Годишно по 18 000 младежи ще влизат за задължително военно обучение по 2 месеца

Хърватският събор (парламентът) гласува за връщане на задължителната военна служба, за да се укрепи отбраната на страната на фона на нестабилността в света, включително руската инвазия в Украйна. 

Задължителната казарма бе премахната в Хърватия през 2008 г. година преди страната да се присъедини към НАТО, в опит армията да стне професионална. Към момента армията на страната е изцяло доброволческа сила, наброяваща над 7000 души на активна служба, като може да използва и до 6000 резервисти, които да служат до 30 дни всяка година.

"Наблюдаваме нарастване на различни видове заплахи, които изискват бързи и ефективни действия от страна на по-широката общност - обяви тази седмица пред Събора министърът на отбраната Иван Анушич от управляващата консервативна партия HDZ. - В лицето на всяка заплаха защитата на страната е от решаващо значение“.

За да стане промяната факт хърватските депутати измениха два закона. 84 депутати от присъстващите в 151 подкрепиха измененията в закона за отбраната, а 110 гласуваха за изменение на закона за службата във въоръжените сили.

Според промените, от 1 януари 2026 г. ежегодно около 18 000 младежи, навършили 18-годишна възраст ще бъдат набирани, за да преминат двумесечно военно обучение. Може да бъдат викани на служба и всички мъже до 30 г. Те ще се обучават на основни умения за оцеляване, на боравене с лично оръжие, на тактики и оказване на първа помощ. Обучението ще се провежда във военните лагери в Книн, Слунь и Пожега.

Жените ще бъдат освободени от повинност, а мъжете, които имат антивоенни убеждения ще имат възможност да служат три или четири месеца в граждански служби, включително екипи за реагиране при бедствия и аварии.

Редовните военнослужещи ще получават 1100 евро на месец, докато възнаграждението за онези, които ще бъдат на алтернативна гражданска служба, все още не е определено, но се очаква да е „значително по-малко“. Военнослужещите ще имат и предимство при кандидатстване за работа в публични и държавни институции след уволнението си.

Завихри се и дебат за възнагражденията. Опозицията от левицата заяви, че законът дискриминира жените и избралите гражданската защита, тъй като те ще получават по-малко пари ии няма да имат предимство при кандидатстване за работа в администрацията.