Идеологията на консервативните републиканци е коренно противоположна на философията на Сорос

Тодор Токин, „Труд news“

Миналата седмица „ДПС-Ново начало“ предложи да бъде създадена временна комисия за установяване на факти и обстоятелства за дейността на Джордж Сорос и Александър Сорос и техните фондации на територията на България, финансиращи български физически и юридически лица и неправителствени организации, както и установяване на свързаността им политически партии, магистрати, образователни институции, медии, бизнес структури органи на държавна власт. Фондацията „Отворено общество“ закри представителството си в Будапеща, и в Русия дейността ù не е желана. Какво свърши Сорос в годините на демокрация у нас и защо атаките срещу него зачестиха - разговаряме с Димитър Луджев, един от шефовете на „Отворено общество“ у нас от създаването ù до 1999 година.

На 7-13 февруари 1997 в.“168 часа“ публикува статия  за фондацията на Сорос със заглавие „Луджев: Ние сме партизаните на Сорос“.

Сега с проф. Луджев разговаря Тодор Токин. 

- В интервю за „168 часа” от 13 февруари 1997 година казвате „ние сме партизаните на Сорос“, господин Луджев... Това е озадачило и самия Сорос...
 - И мога пак да го заявя. Ние бяхме хората, които осъществяваха неговите идеи и цели на фондация „Отворено общество“. Тази фондация беше в цяла Източна Европа, включително и в Москва. „Партизанин“ е точната дума (б. р. В политическия речник „партизанин е убеден член или поддръжник на политическа партия и не е склонен да прави компромиси с политическите си опоненти), защото ние действително споделяхме неговите идеи за подпомагане на създаването на отворено общество, което е негова идея, концепцията за която разработва през 50-те и 60-те години на миналия век.

- Как влезе Сорос в България? 
- Беше януари или февруари 1990 година. От американското посолство ми се обади културният аташе и каза, че Джордж Сорос пристига в България и би искал да се срещне с мен в хотел „Балкан“. Отивам там, никога не бях ходил преди, и се срещнах с един много светъл човек с добронамерено излъчване. Каза, че би искал да основе фондация „Отворено общество“ в България и би искал аз да бъда негов личен представител. Бях много впечатлен от него. Говорихме за целите на фондацията и какво трябва да се осъществи. Каза какво се прави в унгарската фондация, която тогава беше най-напредналата.

- Какво стана по-нататък? 
- После отиде да се срещне с министър-председателя Андрей Луканов, защото фондацията трябва да се създаде с решение на правителството. След два дни се срещнахме отново в хотела и той ми каза, че правителството на Луканов било много отворено за идеята, че ще осигури равностойност на неговото дарение от един милион долара в български левове за фондацията и че в съвсем скоро време Министерският съвет ще вземе решение за нейното учредяване. Сорос бе предложил Стефан Тафров за изпълнителен директор, а Луканов бе предложил Георги Прохаски. Сорос каза, че Тафров се е изказал ласкаво за Прохаски и той стана третият директор. През май Румен Воденичаров бе ходил до Ню Йорк и не знам какво бе приказвал там със Сорос, но Сорос поиска да го направим и него изпълнителен директор.

- Каква бе концепцията на Сорос за „Отворено общество“? 
- Неговата концепция бе, че фондация „Отворено общество“ трябва да подпомага разрушаването на закритите общества и да подпомага прехода към отворени общества, като се създаде модерно гражданско общество. За тази цел най-важното е образованието, образователни програми, подготовка на мениджъри, подпомагане на културата, на писатели и интелектуалци, подпомагане на свободната мисъл, на свободната преса. В началото бяха такъв тип програми. По-късно преминахме към институционални програми, не само да се дават стипендии, но и да се създадат институции. И най-напред създадохме Нов български университет, като се използва опитът на Централния европейски университет в Будапеща.

- А какви хора влязоха в ръководните органи на „Отворено общество“? Валентин Вацев ми бе казал в едно интервю, че Сорос е привличал хора от вторите ешелони на БКП или техни деца? 
- Такова нещо въобще не е имало, Вацев си измисля глупости, въобще не допускахме хора от БСП. През цялото време на ръководни места бяха хора, свързани със СДС. Директорите си посочваха хора. Аз например посочих Антонина Желязкова, която свърши много нещо с работата с малцинствата. После почнахме да създаваме бизнес съвети, културни съвети и отново подбирахме хора, свързани с демократичните сили. Не си спомням някоя фигура от ляво да е била някъде, не на ниско, на високо ниво не е имало човек, свързан с БСП.

- В същата статия от в. „168 часа“ се поставя въпроса за участието на Сорос в януарските събития от 1997 година, които доведоха до падането на правителството на Жан Виденов...
- Никакво участие няма Сорос. И в други страни той никога не се е ангажирал в такива събития. Неговите фондации винаги са подпомагали процеси, без да се включват пряко. Той беше изключително доволен от нашата фондация, даже в книгата, която издаде през 1992 година, е написал, че българската фондация има най-голям прогрес и е постигнала най-много в този период на време спрямо другите фондации. Ние подпомагахме демократичните сили, пряко в политиката не сме се бъркали. Понеже става дума за 1996-97 година, подпомогнахме кампанията за избора на Петър Стоянов за президент като спонсорирахме няколко електронни и печатни медии. Това бе нашето участие в политическия процес тогава. Когато десет журналисти бяха уволнени от националното радио, ние подготвихме програма, за да отидат те в Дарик радио. Такива действия сме предприемали. Изпратихме група студенти, начело с Емил Кошлуков, за обучение в Америка, няколко интелектуалци получиха стипендии - Владо Тодоров, Иван Кръстев, Александър Кьосев. По такъв начин помагахме, пряко пари за избори не сме давали.

- Да се върнем пак към „168 часа“ от 13 февруари 1997 година. Там се твърди, че през март 1996 година в хотел „Империал“ на „Златни пясъци“ при силна охрана Сорос е присъствал на съвещание на ръководството на българската фондация „Отворено общество“. Неговата директива била „да се подкрепят всички културни издания, които заемат опозиционно поведение към сегашното ръководство на страната“, т. е. към правителството на БСП. Въпросът ми е - дали тогава още са били планирани януарските събития, които се случиха година по-късно? С негови пари ли бяха финансирани те?
- Не. По настояване на варненския клуб на фондацията там се проведе заседание на управителния й съвет, на тези заседания Сорос присъстваше всяка година. Обсъждахме въпроси на фондацията, както си му е редът, след което имахме частен разговор в апартамента на Сорос, на който присъствахме аз, Богдан Богданов и Прохаски, където обсъдихме политическата обстановка в страната. Говорихме за това, за предстоящите предварителни избори за президент между Желю Желев и Петър Стоянов. Сорос искаше да се информира, той винаги е следял с интерес какво става в България. Това беше, нищо конкретно не сме решавали. Не е вярно, че с негови пари са финансирани събитията пред декември 96-та и януари 97-ма, това е комунистическа версия. Знам, че са финансирани, но не от него. Парите бяха американски, минаха през една-две банки, но не бяха на Сорос. Някъде през март в разговор с американската посланички тя каза, че са положили много усилия за сваляне на правителството на Виденов.

- И все пак е имало подготовка, организацията бе правена от доста време...
- Е, да. В края на май или началото на юни 1996 година посланикът на САЩ Монтгомъри ме срещна с двама представители на американската администрация. Обсъдихме ситуацията в България и възможностите за свалянето на правителството на Виденов и идването на опозицията на власт. Отварям скоба - още през юли 1995 година, когато бях във Вашингтон, имах среща в Държавния департамент, на която се разбра, че американците са крайно раздразнени от новата политическа ориентация на българското правителство, ако си спомняш, тогава те прокламираха създаването на оста София-Белград-Москва. МВФ бе предложил споразумение, което ако Виденов го приеме означава закриване на банки, на над 60 и няколко предприятия, рестрикция на доходите, което да доведе до недоволство. А ако не го приеме, Фондът няма да отпусне пари, а България беше много закъсала поради управленската политика на Виденов и компания. Почнахме да обсъждаме въпроса кой ще управлява. Моето мнение бе, че трябва да се състави едно преходно експертно правителство, може и на коалиционна основа, но без партийни лидери. Разбрах, че американците са се срещали и с Тодор Вълчев, и Андрей Луканов. Доколкото разбрах после от Монтгомъри, всички са били съгласни с това, което предложих. Двамата от американската администрация се върнаха през септември и казаха, че трябва да бъде създадено едно коалиционно технократско правителство и да бъде въведен валутен борд, който да ограничи възможностите на българските политици да крадат. БСП бяха закрили по най-брутален начин банки и създадоха голям хаос. Тръгна инфлация и недоволство и всичко вървеше към провал. Не случайно споменах Андрей Луканов, защото той бе вътре в цялата работа и затова го разстреляха, преди да замине за Щатите...

- Последната ми среща с него беше някъде към 24-25 септември 1996 година в хотел „София“ на купон по случай годишнина на „Труд“. И главният редактор Тошо Тошев каза на колегите - взимайте по една чаша и отивайте да забавлявате гостите. Тръгнах аз и намирам Луканов и д-р Дертлиев в един ъгъл. „А-а хванах ви, какво заговорничите“, попитах ги. Луканов се усмихна и каза - е, много добре знаеш за какво - за несъстоялата се социалдемокрация. После много сериозно добави - Тодоре, следи събитията. Заминавам за САЩ и като се върна... Следи събитията. И на 2 октомври бе убит.
- Да, той беше забъркан там. Американците казаха, че трябва да се предприемат съответни действия. И ако говорим тук за „Отворено общество“, фондацията спонсорира пътуването на Иван Костов и Александър Божков до Швейцария, където се срещнаха със Сорос и той ги убеди да приемат валутния борд и коалиционно правителство. Те са приели, само че след това, доколкото разбрах по-късно, германците, които фактически поемат създаването на валутния борд, са настояли да няма коалиционно правителство, а да бъде правителство на ОДС (Обединените демократични сили). А ОДС беше спонсорирано от фондацията „Конрад Аденауер“.

- Какво е влиянието на Сорос в момента? 
- Трудно мога да ти кажа, не го следя много. След 1999-та прекратих връзката си, когато напуснах управителния съвет. Иван Кръстев обсеби Сорос тогава. Не ми се струва обаче да има чак такова влияние, каквото му приписват. Да не изказвам предположения, но аз мисля, че цялата работа е заради неговата поддръжка на ЛГБТИ, която е прекалено влиятелна и в ЕС, и в САЩ. В Либералния интернационал, където бях аз, повечето бяха такива.

- Коя партия или партии в момента в България продължава да бъде свързана със Сорос?
- Негови хора би трябвало да има в „Да, България“, може би и в ДСБ. Много хора бъркат дейността на „Отворено общество“ с USAID - Американската агенция за международно развитие, чиято дейност бе замразена. Фондацията „Америка за България“ няма нищо общо с „Отворено общество“. В тази фондация би трябвало да има хора от „Продължаваме промяната“.

- А защо е тази повсеместна атака срещу Сорос сега, не само в България?
- Тя започна от САЩ, с Тръмп имат противоречия още от първия му мандат. Сорос винаги е бил свързан с Демократическата партия. А цялата идеология на консервативните републиканци е коренно противоположна на философията на Сорос. Това е едно от нещата, които не се знаят в България. В Републиканската партия преобладава т. нар. консервативен реализъм още от Рейгън и Буш-баща, чийто основни външнолитически идеи е за сътрудничество, за търсене на баланс на интересите, по-малко ангажиране на Америка с износ на демокрация и полицейски функции, Америка да бъде по-толерантна спрямо другите култури. Докато демократите са изключително агресивни, те продължават да поддържат идеята, че САЩ трябва да бъдат стожер на световната демокрация, като техните демократични ценности, за които говори фон дер Лайен и другите, трябва да бъдат усвоявани с всички средства. Демократите се много нетолерантни и агресивни спрямо традиционните ценности. Те са за ЛГБТИ, за еднополовите бракове, за поддържане на емиграцията, за абортите, които са точно обратните на консервативния реализъм. Сорос е един основните спонсори на тези либерални фондации в Америка и в Европа, които проповядват този тип либерални ценности под флага на толерантността, но все повече и повече политически течения и настроения в САЩ и Европа се обявяват срещу тях. Това са фундаментални разлики, Тръмп е един от говорителите на това течение. Той говори с езика на работническата класа и въобще на средния бял американец и затова е толкова популярен. В Европейския парламент сблъсъкът между тези две философии е фундаментален - и по отношение на емиграцията, и по отношение на зелената сделка. Там ЛГБТИ лобито е по-силно дори от еврейското.

Димитър Луджев е роден на 27 март 1950 г. в Бургас. Завършва Висшия икономически институт през 1979 г., специалност “Политикономия”. Работи като научен сътрудник в Института по история на БАН.
От 1990 г. е член на СДС и участва в Кръглата маса. Избран е за народен представител в 7-о Велико народно събрание и за заместник министър-председател в коалиционното правителството на Димитър Попов. През 1991 г. е избран за народен представител в 36-ото Народно събрание и за министър на отбраната в правителството на Филип Димитров.
През май 1992 г. подава оставка заради влошени отношения с министър-председателя. Напуска също СДС и парламентарната му група и основава партията Център “Нова политика”, която по-късно прераства в Либерален съюз “Нов избор”. След оставката на правителството на Любен Беров през 1994 г. е предложен за министър-председател, но не получава нужната подкрепа при гласуването в парламента. През 1997 г. “Нов избор” е сред учредителите на коалицията Обединение за национално спасение. Луджев е избран за народен представител в 38-ото Народно събрание.
Професор, доктор. Има множество научни публикации. Автор е и на книгите “Град на две епохи”, “Революцията в България 1989-1991 г.”, “Преходно време”.