Платото се простира на територията на Казахстан, Узбекистан и Туркменистан и в наши дни в него живеят малко на брой полуномадски племена

Платото Устюрт е едно от най-отдалечените и сурови места на планетата, с температури от минус 40 до плюс 40 градуса и почти никакви валежи. Пейзажът е предимно червеникава пустиня, солени сухи езера и отделни отвесни скали. То се простира на територията на Казахстан, Узбекистан и Туркменистан, като днес там живеят малобройни полуномадски племена. Археологическите разкопки обаче показват, че в миналото платото е било по-гъсто населено и преживявало значителен разцвет.

Навсякъде по Устюрт могат да се видят древни каменни конструкции, наричани "пустинни хвърчила". Те са от два или три реда камъни, подредени в кръг около плитка яма. Първите френски и британски пилоти ги забелязали през 20-те години на миналия век. Археолозите все още спорят за предназначението им - като жилища, огради за животни или места за ритуали. Някои структури са на повече от 2000 години, а местните разказват, че част от тях са се използвали за лов чак до средата на 20-ти век.

Най-широко приетата теория е, че "хвърчилата" са били капани за антилопа сайга, чиито стада номадските племена насочвали в структури с фуниеобразна форма. Там се ловували и други диви животни като азиатско магаре и овце уриал.

Посетителите най-често изследват частта на платото в Казахстан, в Природен резерват Устюрт, където се срещат редки животни, включително персийски леопард. Подобни структури са открити в цяла Централна Азия - от Саудитска Арабия до Йемен и Армения, като броят им достига близо 5000.