Може и да сме пропуснали великите географски открития, но днес България наваксва с проучванията си на последното парче земя – Антарктида, като равна с другите нации без разделяне на територии.

Това заяви пред БГНЕС полярният изследовател и ръководител на българските експедиции до Ледения континент проф. Христо Пимпирев.

Разговаряме в професора в „щабквартирата” на българските полярници в Софийския университет преди началото на 30-ата юбилейна Българска антарктическа експедиция.

Аз винаги се вълнувам, когато отивам в Антарктида. Там съм си вкъщи. Даже не знам къде съм си повече вкъщи – тук или там. Тук ми е родина, все пак тук съм се родил, но пък там съм бил в много трудни условия. С моите колеги бяхме екип, работихме заедно, затова имаме тази база, затова сме уважавана нация. Антарктида е едно от малкото места по света, където ние българите работим като екип. Не си завиждаме, не си правим мръсни номера, защото всеки един зависи от другия, посочи проф. Пимпирев.

Още преди ЕС, България е пълноправен член на Антарктическия договор и управлява белия континент заедно с още 28 държави

За 30 години много неща се промениха и то за добро. Първата експедиция беше аматьорска, не бяхме готови, но стартът беше добре заложен с работата с две нации, откриватели на континента и с огромен опит в неговото изследване – Великобритания и Русия, спомни си професорът и продължи: Първите експедиции започнаха съвсем на шега след 5-годишно прекъсване след първата. Защото първата завърши 1988 година, а в края на 89-та падна Берлинската страна и тогава на никой, включително и на нас, не му беше да ходи до Антарктида. Нормално – сваляхме строя, в който живяхме затворени.

1993 година проведохме втората експедиция и я проведохме при съвсем нови условия. Вече беше възникнало гражданското общество, създадохме Антарктически институт като неправителствена организация, така че неправителственият сектор направи така, че България в момента да е една уважавана полярна нация в цял свят, категоричен е ученият.

1998 година стегнахме нашите два малки фургона, оставени от руския ледоразбивач „Михаил Сомов”. Контейнерът беше 18 кв. м., в който шест човека живееха, работеха, хранеха се и се спяха. Другият контейнер беше за склад.

Днес, на пилона за знамена пред основната сграда в българската база на остров Ливингстън няма място. През годините учени от повече от 40 държави са работили заедно с българските изследователи. Малка България помага и на страни, които нямат бази на ледения континент. Преди две години например имахме учени от Кипър. Имали сме учени от Северна Македония, непрекъснато имаме учени от Турция, припомни професорът.

Антарктида е външна политика и световна наука

Антарктида е първо външна политика. Държавите, които управляват този континент, дават десетки и стотици милиони долари и евро всяка година за техните антарктически програми. Но освен външна политика, Антарктида е и много сериозна наука, световна наука. От там идват едни от най-важните открития въобще за цялото човечество.

Ако няма учени на Антарктида, светът щеше да има доста неприятни последици, убеден е проф. Христо Пимпирев.

Там се откри изтъняването на озоновия слой. Континентът е най-голямата природна лаборатория в света, там учените имат идеални условия да изследват защо се случват глобалните проблеми на климата.

Там се правят експерименти за бъдещите космически полети. Антарктида е земният път към Космоса, към другите планети.

Българските учени, например, изследват микроорганизми в Института по микробиология в Пловдив, които са много резистентни на раковите молекули на левкемията. А чилийците вече патентоваха лекарство срещу рак с микроорганизми, които синтезират ензими в тази уникална среда, припомни професорът постиженията дошли от континента.

Няма как да не съм горд, че за последните 30 години България от една забутана държава в източния край на Европа, която се е забила в провинциализма, вече ръководи и командва заедно с другите големи страни един цял континент. Ние сме пропуснали великите географски открития, защото сме били в състава на Османската империя, но сега наваксваме с последното парче земя, където може да работим като равни с другите нации без да е разделено на територии, категоричен е той.

Миналата година много нации въобще не изпратиха експедиция заради ограниченията, породени от COVID-пандемията. България изпрати, макар от шест души, бяха свалени данните от апаратурата и си свършихме работата. Тази година ще проведем, надявам се, една съвсем нормална експедиция, посочи проф. Пимпирев, макар че ограниченията срещу COVID-19 действат. В Чили се изисква PCR тест и задължителна 7-дневна карантина.

Този петък, 19 ноември, за ледения континент заминават 15 души. В средата на януари 2022 г. ще замине научната група, която ще работи по 7 проекта.

Бъдещата полярна лаборатория на Антарктида се строи не за 21-и век, тя се строи за 22-и, за 23-и век, защото Антарктида ще я има

За първи път в тази 30-та експедиция ние ще работим с нашите съграждани мюсюлмани. Ще има четирима души от Родопите, които са строители. Те ще дойдат именно да поставят основите на тази лаборатория, която ще бъде за България. Православни, мюсюлмани ще строят основите на това, в което ще работят нашите деца и децата на нашите деца. Защото там България е над всичко, няма значение какъв си. Тази лаборатория ще бъде най-малко 300 кв.м. Тя ще бъде по-голяма от всички постройки, които са сега в момента на българската база. Но това не е някакъв прецедент. Всички антарктически нации в момента обновяват своите бази. Поляците почнаха отпреди 3 години и строят една база, която е като космическа станция. Тя струва най-малко 15 млн. евро. Така, че Полша, която все пак е една страна от бившия соцблок, дава 15 млн. евро за обновяването на своята база. Поляците не са глупави, за да дават толкова пари, те знаят за какво ги дават, коментира Пимпирев.

По думите му Антарктида е едно бъдеще на човечеството.

През октомври 2022 година научноизследователският кораб „Св. Св. Кирил и Методий” ще отплава от Варна през Босфора, Дарданели, Гибралтар, Атлантическия океан, Тихия океан, ще влезе в пролива на Дрейк и ще стигне до българската база на остров Ливингстън. По този начин България ще застане гордо на световната карта на морските изследвания. Досега ние бяхме една континентална държава, която си гледаше нашето полуезеро Черно море, докато другите изследват океаните. Затова с този кораб, който е закупен за 1,2 млн. лева, колкото струва един апартамент, нашето знаме ще се вее в световния океан и в южния океан на Антарктида, заяви доайенът в полярните експедиции.

Трябва да излезем в света, отвъд провинциалното мислене

Трябва да излезем в света, а не да бъдем провинциална нация в югоизточния край на Европа. Това става с инвестиции в образование, в наука, както се прави в другите страни от Европейския съюз. Все пак ние сме член на този Европейски съюз и то вече доста години. Стига сме седели на опашката, призова проф. Пимпирев.

Според него трябва да има промяна, да вървим напред и да не гледаме в миналото. Той изрази своя оптимизъм, че хората от настоящето гледат напред и по тази причина науката ще се развива все повече и повече.

30-ата експедиция ще се съсредоточи върху 7 проекта

В момента имаме 7 проекта, 2 от тях са в областта на медицината. Единият е за изследване на кожата – как се влияе от ултравиолетовото лъчение. Другият е за изследване на съня, съобщи ученият и обясни:

Установено е от разкази на полярници, че се сънуват много странни сънища по тези ширини – починали близки, които са като живи, аз също съм сънувал подобни. Неслучайно проф. Боян Биолчев кръсти неговата книга за Антарктида „Антарктида – окото на Космоса“, защото той толкова се беше впечатлил как сънува, че майка му и баща му влизат в стаята, където спим аз и няколко мои колеги. Това е интересен феномен. Затова „Окото на космоса“ – може би става въпрос за някакъв път към отвъдното. Другите проекти са в областта на геологията. Единият е геофизичен проект. Този район е много сеизмично активен – има действащ вулкан, много земетресения, има специална апаратура, поставена да изследва движенията на земната кора. Имаме и един геоложки проект, който ще изследва рудните минерализации в един съседен залив на нашия. Засега има мораториум върху тяхната експлоатация, но ние трябва да ги изследваме, защото не се знае кога този мораториум ще падне.

Има и три проекта, които са биоложки. Те са свързани с уникалното биоразнообразие и влиянието на климатичните промени върху живите организми.

Това ще се работи от средата на януари до края на февруари, началото на март. Средата на март ще затворим базата за идващата зима, разказа още професорът, а кога самият той ще замине отново към онази малка България, но на 13 хиляди километра от София, предстои след като се увери, че всички дейности по кораба „Св. Св. Климент и Методий” са подготвени./БГНЕС