България е най-тежко засегнатата страна в Европа от тютюнопушене.

По данни на СЗО в България най-голям процент от младите хора у нас пушат, а момичетата на 15 г. пушат повече от момчетата, което поставя под въпрос картата на репродуктивното здраве и демографското развитие. С тази цел организации, СЗО ще сезират МС, НС и Министерството на здравеопазването за борба с тютюневата индустрия. Това са основните изводи от представен на пресконференция днес в БТА доклад за борба с тютюневата индустрия.

Докладът "Токсична зависимост" е създаден с безвъзмездната помощ на Международния съюз за борба с туберкулозата и белодробните болести чрез програма на STOP - глобална инициатива за надзор над тютюневата индустрия, която се финансира от Bloomberg Philanthropies и е партньорство между Tobacco Control Research Group от Университета в Бат, Global Center for Good Governance in Tobacco Control, Международния съюз за борба с туберкулозата и белодробните болести и Vital Strategies.

Докладът и "Коалицията за живот без тютюнев дим" разкрива как работи механизмът за манипулация и вмешателство на индустрията в управлението, кои са посредниците.

Ема Грийн, старши програмен мениджър към Международния съюз за борба с туберкулозата и белодробните заболявания и ръководител на работата му в рамките на STOP, коментира, че в продължение на години на рамковата конвенция за борба с тютюна били парализирани за контрола заради вмешателство на индустрията. Тя смята, че дори има "възраждане на тютюневата индустрия". По думите й българското законодателство позволява на българските компании да я финансират с цел популяризиране в ущърб на всички българи. Ема Грийн бе категорична, че властите имат мандат да контролират тютюнопушенето, но се вижда нежелание да се действа решително.

Д-р Гергана Гешанова, председател на Коалицията за живот без тютюнев дим, също се спря на рамковата конвенция, която у нас не се спазва. Тя представи изследване на 180 източника, които показват, че тютюневата индустрия е генератор на идеи, които се виждат в идеите на поредица от посредници - адвокатски дружества, благотворителни организации, здравни организации - от там в становищата на министерства, до влиянието. "Тактиката е съпротива срещу всякакви увеличения на акциза, дори да се появи идея, се повдига вълна от противодействие да го спре, каза тя.

Акцент в дискусията днес - бездимните, нагревателни цигари. Д-р Гергана Гешанова коментира, че се представят като по-безвредни, а Михаил Околийски от СЗО ги определи "като най-голямото усилие на лъжата на индустрията".

Няма данни за намаляване на риска, има неподозирани рискове от употребата на нагреваемите цигари, които тепърва ще се изследват - употребата им в кина, театри, ресторанти почива на по-толерантно отношение към този вид цигари, смята той.

Експертите в дискусията отбелязаха и още един смущаващ извод в доклада - че рекламата и поддържането на тютюневата индустрия се поддържат от медии, центрове, НПО, дори благотворителни организации и Национална пациентска организация. Не се вижда и политическа воля за законови промени, както и увеличаване на акциза на цигарите.

Д-р Маша Гавраилова, старши експерт по политики към Коалицията и председател на сдружение "България без дим", посочи, че има подготвени законодателни текстове за спонсорството и има предложения в Закона за здравето да има текст в частта, където се говори за пациентски организации, в чл. 5 в закона за тютюневите изделия се предлага спонсорството изцяло да бъде забранено.

Тя добави, че държавните органи не са обучени да изучат рамковата конвенция, държавните служители не са обучени как да действат спрямо тютюневата индустрия - МФ, Митници, МОН трябва да въведат регламент за цени, контрабанда, реклама, здравно образование, тъй като не може само МЗ да свърши цялата работа. Експертът поиска и въвеждане на пълна забрана за реклама на тютюневата индустрия в страната, по думите й има подготвена такава, имало опити да бъдат подложени на обсъждане.

Експертите и представителят на СЗО за България съобщиха, че ще представят предложенията пред новия парламент и искания да се изгради обща здравна култура - да влезе в образованието.

Интересен факт - в страни по света вече цяло поколение младежи не са виждали тютюнопушене на обществени места. Д-р Михаил Околийски - експерт по публично здраве към Офиса на СЗО в България, коментира, че разликата между България и страните с ограничено влияние е, че в тях има политическа воля, а у нас не е имало такава през последните години и сега няма нещо, което да промени този извод.

В заключение той даде за пример, че според зл. 13 от Закона за здравето се забранява всякаква реклама, но у нас това не се спазва и поиска политическа воля от НС и МЗ./БТА