Двама американски конгресмени от Републиканската и Демократическата партия внесоха законопроект, който предвижда санкции и визови ограничения срещу лица, подкопаващи демократичните процеси, мира, стабилността и териториалната цялост на Западните Балкани. Инициативата засилва натиска върху сръбския президент Александър Вучич на фона на предстоящите избори и продължаващите антикорупционни протести в страната.

Членовете на Комисията по външни работи на Камарата на представителите Джо Уилсън от Републиканската партия и Бил Кийтинг от Демократическата партия внесоха в четвъртък двупартийния законопроект, наречен „SRBIJA Act“.

Уилсън обяви инициативата и в социалната мрежа X, където отправи остри критики към управлението на Вучич.

„Благодарен съм, че внесохме двупартийния закон SRBIJA! При президента Вучич Сърбия съзнателно се отдалечи още повече от върховенството на закона и се сближи с врагове на свободата като военнопрестъпника Путин, Китайската комунистическа партия и терористичния режим в Техеран. Въпреки масовите протести срещу корупцията правителството на Вучич заплашва да дестабилизира региона и отвъд него. Народът на Сърбия заслужава нещо по-добро“, написа републиканецът.

Законопроектът изпраща послание за подкрепа към ръководените от студенти антикорупционни протести, които продължават в Сърбия от близо две години. Те започнаха след трагедията на железопътната гара в Нови Сад през ноември 2024 г., когато при срутване на козирка загинаха 16 души.

Протестиращите разглеждат трагедията като следствие от по-широки проблеми, свързани с корупцията и начина, по който властите управляват големите инфраструктурни проекти.

Кийтинг подчерта, че законодателната инициатива ясно показва необходимостта Вучич и останалите представители на сръбските власти да постигнат напредък в борбата с корупцията и да противодействат на влиянието на Русия, Китай и Иран.

„Демокрацията, върховенството на закона и борбата с корупцията трябва да останат ключови стълбове в двустранните отношения между САЩ и Сърбия“, заяви той.

В текста на законопроекта Вучич е пряко критикуван за използването на прекомерна сила срещу протестиращите. Документът настоява за разследване и търсене на отговорност за трагедията на железопътната гара и изразява тревога от задълбочаващите се отношения на Сърбия с Русия, Китай и Иран.

„Съединените щати имат траен интерес от стабилна, демократична и суверенна Сърбия, ангажирана с регионалния мир и сигурност, здраво свързана с евроатлантическите институции и свободна от зловредно външно влияние“, гласи законопроектът.

Двупартийната инициатива срещу Вучич контрастира с традиционно добрите отношения между дългогодишния сръбски лидер и американския президент Доналд Тръмп.

Тръмп определя усилията си през 2020 г. за нормализиране на отношенията между Сърбия и Косово като една от важните мирни инициативи по време на управлението си. През май Вучич от своя страна публично подчерта широката подкрепа за американския президент сред сърбите.

Двамата президенти не са се срещали лично от 2020 г., но Вучич прие сина на американския държавен глава Доналд Тръмп-младши два пъти в Белград през тази година. През юли САЩ и Сърбия проведоха и първия си „стратегически диалог“, разглеждан като значително повишаване на равнището на отношенията между Белград и Вашингтон.

Уилсън и Кийтинг обръщат специално внимание на този диалог в законопроекта. Те настояват държавният секретар на САЩ да постави пред Белград четири основни въпроса - отношенията на Сърбия с Русия, Китай и Иран; гарантирането на свободни и честни избори; борбата с корупцията, обществените поръчки и реформите за върховенство на закона; укрепването на демократичното управление, свободата на медиите и свободата на събранията.

Ако държавният секретар не удостовери пред Конгреса необходимия напредък, законопроектът предвижда американската администрация да прекрати стратегическия диалог или да спре финансирането, свързано с него.

Вучич, който управлява Сърбия като премиер или президент през последните 12 години, обяви в края на юли, че ще подаде оставка в рамките на няколко седмици и че новите парламентарни и президентски избори ще се проведат на 18 или 25 октомври.

Остават опасения дали вотът ще бъде свободен и честен и дали изборите няма да бъдат използвани за затвърждаване на контрола върху властта. „Фрийдъм хаус“ определя Сърбия като „частично свободна“ и посочва, че през 2025 г. управляващата Сръбска прогресивна партия на Вучич постепенно е ограничавала политическите права и гражданските свободи чрез правен и извънправен натиск върху независимите медии, политическата опозиция и организациите на гражданското общество.