурор. Цариградска в момента е съдия в плевенския окръжен съд, но в района е известна главно с връзките си с кримиконтингента там по линия на съпруга си, а в национален мащаб и с факта, че е наричала убития Мартин Божанов-Нотариуса на малко име - Марти. В машината за пропаганда и задкулисно влияние на Иво Прокопиев обаче подобни тъмни петна в биографията са не пасив, а актив.  

Еврочиновник, през който „уреждаха“ България с негативни доклади от ЕК, се приюти в АКФ

От 2018 г. един от основните играчи в тази стройна машина за овладяване на съдебната система от наместника на Сорос у нас Иво Прокопиев е „Антикорупционният фонд“ (АКФ). Организацията, част от чийто екип е бившият журналист от „Капитал“ Николай Стайков, а също и вече описаният Андрей Янкулов, играе ролята на свързващо звено между медиите на кръга „Капитал“ и интересите на Прокопиев в съдебната система.

От една страна АКФ прави разследвания срещу опонентите на олигарха, от друга подава сигнали по тях до прокуратурата, от трета дава становища по т.нар. „съдебна реформа“, а от четвърта, когато резултатът от някое дело, свързано с интересите на Прокопиев, не е позитивен, подава жалби в Страсбург. Така например, в отчета си за 2023 г. от АКФ са посочили, че са се жалвали пред Европейския съд по правата на човека заради отказ на антикорупционната комисия у нас да им предостави информация.

На този фон, съвсем не е изненадващо, че от няколко години председател на съвета на АКФ е Юри Тавание – холандецът, който в продължение на десетилетие (от 2008-2018 г.) отговаряше за механизма за мониторинг и наблюдение на страната ни в представителството на ЕК в България. Като такъв прокарваше в годишните доклади по напредъка ни в съдебната реформа всички негативни за страната опорки и манипулации, обслужващи амбициите на Прокопиев за овладяване на Темида.

В крайна сметка, след като връзките му с НПО-тата от кръга „Капитал“ и по-специално с БИПИ и Христо Иванов бяха осветени, Тавание беше освободен от поста си в представителството на ЕК. Малко по-късно отпадна и мониторинговият механизъм над страната ни.

Петя Николова, БЛИЦ