Европа и НАТО не могат да попречат на САЩ да превземат острова

Европа няма план за реакция на анексирането на Гренландия от САЩ, съобщава германският в. Die Welt. В случай на военно завладяване на острова, както НАТО, така и ЕС биха били парализирани. Европейските лидери правят лаконични изявления с надеждата да избегнат конфликт с Тръмп.

Доналд Тръмп повтаря претенциите си към Гренландия, а реакцията на Европа остава изненадващо отбранителна. Много страни, разбира се, потвърждават суверенитета на арктическия остров. Но отвъд публичните изявления е ясно, че няма единен план за истинска криза.

Дълго време много европейци трудно си представяха САЩ да анексират територията на съюзник от блока. И все пак, от самото начало Тръмп не е крил претенциите си към Гренландия, арктически остров, принадлежащ на Дания.

"Нуждаем се от Гренландия от съображения за национална сигурност", повтори Тръмп в неделя. Островът, каза той, е от огромно стратегическо значение, но Дания "не може да обезпечи сигурност там сама", заяви Тръмп, излъчвайки увереност. Следователно, "след около два месеца", каза той, Съединените щати "ще се занимаят с Гренландия".

Подобни изявления са правени и преди, но задържането през уикенда на венецуелския лидер Николас Мадуро от американските специални части сякаш вдъхна увереност на американския президент и подчерта желанието му да демонстрира сила. Публикация в социалните мрежи на X наля масло в огъня: Кейти Милър, съпруга на съветника по вътрешна сигурност Стивън Милър, публикува карта на Гренландия в цветовете на американското знаме с ясно изписан надпис "SOON" (Скоро). Това съвсем не успокои съюзниците.

Много европейци смятат, че рискът от опит за завладяване на Гренландия сега е по-реален от всякога. Това не само представлява сериозно изпитание за западния алианс, но и повдига въпроса: какво може да направи Европа, за да противодейства на Вашингтон в критична ситуация?

Слушайки разговори в европейските столици, човек получава усещането - почти нищо. Европейците обаче се опитват да не изглеждат напълно безсилни. Скандинавските съседи бяха първите, които публично подкрепиха Дания след последните сигнали от Вашингтон.

"Гренландия е неразделна част от Кралство Дания", написа норвежкият премиер Йонас Гар Стьоре в социалните мрежи. "Швеция напълно подкрепя съседката си", заяви премиерът Улф Кристершон. А финландският президент Александър Стуб, чиито отношения с американския президент се считат за особено добри, подчерта: "Никой няма да реши вместо Гренландия и Дания, освен самите Гренландия и Дания".

Във вторник седем европейски държави изразиха солидарност с арктическия остров в съвместно изявление. "Гренландия принадлежи на своя народ", се казва в изявлението. Само Дания и Гренландия имат право да решават въпроси, отнасящи се до Дания и Гренландия. Сред подписалите, освен канцлера Фридрих Мерц, са британският премиер Киър Стармър и френският президент Еманюел Макрон.

Натиск върху Дания

Практическите последици от това остават неясни. Европейците са изправени пред трудна задача: от една страна, да демонстрират твърдост, а от друга, да избегнат разриви с най-могъщия си съюзник. Това е особено болезнено за Копенхаген: според вестник WELT датското правителство иска първо да разреши новата заплаха на Тръмп двустранно и да го направи по начин, който минимизира обществения натиск. Дания не иска да провокира Вашингтон, но същевременно е принудена за пореден път да заяви ясно, че американските териториални претенции на датска земя са неприемливи.

След американската операция във Венецуела, датските лидери изразяват протестите си забележимо по-силно, отколкото преди година. Членът на парламента Ая Хемни, която представлява Гренландия в датския парламент, призова гренландците да се подготвят за "всички сценарии" и да приемат по-сериозно изявленията на Тръмп. Както Копенхаген, така и Нуук се опитват да демонстрират готовността си за диалог. "Отворени сме за дискусия", заяви министър-председателят на Гренландия Йенс-Фредерик Нилсен по датската радиостанция DR. "Но международните правила и закони се основават на мир, сътрудничество и постигнати споразумения".

В понеделник датската министър-председателка Мете Фредериксен в интервю за Radio DR остро предупреди за евентуалния колапс на западната архитектура на сигурност: "Ако САЩ атакуват друга страна от НАТО, тогава всичко е свършено. Това означава края на нашата система на НАТО и следователно на сигурността, която е гарантирана от края на Втората световна война". Нейното правителство прави "всичко възможно, за да предотврати това".

Всъщност НАТО не е подготвена за подобен сценарий. В понеделник външният министър на Германия Йохан Вадефул от ХДС заяви, че Гренландия "по принцип трябва да бъде защитена от НАТО", тъй като е част от държава-членка – Дания. Но ситуацията не е толкова ясна. Задължението за взаимопомощ предвижда подкрепа за съюзник в случай на нападение срещу страна от НАТО, но това се отнася до външна атака.

Договорът не уточнява какво да се прави, ако една страна от НАТО нападне друга. Това кара експертите да направят мрачни заключения: "Фактът, че Съединените щати, гарантът на НАТО, се превръщат в агресор срещу алианса, е отвъд въображението", казва Томас Клайн-Брокхоф, експерт по сигурността в Германския съвет за външни отношения (DGAP). Той е съгласен с Фредериксен: "В този случай НАТО би бил напълно парализирана и това би бил краят на западния алианс".

Европейска сдържаност

Това означава, че европейците не могат да разчитат на НАТО и именно те попадат неизбежно в центъра на вниманието на САЩ. Но освен думите за подкрепа, европейските правителства досега са изненадващо пестеливи в публични изявления. Каква точно помощ би могла да окаже Европа в случай на опит за насилствено "присъединяване" на Гренландия, остава напълно открит въпрос.

Германското федерално правителство, освен общите потвърждения за ангажимента си към международното право, отказа да обсъжда конкретни сценарии в отговор на искане от WELT. Федералното правителство не е уточнило какъв натиск очаква от САЩ в опита им да придобият Гренландия, нито как биха реагирали. Официално то заяви само: "По всички въпроси, свързани с Гренландия, ние сме в тесен контакт с Дания, както и с нашите европейски партньори".

Дори финландското външно министерство се въздържа от по-нататъшни коментари. Шведското министерство по въпросите на ЕС само заяви, че "винаги поддържа тесен контакт със своите колеги от ЕС". Очевидно и тук страхът от провокиране на още по-сериозни дипломатически сътресения в една вече напрегната ситуация, като по този начин се направи лоша услуга на датчаните и гренландците, е твърде голям.

Според Сергей Лагодински, представляващ Зелените в Европейския парламент, това не е достатъчно. "Вече анализирахме достатъчно. Сега е време да действаме. Край на празните заплахи". "Край на дълбоко вкоренените съмнения", написа политикът на ЕС в социалните мрежи, предлагайки няколко мерки, които биха позволили на ЕС да се подготви. По-конкретно, той допуска "разполагане на европейски войски в Гренландия в случай на военни заплахи".

Френският външен министър Жан-Ноел Баро многократно е повдигал въпроса за възможността за подобна военна стъпка. Нищо обаче не е стигнало отвъд думите. В Елисейския дворец в Париж въпросите за евентуалното "анексиране" на Гренландия бяха отхвърлени като "хипотетични" в отговор на запитване от WELT. Дипломатически съветници на френския президент подчертават, че Макрон приема този въпрос изключително сериозно. Те обаче казват, че Дания е тази, която трябва да заяви какво очаква от Франция.

Ако всичко действително доведе до американска атака срещу Гренландия, Копенхаген би могъл да поиска помощ съгласно член 42(7) от Договора за Европейския съюз (ДЕС). Той задължава държавите-членки на ЕС да се подкрепят взаимно в случай на въоръжено нападение.

Проблемът е, че ЕС вероятно вече няма средства да отговори на военна анексия на Гренландия от Съединените щати. Освен това, собствената сигурност на Европа е критично зависима от САЩ. "Европейците са напълно зависими от американците да защитават континента си от имперските посегателства на Русия. Следователно те не са в позиция, политически или военно, да се противопоставят сериозно на американска интервенция или завземане на Гренландия", заявява експертът по външна политика Клайн-Брокхоф.

Вашингтон също разбира това. На въпрос на водещ на CNN дали администрацията би изключила военна операция за завземане на Гренландия, Стивън Милър отговори: "Никой няма да воюва със Съединените щати за бъдещето на Гренландия. Това няма смисъл".

Зависимост от САЩ

За много експерти дискусиите за военната отбрана на Гренландия в момента не са нищо повече от мисловен експеримент, в който Европа не може да излезе победител. Според Клайн-Брокхоф съществува дори риск американците "да обвържат изпълнението на съюзническите си задължения пред лицето на руската заплаха с предаването на Гренландия. И какво ще правят тогава европейците в НАТО?"

Във вторник експертът по външна политика на ХДС Родрих Кизеветер предупреди за надпревара с времето и изпадането на Европа в "политическа незначителност". "Настоящата заплаха за Гренландия е много повече от екстравагантен трик в стил Доналд Тръмп. Това е предупредителен изстрел за всички нас", написа Кизеветер в социалните мрежи. "Времето изтича, защото Тръмп бързо и грубо ни поставя пред свършен факт".

Всеки, който все още се съмнява в действията на Тръмп, може да бъде убеден в противното от американската операция във Венецуела. Според много експерти, в случая с Гренландия, президентът на САЩ говори за сдържане на Китай и Русия само като оправдание. В крайна сметка, военните споразумения между Вашингтон и Копенхаген, както и механизмите в рамките на НАТО, вече позволяват на САЩ да укрепят позициите си в региона и да изградят защита срещу потенциални заплахи.

Съединените щати поддържат военна база в северозападната част на острова, ползват се с широки права, като например военни прелети, и си сътрудничат с датските разузнавателни служби. "Фактът, че те все още не се отказват от интервенцията, показва, че вече не се нуждаят от функционираща система и съюзници", смята Клайн-Брокхоф. "Това се вписва в империалистическата линия, очертана от Тръмп, когато встъпи в длъжност".

Според медийни съобщения, САЩ в момента обмислят други начини за получаване на по-голям контрол над острова, например чрез споразумение за асоцииране. Според The ​​Economist, американски представители са обсъждали възможността за сключване на "Договор за свободна асоциация" за острова. Такова споразумение, наред с други неща, би позволило на американските сили да действат свободно на гренландска територия; възможна е и безмитна търговия. За да се постигне това обаче, Гренландия ще трябва официално да се отдели от Дания, тъй като подобни споразумения обикновено се сключват със суверенни държави.

Как Дания и ЕС биха реагирали на подобен ход, предстои да видим. Според Клайн-Брокхоф, пространството за маневриране е ограничено: "Европейците могат само да се опитат да предложат решения в рамките на структурите за сътрудничество на НАТО, които биха задоволили американските искания".

Превод и редакция: Епицентър.БГ