Луната на Юпитер все пак остава най-перспективното място за търсенето му извън Земята

Луната на Юпитер Европа е в краткия списък на местата в Слънчевата система, които се считат за обещаващи в търсенето на живот извън Земята. Причината за това е в нейния океан от течна вода, скрит под ледената ѝ повърхност. Ново изследване обаче повдига въпроси дали Европа всъщност притежава необходимите условия за обитаемост, предаде Ройтерс, цитирана от БТА.

Изследването, публикувано в сп. "Нейчър къмюникейшънс", оценява потенциала на океанското дъно на Европа за тектонична и вулканична активност, които на Земята улесняват взаимодействията между скалите и морската вода, генериращи основни хранителни вещества и химична енергия за живот.

След като са моделирали условията на Европа, изследователите са стигнали до заключението, че скалистото й океанско дъно вероятно е механично твърде солидно, за да позволи подобна активност.

Учените са взели предвид фактори като размера на Европа, състава на скалистото й ядро и гравитационните сили, упражнявани от Юпитер - най-голямата планета в Слънчевата система. Тяхната оценка, че вероятно има малко или никакви активни разломи на морското дъно на юпитеровата луна, предполага, че тя е безжизнена.

"На Земята тектоничната активност излага нови скали на въздействието на околната среда, където химичните реакции, включващи главно вода, генерират химикали като метан, които микробните форми на живот могат да използват", казва планетарният учен и водещ автор на изследването Пол Бърн от Вашингтонския университет.

"При липсата на подобна активност е трудно тези реакции да настъпят и да бъдат поддържани, което прави океанското дъно на Европа предизвикателна среда за живот", допълва Бърн.

Животът може да е възникнал на Земята преди милиарди години в динамичната среда около хидротермалните отвори на океанското дъно. Юпитеровата луна обаче може и да няма тези характеристики.

Европа, с диаметър от около 3100 километра, е малко по-малка от Луната. Смята се, че ледената й кора с дебелина 15-25 километра покрива океан с вероятна дълбочина 60-150 километра.

Европа е четвъртата по големина от 95-те официално признати луни на Юпитер и е с диаметър около една четвърт от този на Земята. Океанът й от солена вода в течно състояние обаче може да съдържа двойно повече вода от тази в океаните на нашата планета.

Юпитеровата луна притежава характеристики, които предполагат потенциални условия за живот.

"Има три основни фактора, които се считат за изключително важни за поддържането на живот - вода в течно състояние, органична химия и енергия", казва Бърн.

Океанът под повърхността на Европа отговаря на първото изискване.

Учените са идентифицирали органични химикали на ледената й покривка, като е много вероятно да има такива химикали и в океана, което съответства на второто изискване. А специфичната орбита на Европа означава, че Юпитер предизвиква приливно нагряване - третото изискване, отбелязва Пол Бърн.

През 2024 г. НАСА даде старт на мисията "Европа Клипър" с цел да проучи дали юпитеровата луна има условия, подходящи за поддържане на живот. Американската космическа агенция планира космическият апарат да извърши десетки близки прелитания край Европа, стартирайки през 2031 г.

"Макар геологията да функционира по подобен начин в цялата Слънчева система, се оказва, че всяко планетарно тяло, което сме изследвали, има някакъв уникален процес. Предвид това, което знаем за Европа, тя все още е най-доброто място за търсене на извънземен живот", пишат авторите на изследването.

Гравитационното притегляне на Юпитер влияе по различен начин на многобройните му луни. Йо - най-вътрешната му голяма луна, например, е вулканично най-активното тяло в Слънчевата система.

Гравитацията на Юпитер, съчетана с гравитационните сили на други луни, поражда мощни приливни сили върху Йо, генерирайки вътрешно триене и топлина. Европа обаче орбитира много по-далече от Юпитер, отколкото Йо.

"Ефектът от това приливно нагряване бързо намалява с разстоянието, така че макар да е достатъчно, за да предпази океана на Европа от замръзване, според нашите изчисления то не стига, за да деформира тектонично океанското дъно. Накратко, вероятно в дълбините на Европа не се случва нищо подобно на това, което става на Йо", казва още Пол Бърн.