Близо седем от всеки десет работещи в Хърватия получават възнаграждение под средната заплата за страната, което поставя под въпрос способността на икономиката да задържи квалифицираните кадри. Това предупредиха представители на водещи синдикални организации и академичните среди по време на кръгла маса, организирана от Синдиката на научните работници и образователния синдикат "Препород", съобщава хърватската агенция ХИНА, цитирана от БТА

Според представените данни средната нетна месечна заплата през април е достигнала около 1550 евро, но почти 70% от наетите получават по-ниски доходи. От Независимите хърватски синдикати посочиха, че тази ситуация създава сериозни трудности за задържането на работната сила, особено на високообразованите специалисти.

Особено тежко засегнати от реформата в системата на възнагражденията са секторите на образованието и науката. По думите на представители на синдиката "Препород" новите коефициенти на заплащане са поставили тези професии сред най-ощетените, въпреки че над 80% от работещите в тях имат висше образование.

От Синдиката на научните работници и служителите във висшето образование смятат, че държавата разполага с необходимия финансов ресурс за повишаване на възнагражденията както чрез данъчни облекчения върху труда, така и чрез възможностите на държавния бюджет. Според организацията приходите на местните власти също показват, че съществува пространство за увеличение на заплатите.

Синдикалните представители предупредиха, че реалните доходи на работещите в публичния сектор продължават да се обезценяват под натиска на инфлацията. По думите им и частният бизнес има възможност да продължи да увеличава възнагражденията, което е важно условие за поддържане на потреблението и икономическия растеж.

Икономистът Виктор Вилевац от Икономическия факултет в Загреб предупреди, че ограничаването на публичните разходи и изоставането на ръста на заплатите спрямо инфлацията могат да окажат негативно влияние върху икономиката. Според него подобна политика става още по-рискова при евентуални нови външни или геополитически сътресения.

По време на дискусията синдикатите отправиха критики и към политиката на правителството по отношение на колективното трудово договаряне. Според тях сегашният подход отслабва позициите на работещите при договарянето на възнагражденията и условията на труд и изпраща негативен сигнал към частния сектор.

От Съюза на автономните синдикати на Хърватия призоваха колективното договаряне да остане основен инструмент за защита на доходите, като предупредиха, че призивите за по-строга фискална дисциплина, дерегулация и икономии отново набират сила както в Хърватия, така и на европейско равнище.