Производството в регионите на ЕБВР за 2024 г. е ревизирано надолу с 0,2 пр. п. до 2,8%

Икономиката на България ще нарасне с 2,2% през 2024 г. и с 2,9% през 2025 г. Това сочат оповестените днес актуализирани прогнози на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) за икономическото развитие на регионите, в които работи, публикувани на сайта на институцията.

Спрямо прогнозата от май перспективите за страната ни са понижени с 0,4 процентни пункта за 2024 г. и с 0,1 процентни пункта за 2025 г. Въпреки това икономиката все пак ще се ускори спрямо темпа от 1,8%, отчетен през 2023 г., сочат разчетите на ЕБВР.

ЕБВР ревизира леко надолу очакванията си за растеж в регионите, в които инвестира. Последният доклад за регионалните икономически перспективи дава цифра за растеж за 2024 г. от 2,8%, което е с 0,2 пр. п. по-малко от предишната прогноза от май 2024 г.

Банката, която работи в Централна, Източна и Югоизточна Европа, Централна Азия и региона на Южното и Източно Средиземноморие (SEMED), цитира различни нива на представяне в своите икономики. През 2025 г. тя очаква растеж от 3,5%, с 0,1 пр. п. под предишната прогноза.

Докладът, озаглавен "По пътя на корекцията", дава няколко причини за ревизиите надолу. Икономическата активност е по-бавна от очакваното в Централна Азия, където минните дейности в Казахстан и Узбекистан са в застой. Държавите от Югоизточния ЕС бяха засегнати от разпространението на по-слаби перспективи в напреднала Европа.

Междувременно икономиките в региона на Южното и Източното Средиземноморие (SEMED) усещат последиците от тежката суша и продължаващия конфликт в Газа и Ливан.

Прогнозата за растеж за Украйна остава непроменена на 3% за 2024 г., но беше преразгледана надолу с 1,3 пр. п. до 4,7% за 2025 г., поради повреда на електроенергийната инфраструктура, нанесена от руските атаки, натежаващи върху производството.

В посока нагоре, новата регионална перспектива на ЕБВР подчертава намаляващата регионална инфлация. Това е спаднало от връх от 17,5% през октомври 2022 г. до 5,8% до юли 2024 г. Въпреки това инфлацията остава с 1,6 пр. п. по-висока от средната си стойност преди пандемията. Този модел е като цяло подобен на наблюдавания в развитите икономики.

Тъй като инфлацията се понижи, реалните заплати възобновиха бързия си растеж, почти наваксвайки нивата от преди COVID тенденцията. Това увеличи потреблението на домакинствата.

Въпреки това в някои случаи дезинфлацията е бавна. Кумулативната инфлация в шест икономики - Турция, Египет, Молдова, Унгария, Казахстан и Украйна - надхвърли 30% от февруари 2022 г., което увеличава натиска върху разходите за живот.

Докладът подчертава начините, по които страните от ЕБВР се приспособяват към новите геополитически и геоикономически реалности.

"Нашите икономики стабилно се приспособяват към развиващата се глобална динамика", казва Беата Яворчик, главен икономист на ЕБВР. "Въпреки че леко ревизирахме надолу прогнозата за растеж, облекчаването на инфлацията и възстановяването на реалните заплати предлагат обнадеждаващи признаци. Ще бъде необходима постоянна бдителност, тъй като икономиките се адаптират към трудностите, свързани с подновения инфлационен натиск, енергийната сигурност, търговските и финансовите условия по пътя им на приспособяване."

Скорошните промени в глобалните търговски модели показаха, че ролята на Китай като търговски партньор в регионите на ЕБВР остава стабилна. За страни като Армения, Киргизката република и Казахстан делът на вноса на Китай се повиши от 14% през 2021 г. на 25% през 2023 г., замествайки до голяма степен руския внос.

Докато делът на Китай в техния износ леко нарасна, общият обем на търговията в тези три страни се увеличи, като износът и вносът се увеличиха съответно с 37% и 64%.

В икономиките на ЕС в регионите на ЕБВР, където делът на Китай във вноса остава стабилен, Китай е особено важен доставчик на зелени технологии. Предлагайки по-ниски цени, Китай доставя значителна част от слънчеви батерии, вятърни турбини, литиево-йонни батерии и електрически превозни средства за Централна и Югоизточна Европа.

Съвсем наскоро вносът на батерии на ЕБВР от икономиките на ЕС намаля, тъй като местното производство се увеличи на фона на преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) от Китай в сектори, свързани със зеления преход. Те са значителни в Унгария и Мароко, докато притокът на ПЧИ на зелено в Русия на практика е изчезнал.