Във вторник Европейският съюз трябва да премахне последните пречки пред Хърватия за приемане на еврото, позволявайки първото разширяване на Еврозоната от почти десетилетие, предава Associated Press.

Финансовите министри на ЕС планират на среща в Брюксел да одобрят три закона, които ще проправят пътя на Хърватия да стане 20-ият член на еврозоната на 1 януари 2023 г. Последната страна от ЕС, която се присъедини към европейската зона с единна валута, беше Литва през 2015 г.

В 27-членния ЕС приемането на еврото предлага икономически ползи, произтичащи от по-дълбоките финансови връзки с другите членове на валутния блок и от надзора на Европейската централна банка.

По-осезаемо това означава, че никой от сегашните 340 милиона жители на еврозоната, които посещават Хърватия, вече няма да трябва да обменя парите си в хърватски куни.

Приемането на еврото носи и политически ползи, тъй като споделената валута е най-амбициозният проект на Европа за интегриране на националните държави, давайки им място в ядрото на ЕС. Това означава място сред вземащите решения в ЕС.

Създадено през 1999 г. от 11 държави, включително Германия и Франция, еврото премина през седем предишни разширявания, започвайки с Гърция през 2001 г.

Привлекателността на членството в еврото се отразява от последните три разширения, които вкараха в Еврозоната балтийските държави между 2011 и 2015 г. През този период еврозоната се мъчеше да овладее дълговата криза, която Гърция беше предизвикала и която заплашваше с разпадане на валутния съюз .

Комбинацията от европейски спешни заеми за пет финансово уязвими страни членки и обещанието на ЕЦБ да направи "каквото е необходимо", за да спаси еврото, позволи на валутния блок да устои на турбуленцията и да излезе по-силен.

Присъединяването към еврото изисква всяка страна да изпълни набор от икономически условия. Те са свързани с ниска инфлация, стабилни публични финанси, стабилен обменен курс и ограничени разходи по заеми.

Хърватия е относително малка и бедна страна, така че влизането й в еврото ще има ограничени международни икономически последици. Страната има население от около 4 милиона души и богатство на глава от населението, което при 13 460 евро (13 500 долара) миналата година е по-малко от половината от средното за еврозоната.

Въпреки това, на фона на войната в Украйна и забързаното кандидатстване на Киев за членство в ЕС, предстоящото приемане на еврото от Хърватия изпраща потенциално важен политически сигнал.

Самата Хърватия също води война в началото на 90-те години по време на разпадането на Югославия. Страната кандидатства за членство в ЕС през 2003 г. и се присъедини към блока през 2013 г. Това стана и последното разширяване на ЕС.